a?

Казват, че геймплейно е слаба, но имала хубав сюжет. Ще я пробвам по някое време.

Сетингът ме радва, но ми е малко като че ли Human Revolution и Portal са правили любов в Париж. Но е оригинално IP, ще се пробва задълбочено скоро.

Същата работа като Bioshock Infinite - играта се бори с историята

бе не съм я врътнал още, историята има потенциал, ама нещо ми се струва че няма да има значителни обрати и ше си свърши с гоненето на спомени

дано греша

геймплея е не толкова слаб, колкото просто скучен
всяко широко пространство означава битка, научаваш се да ги разпознаваш към едва 2ри епизод
комботата са не особено красиви, но еднообразни
катеренето е бозава работа
някои от босовете успяват да ме накарат да се съсредоточа, но като цяло играта си мирише на японско

мемори ремиксите ме радват доста, но защо за 5 епизода имах само 2, единия от които го бях гледал из трейлърите? определено е елемент, на който е трябвало да наблегнат повече

Е, битките не са толкова скучни. Вярно че играта е направена в добрите традиции на японските бози, но като вдигнеш трудността е забавно, най-малкото защото трябва да си концентриран и да не правиш грешки. А и такава реализация на комбо система, поне аз не съм виждал и ми се струва интересна. Като прибавим и специалните умения, битките са си направо разнообразни. Катеренето наистина е скучно, но за сметка на това е много. Историята също не е кой знае какво, но е достатъчно интересна, за да искаш да видиш края. Има си изненади, обрати, какво повече да иска човек. Наистина най-интересният елемент- миксирането е прекалено малко, 5 или 6 общо. Още една негативна черта е че играта е прекалено линейна. Не можеш да правиш избори, от които зависи съдбата на човечеството, не можеш дори да минеш по различен път до крайната си цел. Това за мен е голям минус, въпреки че предишната игра, която изиграх- Dishonored, може да оказва влияние. Иначе, не съжалявам че я изиграх. Кой знае, може дори да си я купя.
П.П. Незнайно защо, по време на някои кътсцени, кадрите рязко падат, независимо от резолюцията и другите настройки. Това се оправя с натискането на Esc. Нямам представа защо- някаква магия.

Играта е правена от французи.

Знам. Какво общо има това? Само японците ли могат да правят игра в японски стил? Това е расистко, брат.

................................................

ASS physics nuf said

Пълен миндилен е тая игра, играх 10-15 минути -> alt+f4 -> shift+delete

Една от най-глупавите и претенциозни игри, които съм играл.

Като гледам че основно са оценки в по едно изречение от играчи тип "пуцай куме" (или масови геймъри), ще пейстна и тук ревюто ми на играта

Определено това е най-противоречиво приетото заглавие от доста време насам.Оценките на критиката варират от 40 до 95/100, а на юзърите от култов шедъовър до тотален боклук. Ще се опитам нашироко да направя сравнително безпристрастно ревю (макар че за мен като изживяване тя затъмни и Dishonored и Bioshock) и да дам добра представа за играта без да спойлвам

Remember me (с първоначално заглавие Adrift) е първа игра на френското студио Dontnod (в което има и 3-ма българи) и след доста неуспешни опити да намерят разпространител сполучват с Капком. Японците виждат потенциала в заглавието и го финансират абстрахирайки се от опасенията на останалите: brawler (тупалките) вече не са особено поулярни (например God of War 4 продаде само 700 000), женски главен герой неминуемо ще доведе да сравнения с TR и съпоставката на едрогърдата кака Лара и клъощава мулатка няма да е добър рекламен ход и т. н.

Исторята се развива в пост-апокалиптичен Нео-Париж през 2084 - свят в който хората са решили проблема с изхранването, всичко се върши от роботи (дори мед-станциите ползват нано-роботи които възстановяват повредени тъкани) и всички имат Директен Неврален Имплант позволчващ контрол дори над спомените, но светът е раздиран от катаклизми поради глобалното затопляне и разрушен от граждански войни. Това е една тъжна, но и красива история в течение на която се потапяме в свят и общество разкривани в голяма дълбочина и от самите разговори, и от документите които намираме. Героинята Нилин е most wanted в Нео-Париж и е спасена от Бастилията от загадъчният Едж малко преди да изтрият и последните и спомени. В течение за историята след неочаквани обрати тя научава цялата истина за себе си, семейството си и света, като темата е 'пътят към ада е постлан с добри намерения', но краят носи със себе си лъч светлина в края на тунела.
Това се поднася доста кинематографично и оставя усещането че се намираш в много силен филм направен в традициите на фрнското кино, цената е че за постигане на това играта е изключително линейна, а и за привикналите към холивудските продукции действието е мудно и безинтересно.

Визията на моменти е зашеметяваща и направо не е за вярване че е правена с UE3 под DX9 на 32 бита.Закритите пространства визуално напомнят Mirror's Edge, но при откритите и особено при панормен изглед артът е за 11/10. Моделите на НПС-тата са леко грубовати, но да не забравяме че играта е правена от 3 дузини хора с бюджет съпоставим с Metro Last Light.

Озвучаване - музиката е убийствена, войс-ектингът поражда разногласия: за мен това че повечето герои са с повече или по-малко забележим френски акцент, а Олга с руски е умело подсилване на атмосферата, но според критиците акцентът дразни доста от геймърите.

Камера и контрол: както при всички игри в трето лице има проблеми ако си плътно до стена, но като цяло горе-долу е ОК, пък и геймърите с опит в 3rd person инстиктивно знаят как да не се завират по ъглите . Контролите са много оптостени и се поддържа 5-бутонка. Препоръчвам среден бутон за екшън, 4 за прицелване и 5 за додж/скок. Така остават само WASD за 8-те посоки и имаме перфектен контрол - а и на нормална клавиатура ако доджа е на клавиш няма да можеш да го изпълниш диагонално.

Геймплей: да разгледаме основните 5 компонента, които се редуват за да не стане бързо еднообразно

- платформинг: имплантът на Нилин автоматично маркира най-близките ръбове за които тя може да се хване ако се движи по-пътя към поставената и задача. От една страна това премахва елемента на търсене, но при положение че обикновенно падане от небостъргач е нездравословно, а само един от 3 первази, тръби и т. н. са интерактивни спестява безкрайни рестарти от последния чекпойнт. Вместо това се търси ефект с необходимостта части от паркура да се минават на скорост, с тайминг или с решаване на пъзъл. Все пак тази част оставя леко чувство за постност при неизбежното сравнение с Uncharted.

- експлор: основната мисия е доста линейна, но с напредването се налага да се решават все по-сложни пъзъли включващи заобикалящата среда и новопридобитите умения. Истинският експлор идва от търсенето на различните collecribles - общо 135. Категорията документи е най-лесната обикновенно лежат в близост до основния маршут само човек трябва да се оглежда без да ръшва. Събирането на бустове за Фокус и НР е необходимост, но намирането им е като мини пъзъл. Всеки от тях е подсказан от дисплей по пътя близо до местонахождението им, но достигането им често е неочевидно - например скок от ръб към място недостъпно за камерата (но посказано от анимацията на Нилин), задействане на механизъм в другия край на картата, катерене по немаркирани первази и др. Третият вид са робобръмбарите (Scaramech) които или са на видно място но далеч и което погледът лесно може да игнорира, или зад интерактивен елемент или наистина добре скрити, но пък в близост до пътя така че да сe чуе специфичният им тракащо-пиукаш звук когато си в близост. Те пък нося по 200 ХР с което по-бързо се научават нови техники

- промяна на спомени: има 4 такива сцени. Това са няколкоминутни филмчета в които можеш да повлияеш на 6 различни детайла в комбинации. Промените водят до различни развръзки и трябва да постигнеш желаната. Някои са влюбени в играта заради тях и ги преиграват с часове, други (има и такова малцинство ) ги намират за досадни

- битки с босове - много добре изпипани. Нищо не се решава с груба сила, а с правилен подбор на супер умения и множество доджвания, като всяка битка завършва с QТЕ. С част от босовете се сблъскваш отново следващите нива като минибосове в по-силен вариант

- комбат: основата е взета от Батман Аркам серията, но понеже играта не го обяснява (за разлика от всичко друго), ще се спра по-подробно на темата. Ако не си падате по тупалките, но ви интригуват останалите елементи в играта се препоръчва минималната трудност. Тъй като битките стават наистина интересни чаак на Memory Hunter (Hard) опсанието ще е за този режим

-- Нилин започва със 100 ХР които напълно апгрейднати стигат 200. За сравнение нормалните атаки и причиняват 40 dmg, а повечето специални 80. Противниците започават с мижави 100 но в течение на играта се вдигат на 200/400/600/800 в зависимост от типа, а на NG+ най елементарните 'скоклъовци' започват от 400. Атаките на Нилин са за 10 и за да не се получават монотонни битки с damage sponges стигаш до КОМБО системата
-- налични са 4 комбота - започва се с 3-hit и постепенно се отключват нови като 4-тото е от 8 удара. Те са фиксирани поредици от юмруци и ритници, като в Combo Lab се избират техниките (Pressens) в тях - като всяка техника визуално е различна. Техниките са 4 вида: Power усилват атаката и игнорират блок, Regen влиза в контакт с нанороботчетата в противника и чрез тях възстановява здравето, Cooldown съкращават презареждането на спезиалните умения, а Chain копира свойствата на предната техника и я усилват. Колкото по-дълга серия се реализира толкова по-голям е бонуса. Например 6-хит Power+Chain комбо е за 800 като само 6-тия удар е за 300, а с 5-хита сваляш за около 15 сек 3-4 минутни куулдауни до 0. 6/7/8 комбо носи 20/30/50 ХР което се използва за отключване на нови техники
-- супер умения (S-Pressens) специални умения които са аткивират срещу 1 'Фокус'и навизат в презареждане от 2 да 4 мин. Фокусът се трупа нанасяйки удари и получавайки такива. След всички апгрейди може да стигне до 4 единици. Тези умения са мощни тактически средства и необходимост при отделните битки с босове.
-- Spammer - умението да се стреля с информационни потоци увреждащи роботи, и свалящо 'скоклъовци' от стените. С различните му режими е важна част от пъзълите във втората половина на играта.
-- доджване - ключово умение. Освен за отбягване на удари (но не спасява ако минеш през специална атака) е необходимо и при дълго комбо. Необходимо е когато вкараш удар да пласираш следващия, но обикновенно след 3-хит спешно трябва да се спасяваш от нечия атака. Тук на помощ идва специална форма на додж - в посока през противника с акробатично премятане комбото временно е замразено и можеш да го довършиш без брейк
-- с типично за играта внимамие към детайлите, противник в момента на атака има червена удивителна над главата си, в триъгълник ако е специална, в кръг със стрелка ако е извън полезрението
-- противници - общо 14 вида без да броим босовете, с напредване в играта идват във все по-гадни комбинации и на Хард битките постепенно стават доста тактически.

Технически играта е почти без бъгове и върви изключително гладко на РС

Оценка няма да дам, лично за мен е най-силното заглавие от поне година, но пък гледни точки най различни. За справка Edge и дадоха 8, а IGN които обикновенно са с оценки с по 2 по-високи - 5 и нещо . Юзър скор - http://www.metacritic.com/game/pc/remember-me/use r-reviews?sort-by=date&num_items=100 - но да се има в предид че играта излезе на 4-ти, а на 3-ти вечерта вече беше с 1.6 от една десятка и над 20 нули от 'феновете' на DmC и RE
Опитах се да дам обективна информация за играта, пък който прецени че си заслужава пробата - дано му хареса.

Бати поста, заклевам се.

Не искаш 1 изречение коментар? Добре.

Играта страда и нямам предвид, че е лоша игра, просто страда от липсата на оригиналност в геймплей-а. Бойната система се опитва да изкопира Arkham поредицата но пропуска най-важната част - в Arkham игрите чувстваш, че ти управляваш героя си и комботата, които имаш. Имаш на разположение parry и flow-a не се прекъсва при всеки dodge.

Тука ти дават пресетове с комбота, които може да кустомизираш, но кустомизацията е една голяма илюзия. Всяко движение прави същия dmg от heal няма смисъл освен ако не си на най-високата трудност, но дори и тогава не би трябвало да те сабарят толкова често. Единственото, което се променя са анимациите.

Шибания "платформинг" няма нужда да го коментирам дори.

Най-големия проблем на играта е, че ти развява този прекрасен свят изпълнен с контрасти между красота и болка, но не ти дава да го разгледаш. Реално ти ходиш по 1 прав коридор направен от девелоперите и това е, а на кутията на играта пише, че exploration-a е важна част от играта....

Играта наистина страда опитвайки се да намери мястото си измежду жанровете, Не знам колко пъти са я започвали от начало, но си личи, че е имало тежки моменти в цикъла на development и това доста е повредило крайния продукт.

Но играта въобще не е лоша! Света, атмосферата, музиката (ах тази музика!) и историята са на изключително високо ниво, просто са набити в една brawler игра от 3-то лице с елементи на "платформинг", защото в момента това е популярно. Най-силната част на играта - memory remix-а е ограничен само до 4 сцени в играта, което е болезнено при положение, че това е геймплей елемента, който определея играта.

Като цяло бих препоръчал едно изиграване колкото да се види вселената, но надали ще я докосна пак. Много се надявам Capcom да не забутат заглавието в limbo, а да им дадат зелена светлина за нова игра във вселената.

исчей

Играта е проста!
И вие сте прости!
Затова ви харесва.

Ходи си на село при джанките

Епа нема си ходим, добре ми е в Нотингам.

Еми браво на тебе, сигурно и медал искаш?