Леко ще те коригирам - 10 са.Преброих си всички SW книги .които ги имам вкъщи и се оказаха 16 ,следоварелно извадих новелизациите и се получава 10.Също имам и 4-5 книжки от поредицата "Ученик на джедая" на Джуд Уотсън ,издавани преди години от Егмонт ,ама тях не съм ги включвал в "преброяването".

Шит, забравих "Ученик на джедая".

(Качеството на превода им е ужасно, btw)

В такъв случай книгите стават 16 - деветте, които споменах и 7-те броя на "Ученик на джедая". Каква е тая десета книга, която си намерил?

Така нека изброя всички които имам ,а ти виж коя си пропуснал:
3те книги за Траун
2те книги за "Ръката на Траун"
"В търсене на оцелелите"(Survivor's Quest)
3те книги на Майкъл Кюб-Макдоуъл(или както му беше името на тоя)
и "Изходящ полет"(Outbound flight)
и 6те новелизации.

Да, Outbound Flight я забравих Shame knows no bounds...

Книгата е смразяващо тъпа, един вид интелектуално мъчение. Чел съм я само веднъж и я оставих да прашасва върху рафтовете. Вероятно затова не се сетих за нея.

P.S. Майкъл Кюб-Макдауъл е велик!

А тука пак ще се скараме Трилогията на Майкъл Кюб-Макдауъл е пълна ТЪПНЯ .Всъщност само първата книга ми хареса и ДОНЯКЪДЕ края на третата.Всичко останало беше пълна боза, особено втората книга ,в която действието е изключително мудно.

А Outbound Flight е шедьовър!Изчетох я на един дъх.Една от най-добрите книги на Тимъти Зан.

+1

Хаха изчакайте само Минотавъра да дойде и ще видим дали е шедьовър

Хайде на бас, че пропускате още една книга.

+1

Без афекти, моля.

За какво да го уважавам? Че съсипа любимата ми сага? Че осра половината сетинг? Че заради него милиони се отказаха от франчайза?

Иди в някой Star Wars форум - примерно този на ToR. Погледни мненията. Лукас е в топ 3 на най-мразените хора от феновете.

Примери:

1. Епизоди IV и V не са правени от него и отбелязват рекордни рейтинги. Останалите четири епизода са режисирани от него и отбелязват нечуван спад в продажбите - феновете ги ненавиждат. И как не - мечета, евтин екшън, лоша режисура и светлинни ефекти за сметка на сюжета.

2. Книгите. Най-наболялата тема. Наименувай ми поредица в последните години, която да не е била окепазена от Лукас.

По-зарибените от нас вероятно си спомнят революцията Legacy of the Force. Лукас се опита да спре историята, да насили друг сюжет на авторите (със заплаха за уволнение, ако не се подчинят) и да убие главния герой, защото "нещата в книгата не се връзвали с неговата визия от '70-те". Оттогава датира първото пълно обединение на фенове от цял свят "Народът срещу Лукас". Почитатели на сагата от цял света бойкотираха едновременно книгата и отказаха да я купуват. Изправен пред нечувани финансови загуби, Лукас отмени retcon-а.

Това окончателно скъса връзката между творчеството на Лукас и сагата. Феновете си го показаха ясно - Star Wars се е променил за 30 години. Идеите на Лукас вече са стари и изхабени и не предизвикват интерес у никого. Никой, който се е опитал да сложи прът в колелата на прогреса, не е успял.

Вбесеният Джордж, вместо да си извлече поука от това, си изкара гнева на авторите и уволни почти всички, които се били отклонили от "визията му". Това се оказаха... всички известни и продавани автори. Матю Стоувър си замина. Карън Травис си замина. Барбара Хамбли - също. Джуд Уотсън - и тя.

Трой Денинг, Арън Алстън и Кристи Голдън останаха единствените известни автори. Първите двама (Алстън и Денинг) напускат след завършването на Fate of the Jedi. И то кой остана? Никой май. Как ще се отрази това на качеството и продажбите на книгите всеки може да се досети.

3. Star Wars: The Clone Wars. Не, не ме разбирайте погрешно. Аз харесвам шоуто. Даже е по-добро от новата трилогия. Проблемът е другаде.

Под ръководството на Лукас, предаването отбеляза най-големия провал в историята на сагата. Отчете се, че един от епизодите е гледан само от половин милион души (а е в праймтайма). За сравнение, други сериали, излъчващи се по същото време, са набирали по над 10 милиона зрители.

След това поразяващо откритие, Лукас бе отстранен насила от собственото си шоу и работата пое асистентът му - човек, който никога не е режисирал нищо. Още първият епизод след заминаването на Лукас получи награда за най-добра анимационна режисура на годината.

Това предизвика див кикот у феновете по света. Ти смятай, да си толкова лош режисьор, че да превърнеш шоу, с потенциал за награди, в провал, който всички мразят. И човек, който никога не е режисирал, да се окаже по-добър режисьор и сценарист от теб, измъквайки собственото ти предаване от калта. Калта, в която си го наврял самият ти. Epic fail, George!



Какви приятели?

След като подрежда приоритетите си и решава, че е готов да ги избие (виж няколко страници по-назад), той вече няма приятели. Това че онези се заблуждават, че все още имат приятел, си е техен проблем. Анакин отдавна е скъсал с тях и е решил, че ще ги премахне от пътя си. Той поддържа илюзията за приятелство, за да не събуди подозрения.

И да, другите са по-маловажни. Ако се наложи да избирам между живота на брат си и живота на 10,000 непознати, аз ще избера брат си. Той е човек, когото обичам, а десетте хиляди души са просто безлични маси, към които нямам никакво отношение - инструменти, които да бъдат използвани или игнорирани.

"The mere fact of someone else being alive only matters in three ways: if it is someone you care about, it is a life to be preserved and protected; if it is someone you don't care about, it is a life to be utilized or ignored; if it is someone who seeks to do you harm, it is life to be converted or destroyed."
- Friedrich Nietzsche



Това е така. Наблягам обаче на факта, че в сагата виждаме много прояви на Обединяващата Сила и нито една проява, която може да се окачестви като породена от "тъмната страна". За мен това придава кредабилност на теориите на Вергере и дискредитира теориите на Йода. Предизиквам те да ми покажеш 3 инстанции, където действията на даден персонаж са мотивирани от "тъмната страна" и не могат да бъдат обяснени с естествени причини. Аз, лично, не се сещам за такива.



Чакай, чакай, какъв Потентиум?!?!

Във всичките 50-ина страници на темата нито веднъж не съм споменавал думата "Потентиум". Говорехме за Обединяващата Сила, което е нещо коренно различно.



МОЛЯ?!?!

Не съм написал нищо по въпроса? На 42-а страница оборих всичките аргументи на Тини, абзац по абзац. След това, на 43-а страница, ти дадох списък с повече от 20 сити, които не притежават жълти очи. Go see for yourself.



Не казах това. Обърни внимание какъв точно цитат ми беше дал онзи. Това беше реплика на Микал Последователя, която той изрича, ако Изгнаницата поеме по пътя на Тъмната страна в KOTOR II. Тъй като тя, канонично, никога не поема по този път, Микал никога не е изричал тази реплика. Схващаш ли? В talk page-а на статията се съгласихме да премахнем този цитат, защото не е каноничен. В момента спорим за заместител.

Снимката на Дарт Тейлън... хммм... Странно нещо, наистина. Зениците й са жълто-зелени, но склерата на очите й е бяла. Другите сити, от своя страна, имат изцяло жълти очи. Go figure...

Добре, да приемем, че тя има жълти очи. Това все пак не обяснява защо останалите 20 сити, които ти посочих, нямат такива. Посочих и това в talk page-а и резултатите вече са факт - статията е редактирана и в нея пише, че "някои сити получават червени очи и сива кожа, като механизмът и причините за това са неизвестни". Това е единственото политически коректно нещо, което можех да напиша.

Теорията ти, че очите се появяват само когато ситът се е потопил дълбоко в Тъмната страна, не издържа. Дарт Сидиъс и Екзар Кун са много вещи в Тъмната страна. Първият никога не губи жълтите си очи, дори когато е спокоен, а вторият въобще не ги получава, без значение колко дълбоко се потапя в Тъмнината.

Между другото, благодаря, че ми обърнахте внимание върху тези неща. Без вас нямаше да забележа и да редактирам проблемите в статията.



Имаш ли някакви аргументи в подкрепа на тезата си или просто си хейтиш на общо основание?

Тя най-егоистично отказва да живее, без да мисли, че по този начин ще разбие живота на човека, който е бил готов да унищожи света заради нея. Без да мисли, че по този начин оставя децата си сирачета, обречени да растат без майка и баща. Без да мисли, че изоставя хората си точно когато имат най-голяма нужда от нея. Падме просто избира най-лесния изход - да умре и да се отърве от всичко. А кой ще страда от смъртта й - майната му, не е нейна работа. Това е акт на космически егоизъм и безотговорност. Човек като нея не заслужава да живее.

Аз казах.

1.1.Лукас,където пипне,следва разруха.Не само при Star Wars
1.2.Режисираният от него епизод на клонираните войни ме ОТКАЗА от това да ги тледам допрди 1-2 седмици,когато с Минотавъра си говорехме и той ме убеди,че не е толкова лошо колкото си мислех и-ООО Чудо-беше доста по-добре отколкото очаквах.
1.3.Лукас е прасе,което не знае кога да спре(даже има рима )

2.1.Предполагам,че на Анакин му е било най-трудно да скъса приятелството си с Оби-Уан,който все пак му беше ментор и приятел дълги гадини.
2.2.Падме е предателка,както за съпруга си,така и за децата си,което я прави по жалка от червей в моите очи.
2.3.Хънтъре кое би избрал 1милион души,10 милиона или семейството си?

3.Какъв потентиум,какво чудо??????????Веднъж не съм срещнал тая дума тук

4.Ти сляп ли си,че не си видял???То беше един дъъълъг пост с имена на сити...

5.Коя е тая книга която пропускаме?

6.Outbound Flight беше скууууучна книжка,която не беше това което очаквах

7.Майкъл Кюб-Макдауъл не и хареса много-много,не знам защо.Много повече ми хареса поредицата за Траун.

Това беше моят анализ на последните няколко комента

*кхъм* Индиана Джоунс *кхъм*



Да живее Ацуши Такеучи, бивш асистент и понастоящем главен режисьор и сценарист на сериала!



Две думи: Новата трилогия.



Има ли смисъл да го питаш? Той най-вероятно никога не е изпадал в подобна ситуация. Това най-много да се превърне в дискусия, пълна с фалшиво морализаторстване.



Теорията на Потентиума е философията на моралния релативизъм, пренесена в Star Wars. Не съм я споменавал в темата нито веднъж. Демонът е останал с погрешното впечатление, че съм.



И имената бяха линкове, които показваха лицата на въпросните сити...



Не се сещам за такава. Може би наскоро са превели още някоя, не следя пазара от известно време.

Единствената по star wars, която притежавам (всъщност е купувана от баща/чичо ми преди 15на годинки).

Яветската трилогия е предмет на безкрайни дебати. Хората или я боготворят или я мразят до смърт. Дори до ден днешен, 13 години след публикуването на трилогията, феновете ожесточено спорят дали тя е шедьовър или боклук.

За да разберете конфликта обаче, трябва първо да разберете нещо друго. Това не е стандартното Star Wars приключение, с което сте свикнали. В него не става дума за борба срещу злото, героични подвизи, принцеси и техните рицари. Това е политически трилър с всички атрибути, характерни за жанра - тайни общества, забравени мистерии от отмряла раса, ЦРУ, политика и т.н. На моменти дори се прокрадват елементи на киберпънк - визирам информационното нападение върху компютрите на Оброа-скай. Мислете си за нещо средно между творчеството на Том Кланси и Дан Браун - това е.

Политическите интриги бяха описани брилянтно. Преговорите (да се чете: надлъгването) между Лея и Нил Спар бяха невероятни, а отношенията между Акбар и Дрейсън идеално показаха напрежението между военните и тайните служби, което съществува и в реалния свят. Сблъсъкът между воинската чест и необходимите за постигане на победа мръсни средства (шпионаж и тайна полиция) повдига някои доста интересни морални дилеми. Борбата за власт в Републиката също беше много стимулиращо четиво. Когато липсва обща заплаха, която сплотява разединените, хидрата на егоизма надига глава и корупцията и жаждата за власт се домогват до самите върхове. Бавното разлагане на Републиката и нейните водачи беше изключително интересно и реалистично. Отлична идея.

Нил Спар заслужава отделен абзац. Яветският лидер беше един от най-запомнящите се антагонисти в цялата сага - спокоен, изискан, манипулативен и абсолютно безмилостен. Машинациите му сякаш бяха изплетени от самия Макиавели. Всъщност, ако прочетете трилогията, надали ще забележите, че той се появява само в няколко страници - присъствието му се усеща постоянно. Поздравления за автора. Писнало ми от тъпи злодеи от рода на Малак и Садоу.

Бойните сцени са върхът. Отдалеч си личи, че Макдауъл е специализирал в military fiction. Битките са хаотични и свирепи, с множество тактически решения, но въпреки това са лесни за следене. Човек може наистина да се вживее в тях. Етан Абахт и неговата Първа флота са невероятни и ни показват живота на редовия войник. Не просто на героите, а на обикновените редници, пилоти и офицери, върху чиито кости е изградена славата на Републиката. Хора, несправедливо останали неизвестни и невъзпяти. Бяха представени нови кораби, генерали които мислят преди да действат и пилоти които не бяха едностранчиви персонажи като тези в X-Wing. Ясно беше показана границата между война и политика - по-точно липсата на такава. Самите яветци са едни от най-страховитите същества в цялата сага - комплексни, мотивирани и чудовищно фанатични.

За тези, които се оплакват, че действието е мудно и всъщност нищо не се случва - въобще не е така. Само в рамките на 700 страници Люк открива нова Силова секта, намира нови приятели, изучава нови Силови техники и преоткрива себе си, развихря се война, бива открита нова раса с уникални технологии и история и се развихрят политически интриги от космически пропорции. Намира се място дори за семейните проблеми на Хан и Лея. Друго достойнство на поредицата е, че въпреки всичко това, сюжетът не изглежда форсиран и всичко се случва плавно и разбираемо.

Друго нещо, което много ми хареса, беше липсата на джедаи и сити, изключая Люк. Разбирам, че те са жизненоважна част от сагата, но прекаленото им използване ги тривиализира. Те би трябвало да са уникални и обградени с мистична аура, а станаха най-клишираното нещо в сагата.

Историята на Ландо беше много интересна и ни напомня, че А) героите не просто скачат от едно приключение към друго, а имат и свой собствен живот и Б) вселената на Star Wars е богата откъм култури, светове и екзотични мистерии, които са не по-малка част от сагата от Империята и бунтовниците. Диалозите между него, Арту и Трипио бяха едни от най-забавните размени на реплики, които съм чувал и отново предлагат съвсем друг поглед върху нещата.

Люк беше представен като човек, който преминава през труден период от живота си. Феновете казват, че това не било в негов стил, очевидно неможейки да разберат, че хората са комплексни същества. Те се променят и преминават през периоди на съмнения и увлечения. Люк се пита за смисъла на живота и бъдещето, решавайки да заживее като отшелник, за да постигне духовно просветление. Историята ни показва, че въпреки своята сила и влияние, Люк и Лея не са всемогъщи - те са просто хора и като такива, са склонни да правят грешки. Това е тежко четиво, представящо човешките недостатъци и света като коравосърдечно и тъжно място. То ни кара да се запитаме за човечността на Люк и неговите мотивации и да спрем да гледаме на него като на светец, а като на човек. Търсенето на неговата майка е един изключително важен психологически момент - след като Империята вече не е заплаха, напълно разбираемо е той да се погрижи за себе си. В края на краищата, щом той е оцелял, майка му също може да е жива...

Изобщо, това е една изключително интересна поредица, но определено не е за всеки. Масовият фен вероятно няма да я хареса, поради прекалено многото диалози и политическо надлъгване и липсата на традиционния за Star Wars филмов героизъм. Тези от нас, които харесват комплексните, реалистични сюжети и политически трилъри, ще бъдат покорени.

Убеди ме да ги прочета

За протокола дето вика Минотавърът - Sword of the Empire.

От 9 члена, 5 гласуваха за "Sword of the Empire". Името се приема с мнозинство. Гилдията ни вече си има официално наименование

Да живее мечът на Империята!

Цитирам от уукипедията :
"Lucas began work on Star Wars in 1974. Produced with a budget of US$11,000,000 and released on May 25, 1977, the film became one of the most successful of all time, earning $215 million in the United States and $337 million overseas during its original theatrical release, as well as winning several film awards, including 10 Academy Award nominations"
Айде ,разбирам да кажеш ,че новата трилогия неструва и че няма успех ,ама да добавиш в това число и епизод 4 ,това вече си е EPIC FAIL.Ако тоз филм е нямал успех ,нямаши никога да се появят и останалите ,да не говорим за Разширената вселена.

Дай повече подробности ,че ми стана интересно.Какви промени е искал да направи Лукас ,кого искал да убие?Legacy of the Force не съм ги чел книгите(само знам за какво се разказват от уукипедията), но съм чел доста коментари от други ,които са ги чели,че поредицата по средата станала доста предсказуема и скучна,но това което ти си написал не съм го чел никъде.Дай повече подробности

Кой от всичките епизоди е "режисирал" Лукас ,че наистина не знам.По принцип сериалчето не ми хареса ,по простата причина че е твърде....детско.Ако бях под 13 години може би щях да съм му фанатизиран фен,но трябва да призная че имаше едни 4 епизода от първия сезон ,които ми направиха изключително добро впечатление.
Ще видим през 2012, когато излиза игралният сериал ,как ще се справи Лукас с него...

А за Индияна Джоунс ... ако визирате 4тия филм,не мисля ,че беше чак толкова лош.Беше малко по-различен от останалите и това явно не се хареса на феновете.А и "вината" не е само негова - Стивън Спилбърг е режисьора,на него трябва да се сърдите ...


Пич, случайно в теб да са се преродили Хитлер ,Сталин и Пол Пот наведнъж(този въпрос е и към Magneto666666) ?Просто ми звучиш като тях...И моля те ,не ми цитирай Ницше,въпреки скромните ми познания по философия ,клонящи към нула,мнението ми за него е, че е напълно смахнат и е най-омразният ми философ.И по-добре не си прави труда да ми коментираш тази част от поста ,няма смисъл...имаме корено различни морални възгледи и разбирания и дори 10000 поста да напишеш няма да успееш да ги промениш(а и няма да ги прочета )


Преди 20-30 страници като обясняваше за сивите джедаи обясни и за Потентиума(съжалявам ,ако не я пиша на български неправилно).
http://starwars.wikia.com/wiki/Potentium
http://starwars.wikia.com/wiki/Unifying_Force
Добре обясни ми ,като на нормален човек(без да използваш сложни философски термини ,къде е разликата между двете.


И аз пак казвам - продължаваш да прехвърляш вината върху невинен човек.ТОЧКА.

А що се отнася за "Яветската трилогия" - мисля че го написах в предишния ми пост :1вата книга е невероятно добра!Още от първата глава любимец ми стана Тукиту(или поне си мисля ,че се казваше така ,този пилот),хареса ми идеята за тайнствения "кораб-призрак",който унищожава всичко дръзнало да го атакува,яветците като цяло (жалко ,че Южан Вонг ги изтребиха) и машинациите на Нил Спар( добре изграден злодей- наистина се отвратих от него),изключително добре описани космически битки,хуморът и насилието (сцените ,в които яветците унищожават колониите на другите раси ,все още са запечатани в съзнанието ми и все още ме побиват тръпки като се сетя..)...Но втората книга е пълна СКУКАА,едвам изтърпях да я прочета ...а и цялата тази мелодрама и лигавщина около отнешенията между Люк и "Онази" (съжалявам,забравих как се казваше ,тази дето търсеше баща си ,а той се оказа наркоман,непомнещ нищо за миналото си....опа това беше спойлер ,sorry )ми дойдоха в повече.Третата книга също бе разочарование за мен ,въпреки че беше по-добра от втората.От самото и начало очаквах с нетърпения ,огромната епична космическа битка ,която си мислех че ще има в края на книгата ,но уви имперците имаха други планове за яветската флота(отново спойлер,sorry)...Единственото хубаво на финала ,бе смъртта на Нил Спар.Просто се изпълних...такава гадна смърт... и същевременно толкова заслужена и справедлива...
Като цяло цялата поредица ми е мъглива в главата(четох ги преди 3-4 години ,все пак) и ще е хубаво да си ги препрочета ,и може би в следствие на порастването ми и "помъдряването" в последните години ,да погледна на тях по различен начин.Ама няма да е скоро ,първо трябва да прочета последните 4 книги за Дюн ,да довърша 3тоя том "Български хроники" от Ст. Цанев и чак тогава ,евентуално ,ако нямам нищо друго за четене , може отново да им хвърля по едно око

Тини, това е фалшива книга, подобна на българските Спайдърмен комикси и маратонките "Адибас". Алън Дий Фостър е написал 3 книги и тази НЕ Е една от тях. Минали са те.