Ами общо взето мнението ми за това що е то добра игра, и това какво е мястото на сюжета се припокрива на 100% с това на Сам .

Ся примерно мен не кефят Serious Sam игрите, ама това си е въпрос н вкус, идва ми прекалено шарена и не ме кефи как се "усещат" оръжията. Necrovision бая ме накефи, но до момента в който излязох от окопите и започнах да трепя дракони с някакви огнени магии. Взе прекалено фентъзи да ми идва. Ако бяха запазили до края WW1 елементите, ръкопашните битки с войници и металните босове играта щеше да бъде 10/10.

Според мен вампирската "среда" в играта е някак си монотонна и еднообразна. И окопите, и ада ме изкефиха на макс обаче. Прехода от вампирските нива към ада е невероятно плавен, а битката с Азазел е уникално-яка. Иначе експанжъна предлага доста повече WW1 и по-малко вампирски подземия и ад. Даже можеше да се управлява танк Рено.

Добре дай пример за игра, в която историята ти се навира в лицето, че нещо не мога да разбера какво имаш предвид. Това, което казваш, че играеш интерактивен филм, в който трябва само да стигнеш до следващата кът сцена и играта те води за носа, всъщност наистина важи за доста нови игри, но проблема тук не е в историята, а в шибания скриптиран геймплей. Новите КоД-ове е типичен пример в това отношение, а да не говорим, че там и историята е тъпа. За разлика от АРМА, примерно, където имаш огромни карти и 1000 начина да подходиш като тактика за това как да минеш даден обджектив. Освен това обаче играта си има и прилична (като за военен шутър ), даже на места се налага да взимаш и решения, които имат значение за историята. Така че не виждам какво общо има историята в случая.

Иначе Пейнкилъра, ще ме извиняваш ама не мога да се съглася, че има добра история, на фона на игри като Mass Effect, Assassin's Creed, Max Payne и т.н. За мен една история, за да е добра трябва да е дълбока, емоционална и т.н., а в игри като Сириус Сам и Пейнкилър просто това няма как да стане Аз Мас Ефекта, като ми умряха, някои от главните герои щях да се разрева бе

Щом Сталкера ти е муден, надали ще ти хареса Фолаута. По принцип РПГ елементите действително правят шутърите една идея по-мудни, в смисъл такъв събираш разни предмети, чудиш се кое оръжие да избереш, ква броня, кой куест да изпълниш, кви решения да вземеш. Ако не те кефят такива работи няма как да ти харесат.

Проблема е във фантазията и креативноста. Военните шутъри са доста еднообразни, а което е най-гадното - като че ли по някакъв неписан закон - всички игри от този тип в даден момент се развиват кажи-речи в един и същи времеви период. Примерно появат се ЕА с техния Medal of Honor и после още няколко студия, които почват да правят WW2 шутъри. После IW (бивши MoH разработчици, съкратени от ЕА, които пък след скандали с Котик и Activision се върнаха обратно в ЕА) правят някакъв измислен, ситуиран в близкото бъдеще и близкия изток шутър и само след година две абсолютно всички студия в тази сфера почват да бълват същото.

Аз проблем с истроията нямам. За мен няма значение дали играта ще е с отворен свят, и ли ще ме завре в някаква тясна кутия - искам това което правя в тая тясна кутия да ме кара да го правя отново и отново, и отново, и отново...

А тук вече стигаме до въпрос на личен вкус. При игри като Half Life тръпката от играенето е макс първия път, докато се сблъскаш и решиш някой пъзел, после я преиграваш механично един-два пъти и някак си след това тая игра е изчерпана, въпреки, че има баси якото story. Да, иска ти се още от същото, ама... HL3.

А Painkiller те връща към себе си заради геймплея, щото колкото и да знаеш какво те очаква някак си я има тръпката да го опиташ по-трудно, да опиташ с това, или с онова оръжие, да упражниш тоя или оня скок... Няма да ти казвам какви неща съм откривал в играта и продължавам да откривам с всяко преиграване. А интелигентно загатнатия хумор в играта, дизайна на нивата - все дреболийки, дето обаче правят вкуса на манджата невероятен.



А едно време игрите се играеха за да се размажеш от брутален геймпле, не за да ревеш пред тях...




Нямах това в предвид. "Муден" сиреч кофти раздвижен, скован. Сори, ама шутър в който не можеш да rocket jump-неш не е шутър. Иначе такива рпг елементи разнообразяват играта, безспорно, но проблема който имам с даден шутър е най-често в движението. Сталкера е мудна и скована игра.

LEL rocket jump-a е най-измисленото и нереалистично нещо в шуутърите, заклевам се. Stalker и Fallout са по-подчиняващите се на реалните физични закони неща, тъй че там не очаквай.

А бтв...
Доом 1, 2 не са шуутъри, тей ли?
Шото Brutal DooM е едно от най-яките неща на планетата земя.

Не съм казвал такова нещо, а в DooM по принцип и не може и да скачаш, но пък отката от ракетите, както и експлозията могат да се използват като ускорение на предвижването.

А Brutal DooM е лудница до мозъка на костите. Ако така изглеждаха military шутърите - нямаше да насмогвам да ги изиграя сичките.

Иначе принципно съм фен повече на Quake игрите и различните там графични мод ъпдейти като Max, Evolved и Berserker.

Тука сега майстъра ще ти каже, че няма смисъл се преиграват игрите, особено пък ако вече знаеш историята


За мен усещането от зарибяваща игра е като примерно зарибаването да пукам ония балончета от ония наилонови опаковки - пукам си мехурчетата заради приятното усещане, не защото очаквам някаква поучителна история от това, без да имам някаква цел. Ами едно време така беше и при игрите...

Е тая игра няма история, ама толкова съм я преигравал...
http://www.youtube.com/watch?v=t1ByGttArvE

и до ден днешен вкл.

Не знам как го правиш,но евала.Много пъти съм се навивал да играя някакви подобни стари игрички,които навремето обожавах,но на 5 минута ми писват.

Същинска краста са...

иначе

DooM

Blip and Blop, по едно време така я научих, че стигах да последния бос без да ми вземат живот.

Ами тогава не знам за какво изобщо спорим. Аз разбирам какъв ти е проблема, даже и аз съм на същото мнение. И аз се дразня на еднообразни, скриптирани игри дето те водят за носа. Но това не мисля, че има нещо общо с историята

Що се отнася до преиграването на игрите - няма да кажа, че няма смисъл да се преиграват. Просто аз лично 99% от игрите не бих ги преиграл, щото ми е скучно, а и не е като да няма тонове нови яки игри, за които даже нямам време да ги играя. Аз принципно съм фен на много поредици и много жанрове и вместо да преигравам няколко пъти дадена игра, колкото и да е яка, предпочитам да изиграя нещо ново, пък превъртяните игри да ми останат само като един хубав спомен Но хора като Сам и Ванмкс, които са по-ограничени откъм жанрове ги разбирам и тях. Единствената игра, която съм изигравал милион пъти и може би никога няма да ми омръзне се нарича Диабло 2 Иначе много рядко се е случвало да преигравам по 1-2 пъти още и други игри като Max Payne 1, Call of Juarez Gunslinger, The Last Express и... май не се сещам за други. А бтв като споменах CoJ Gunslinger, Саме, силно ти я препоръчвам, защото точно това:

важи с пълна сила за нея, щом дори мен ме накара да я врътна на всички трудности Просто такава яка пуцаница рядко се среща. Просто оръжията имат някво уникално яко усещане като стреляш, не може да се обясни точно А отделно има и яка история

Що се отнася до Сталкера и Фолаута, да, наистина са леко сковани, на първо място заради бавното движение на героя (особено ако героя е натоварен с много неща) и на второ място заради големите пространства. Но за мен лично това не е минус, тъй като така се създава усещане за отворен, мащабен свят, а и се наслаждавам на яките пейзажи

ne znam nerazbiram ot igri

А да, CoJ Gunslinger
А тия блип блопове откъде ги изкопахте, мен там ме закопахте със световнонеизвесността им лел

Е блип и блоп: Топки от стомана мисля, че бяха безплатна игра в някой от дисковете на PCM от 2005/2006 ако не се лъжа. Май 2005-та. Та играта кърти. Ма така и не успях да я превъртя. Доста е близка като усещане до Metal Slug серията. От която пък след много часове игра успях да превъртя единствено Metal Slug 5, дето също има зверския саундтрак:

http://www.youtube.com/watch?v=O0Bkrhcwo94