Не мога да повярвам, че любимата игра днес става на 20 кръгли години... Играя я от самото ѝ излизане и не ми е омръзвала нито за миг.

Спомням си, когато я видях за първи път - беше вечерно време, в една гаражна заличка, до едно малко паркче, близо до вкъщи. Навън вече се смрачаваше. Шефовете - родители на един мой приятел - тъкмо инсталираха играта. Той също май беше наоколо, нямам спомен. Дали седях по това време и играех, или наблюдавах приятел отстрани - не помня. Спомням си, че някой от няколкото души, които следяха процеса по инсталация и тестово пускане, подхвърли нещо от рода на "...ти луд ли си 'е, т'ва ще стане по-популярно от CS-а...". Погледнах - не ми се стори много по-вълнуваща на пръв поглед, неособено различна в цветово отношение, една ръка с револвер, бродеща из някакви древни руини. Но си спомням, че си помислих "Дано!". Мразех CS, беше ми тотално отлбъскваща, може би единствените игри, които мразех повече бяха спортните симулатори и рейсърите.

Любовта дойде с първия опит - как да не се влюбиш в игра, която има minigun, тонове муниции и тонове врагове срещу които да ги използваш... Пък и част от чийткодовете бяха почти идентични с тези от Quake 2 - може би любимата ми PC игра до този момент. 11-годишното ми "аз" беше впечатлено от възможността да играеш с 1 револвер, дори когато имаш 2, да караш минигъна да продължи да се върти, дори когато изчерпаш мунициите, или пушека който излизаше от него в този момент и прочее абсолютно незначителни дреболии.

Спомням си и някакви визуални гличове. Например по първото ниво - не знам защо, но веднъж се беше сбъгясало, така че пода менеше цвета си с всеки изстрел в него. Нямам идея какво го причиняваше.

Спомням си картата, която представляваше екрана за зареждане - и до днес ми се струва най-интересния loading screen, който съм виждал.

Готина историйка, показваща какво е да си истински фен на компютърна игра.