Sheogorath се появява в играта хаха, много добре ;]

Спаунах Алдуин...и той е безсмъртен.

Дори pac-man цъка Skyrim, смятайте... http://www.dorkly.com/video/29010/dorkl ... ays-skyrim

http://www.youtube.com/watch?v=Ddc4f99o ... re=related

this game is a piece of fucking shit axaxaaxaxa

Всеки път, когато някой се оплаче от прекалено много история в RPG, и се облягам назад в стола си, чудейки се дали да плача или да се смея.

Това сигурно е идяд
+ това, в Скайрим не е много

Сега осъзнах, че сложните игри объркват хората.
Извод:

В интерес на истината, знам какво имат предвид идяда и пироните, макар и далеч не до такава степен, че да я мразя. Какво ми е направила тя, та да се отнасям така към нея - очевидно в мен е проблема.

Спомням си далечната 2006 година, когато си купих поредния брой на все още хартиената PC mania, и как от корицата ме гледаше нагрухан с брони рицар, а отгоре му звънкото име - The Elder Scrolls - Oblivion. С разтреперани ръце прелистих страниците до заветната игра само за да оправдая очакванията си - комплексно RPG с огромен отворен свят, множество локации за изследване, готина перспектива от първо лице и невероятна графика и атмосфера. Затова бях доста разочарован, когато се опитах да я подкарам на старата ми щайга и не тръгна ( Radeon 9250 256 mb shader 1,4 , 768 ram и 2gh AMD 2200+ ; още бачка, между другото, макар че се наложи да се сменят някои компоненти, но това е друга история). Но бях дотолкова упорит, че в крайна сметка намерих програма, която ''смъква'' шейдърите на играта и ми позволи да я подкарам на абсолютния минимум с шейдър бъгове от време на време. Но на мен не ми пукаше - та аз играх Играта! Отначало ми беше наистина готино да обикалям света, да помагам на хората и да се опитам да разбера как да спася Тамриел от надвисващата опасност. Но после, лека полека, това чувство бе избутано настрана и на негово място се засели отегчението. Битките се повтаряха, куестовете също, светът се чувстваше празен, сякаш всички погледи бяха обърнати само към мен, множеството пръснати портали из Тамриел не спасяваха положението, а го правиха още по-тегаво. В крайна сметка в един момент се отказах от играта. Последваха десетки инсталации и нови опити да проумея същината на играта, да и се израдвам, както милиони други геймъри по света преди мен успяха, но не това бе съдбата ми.

Затова се зарадвах, като видях Skyrim - снежни поля докъдето поглед стига, дракони, мрачна атмосфера, motherfucking vikings (!!!), страшна крафтинг система и отново - невероятно детайлен свят. Казах си - този път няма какво да ме спре! Но, уви, нещо отново, бавно, но незабележимо ме отблъсна от играта. Дали бе това, че понякога имах чувството, че стоя на едно място,а всичко се движи като лента около мен(което си е всъщност така де, но има игри, които са ме убеждавали в противното)? Дали бе незадоволителният за мен начин, по който се изследва земята,дали бе факта, че ако тръгна да си обикалям безцелно фортове и пещери с цел плячкосване (любимото ми занимание в играта впрочем) след може би 10 покорени обекта ще изскочи някакъв изрод, дето ще ме събори с 2 удара, а след това, като се върна да го убия, наградата просто няма да си е струвала? Защо изведнъж всичко започна да ми изглежда скучно и еднакво, незначимо и ненужно? Задавайки си тези въпроси, постепенно осъзнах, че тази поредица просто не е за мен. Което не попречи на моята упоритост да опита още веднъж, месец по-късно, да ме накара да ми хареса. Заредих си героя, започнах да странствам и - нищо. Отново нещо прещрака, бях отблъснат по някакъв начин. След година, може би ще направя пореден опит, но отсега знам, че едва ли ще има положителен резултат.

Истината е, че игри с такъв отворен и необятен свят мога да играя до едно време - единствено успях да превъртя Fallout 3, и то накрая я пришпорих, защото взе да ми омръзва. Нещо не ми харесва в цялата идея, или по-скоро, идеята е чудесна, но някак си се разминава с моите представи. Което се надявам да не разберете като някакъв безмозъчен хейт, защото и Fallout 3, и TES-овете са страхотни игри сами по себе си, но нещо в тях им липсва, за да ме спечелят напълно, нещо,което да ме кара да се стремя да посетя всички локации, да помагам на хората и като цяло да се чувствам съпричастен към изградената вселена. С риск да бъда позорно охулен, Fable наистина бе една добра игра, която ме заинтригува дотолкова, че да я завърша 3 пъти. Харесваше ми приказната атмосфера, готиният хумор, изявената външна промяна според деянията ти, процесът на остаряване, взаимоотношенията ти с хората, репутацията ти и още много други неща. Да, тя бе линейна, да, плоска откъм геймплей механики в сравнение със Skyrim, но сякаш тя вътрешно бе одобрена от мен и запомнена само с добро. Надявам се някой ден, когато излезе новия TES, да се случи същото и с него.



Съжалявам, че изписах толкова слова, обаче исках да се опитам да обясня на цъкащите Скайрим сънародници защо, аджеба, някои хора просто не могат да я възприемат, и не е поради това, че са плиткоумни или некадърни (е, поне повечето от тях ^^).

Поздрави.

Евала за мнението. Не го казвам саркастично.

И аз така. Евала.

чак пък разтреперани ръце заради няква корица
Иначе просто можеше да кажеш, че не харесваш разпръснатия/имитацията на контент. Щото цялата игра е точно това.

Е, все пак тогава бях на 14 години, нормално е. А иначе нямам нищо против разпръснатото съдържание, просто не ми харесва как е направено,therefore и дългият коментар.

Чудесно мнение, предполагам сега няма да почнеш да пишеш на всеки 3 поста тук или във всяка новина в сайта колко не те кефи, като някои други, които сякаш искат да наложат това мнение. Бтв още те помня, когато спечели нещо от анкета май, то с тоя мегаяк ник... Поздрави, пич!

Да бе, спечелих Hard Truck - Apocalypse. Типично по чиченски. Относно налагането на мнение - не това е моята цел, а и аз вече казах каквото имаше да казвам. Все пак се радвам, че оценявате моето скромно излияние.

А иначе аз съм винаги наоколо, просто не се обаждам много-много.

аз пък помня като sean_e_tup или нещо такова спечели

да ве деа как се сетихте, точно това е !!!!
мразя да ми налагат мнение затова немога да спра да пиша, а и пиша само истини.
как може некви купени медии и неколко фенчета да ми налагат мнение колко е велика играта, игра с оценка 7 или 8 от 10... даже и е много.

Мнението на Чичката съвпада с поне 90% от феновете на играта, но им е кофти да признаят. Държат стената бутат тухли в нея като в китайската стена само и само да не вземе да рухне от влагата. Изкуствено обявена за Велика, една средняшка игра.

И стига с това мразене, никой не я мрази. Мразя това налагане на мнение. Вие не си ли задавате въпроса как така нема критика??? Тея толко пари са хвърлили и такава политика водат че всички медии им лижат задниците. Виждате ли смисъла на всичко това - парички. Щото западняците са телета, ей като тоя от видеото, където дава 60$ защото така чул че била яка игра. Еми да затова са тея медии, щото онея плащат за оцекни и след тва балъците купуват.

A най ме дразни тея фенчета дето не признават че играта е шитня. Сигурно има заблудени из между тях които си вярват, но 90% никога не биха признали заради такива като мен. Баце и аз съм фен на id и винаги ще съм, но немога да скрия че станаха конзолна шитня.

Човека никога не е казвал, че играта е шитня, а просто, че не е негов тип и нещо и липсва. Казваш, че мразиш налагането на мнения, а заливаш страниците със своето. Не играта, а по скоро думите ти вече се превръщат в една изтъркана шитня.

заливам защото умирам от скука

Дечица айде по леглата.

В Skyrim историята е адски малко. Аз пак си инсталирах Baldur's gate: Shadows of Amn.
Освен това е и накакси самотно... Няма персонажи, само некви ботове с различни имена и скинове. Друго си е нещо с характер.