American Mcgee's Alice 
Още си спомням усмивката на задоволство когато открих съществуването на тази игра. Не само, че смесваше два от любимите ми жанра, но и го правеше по онзи красив начин… както само лудостта може да бъде. Няма да се впускам в детайли за графиката, геймплея и историята. Всички ние сме минали през тази игра, а ако не сте си е просто срамота, така, че отидете някъде тихо да си срежете вените без да казвате това никому. ЕА и тогава си бяха алчни копелета, нека си го признаем, но пускайки тази игра, зарадваха мнозина, а това, че играта не беше цензурирана и бъкаше от кръв и лудост само затвърди в мен култовия и статус. И когато приключи… а всъщност American Mcgee's Alice си е една доста продължителна и изнервяща на моменти игра обикнах онази Алиса, не онова малко изгубено момиче, а онази друга Алис, застанала със загадъчна усмивка пред пропуканото огледало, докато капките кръв тихо се стичаха от острието в ръката и, отразяващо собствената и лудост и красота в страната на чудесата, истинското огледало на нейната същност.
Въпреки минусите си всичко от света, до персонажите и пъзелите се вписваше идеално в тази игра, направено с въображение и любов към лудостта, прецизност която караше всички зъбни колелета на тази машина да заработят и доставят едно неподправено чувство, различно от всичко друго което някога сме изпитвали, чувството за различност… толкова позната и правилна, правеща света отвън много по абсурден и неправилен… отколкото този в който пристъпваше Алиса. Свят в който пишейки това поисках да пристъпя още един път дори.
Alice Madness Returns
Бях много скептичен към втората част. Не само заради скептицизма ми относно продълженията, но тук не си говорехме за продължение на поредния CoD, а за креативност, идеи, игра, която имаше неповторима атмосфера и сама по себе си беше изкуство. Идеята за втора част натоварваше с огромни очаквания и един евентуален провал щеше да прецака жестоко вложения труд в този свят и идея. Слава богу, след инсталирането на играта всичките ми опасения се изпариха с лекота. Алис се беше върнала, не само на думи и като заглавие… беше се завърнала и лудостта. На първо място най накрая графиката ти позволяваше да се насладиш напълно на света и самата Алис. Битките вече имаха своята динамичност и въпреки, че историята нямаше да грабне Оскар отново ни връщаше в един любим свят, което само по себе си беше достатъчен плюс и елиминираше минусите. Да… това връщане, колкото и да беше онова което исках, беше прекалено кратко. Независимо от това дали ще решите да разкривате всичко или просто директно ще следвате предначертания път, играта няма да ви отнеме повече от 20 часа за да стигнете до края и. Но пък за сметка на това, всяко едно от нивата и локациите през който ще минете буквално ще накара ченето ви да увисне със своята красота, а края… беше точно това което исках и някак си напълно пасна на самата концепция на играта.
Цяло чудо е, че от ЕА не бяха пришпорили нещата, вместо да опропастят поредното култово име в гейминга. Истината е, че винаги ще има недоволни, истината е, че очакванията винаги ще се разминават, но и истината е, че изобщо не ми пука за това, защото за мен втората част беше точно което дори не смеех да очаквам, но тайно се надявах, че ще бъде Alice Madness Returns.
Втори поглед върху Alice Madness Returns от The best
Ето че след успеха на първата игра се появи и втора!Какво мисля:Мога спокойно да кажа,че това е много добро продължение на първата част.Отново се появяват кошмарите за приказния свят и играта наподобява леко лудата версия на книгата,но няма почти нищо общо с нея!Голям плюс за играта е нейната продължителност,но също така след време можете да загубите интерес,защото играта става малко линейна-един минус.Трудноста на играта е доста сериозна,което може да бъде проблем за някои от вас.Точно това я различава от познатите ни игри досега.С напредването на играта ще можете да усъвършенствате нови атаки и движения,които да ви помагат срещу извратените гадове,които са доста в тзи игра.Но всеки от тях си има силни и слаби страни-намерите ли слабите страни на противника си едва ли ще имате проблем с играта.Откъм оръжия няма голям избор-но има интересни хрумки,които ще ви подпомогнат и ще ви улеснят.Можете да ъпгрейдвате част от оръжията си като събирате зъбите на противниците си-това е много добра идея,която със сигурност ще ви хареса.Не мисля,че графиката е от силните страни на играта,но ако искате графика-Batllefield ще ви я предостави.Тази игра има нещо повече-има история,добре изградени битки и нововъведения-така че спокойно мога да кажа,че тази игра ми напомня старите времена на гейм индустрията,където за да бъде една игра оценена,се искаше нещо повече от една графика и др глупости...Като цяло изиграете ли тази игра-дори и да не ви хареса,то със сигурност ще я помните завинаги!
Специални благодарности на The best за втория поглед върху втората част, който любезно ми предостави, подкрепата му за написването на това и идеята му за поредицата от тези статии.
