Възстанових Римската империя през 14-ти век с българска династия на трона и център Константинопол.

След това поправих разрива от Великата схизма и обединих християнската вяра. Териториалното поделение на империята се състои от около 15 територии, всяка от които със статут на кралство. Степите на Североизток са слабонаселени - хазарите така и не успяха да се превърнат в опасност, а точно обратното - претопявах ги столетия, за да бъдат щит, в който да се разбие Монголия. Тя обаче се разпадна преди да достигне до границите ми. Постепенно северните ми владетели сами завземат парче по парче земя. Русите никога няма да се въздигнат като Голямата мечка, а Трети Рим няма да има никога, защото Вторият така и не бе съборен. Римската империя ще стигне до Сибир.

Играта ми предлага да възстановя Рим като столица, но в сравнение с бижуто Константинопол, което развивам десетилетия наред, римската провинция е... недостатъчна.

Експанзията ми направи така, че да не разполагам с потенциални съюзници - който е бил годен да влезе в съюз с мен, вече е васал на короната. Благодарение на устройството на империята, императорът разполага с около 50 000 глави в постоянна бойна готовност. Към това в различни части на империята са базирани религиозни ордени, обучаващи елитни бойци с численост около 15 000, готови да се включат във всяка война срещу друговерници.

Тази армия НЕ включва бойните сили на кралете под мен, които варират от 1000 до 20 000 за най-могъщите владетели - кралете от Италия, България, Никея и Анатолия. Те са практически постоянен гарнизон, бранещ територията на Короната.

Тъй като политическата обстановка е такава, че страната е стабилна, развита технологично за периода си, лишена от силни вътрешни фракции против императора, изключително богата и със закони, гарантиращи нулеви диспути при трансфер на властта, единствената посока за развитие на следващия император - синът ми, е военното дело.



Защото сме заобиколени, но не и сломени. Мюсюлманската вяра властва над Запада и Изтока. Султаните, които покориха Франкия, Лотарингия, Прусия и Велика Моравия се удариха в невиждана за тях стена до момента, когато стъпиха на територията на Италия, а Велика Унгария им нанесе първия териториален удар, връщайки части от Моравия обратно в християнския свят. Анатолия потъва бавно в морето от араби, а зад тях грандиозна сила набира и новоформираната мюсюлманска Персия. Египет на Христа обаче е готов. Разполагащ с несметни богатства и готовност да наеме всяка военна сила, предлагаща услугите си за пари, кралят на Египет ще бъде първият, който ще нанесе удар по множащата се сган тулунидска.

И докато синът ми предвожда армии и се изковава в пещта на войната, за да управлява един ден света с ръка от стомана, след поредния прочетен том, в съзнанието ми изниква мисълта, че може би...

...тайната на безмъртието, която преследвам от години, е по-близо, отколкото смятах? Ако за 50 години управление постигнах това, докъде бих стигнал след 100? 200? А 1000?

В крайна сметка не би било за първи път да се отърва от наследника си...

Удри, баче Дидо

Начи аз от тая игра разбрах едно - колкото по-рано почнеш да ги ковеш тия мюсюлмани, толкова по-добре.