И харесва ли ти играта? Аз мисля, че беше забавна и по детски интересна, но съм я играл преди доста време. Някъде 6.5/10 и бях дал. Точно по филма е и е кратка.

Наскоро минах новия Адам Венчър. Допада ми какъв завой правят куестовете за да будят интерес в тези дни и да събират фенове. Доста разчупен, визуално красив куест. С 95% от загадките успях да се справя без затруднения, което за съжаление означава, че играта е доста простичка. Стелта също не е особено впечатляващ и най-големия и значителен минус е религиозната история, която просто не ме грабна в нито един момент и в крайна сметка не ми пукаше особено как се развиваха събитията. Плюс е, че е кратка и не ти писва. За два часа и половина я минах. 6/10.

Минах набързо и 35MM. Руска игра, впечатляваща с това, че само един човек стои зад нея. Кратка е, но показва много интересен пост апокалиптичен свят. Бъзиците с Путин много ми допаднаха, всички надписи, графити и цялата идея зад играта е за 10/10, но липсата на средства я правят леко дървена и прекалено маломерна като мащаб. Все пак 7/10 и шапки долу, много ми хареса.

Няма да лъжа - от видяното в началото не бях ентусиазиран (не става въпрос за графиката). Като се заиграх обаче започна да ме придърпва все повече и повече. Нивата стават все по-яки, като дотук любими са ми тези с пазача Филч и котката му, които знаят, че си с мантията невидимка и искат да те сгащят, понеже се разхождаш в забранения коридор. Други неща, като куидича и уроците, дето трябва да връткаш мишката, та да научиш заклинание, не ми харесаха толкова, но разбирам защо са в играта. Нивото, което абсолютно намразих, е това с трола - контролите са обърнати и Хари се забива като олигофрен по ъглите, което дава възможност на чудовището да го прасне по тиквата и да му приключи мъките. Кратък сегмент, но изключително зле реализиран, според мен.
Музиката е абсолютно приказна и има тайни колкото искаш. Системата с точки (колко добре се справят грифиндорци, хафълпафци и т.н.) наистина е стимул играчът да се старае. Противниците са приятно разнообразни, в зависимост от нивото. Пъзелите са ненатоварващи, което е добре, защото аз лично никога не съм бил добър в разгадаването на загадки.
Има една тъжна реализация, обаче. Любимата ми игра от поредицата, която имам на диск и винаги си инсталирам от време на време - Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004 г.) - с малки изключения е пълно копие на Философския Камък. ЕА дори са изнаглели дотам, че да копират част от музиката, едно към едно. Това ме разочарова, защото като бях малък играх първо Затворника от Азкабан и мислех, че играта е постигнала величието си сама. А се оказа едно красиво копие.
ПП: Хагрид е много точен пич. Прати приятеля си Хари Потър да събере няколко плода. От пещерата в задния му двор. Където има пропасти. И гладни животни. Не виждам нищо нередно

Heaven's Hope!
Току що я приключих.
ЧУДЕСЕН куест.
Рисунка, сюжет, пъзли - точно както в старите и велики Simon the Sorcerer, Kirandia, Monkey Island, Beneath a Steeel Sky, Ankh и т.н.
Немско студио, възраждащо усещанията от едновременшния първи допир с тези игри и най-вече с този вид рисунка, радваща окото и носеща адски много настроение!!!
Следващият техен куест, който ме очаква е Dark Eye Chains of Satinav.
В сайта им я има рисунката - същите художници.
А историята - ще я видя, когато я играя.

^^ След като завършиш тази игра, продължи със следващите за Хари, бележат лек прогрес. В последните две има най-много екшън, което е нормално, след като именно с тях се затваря поредицата. Аз още не мога да се наканя да изиграя седмата игра. Просто много еднакви бяха предишните шест и ми писнаха. Леготата по Хари също не мисля да ги докосвам.

Нивото, в което си невидим, наистина е интересно, но също и трудоемко. Куидича е счупен, но и не оказва особено влияние в играта. Мисля, че в петата или третата част беше доста добре балансиран, докато във втората липсваше изобщо. На мен уроците и усвояването на магии ми бяха най-интересни, понеже именно заради тях започнах играта. Точно това очаквах и ми харесаха много. Помня, че се събираха и някакви картички с магьосници, какви оферти съм правил на хлапетата в двора на училището, само дето не съм ги шамарил Нивото с трола, финалната битка с Волдемор и като цяло повечето битки са леко дървени и там си проличава, че играта е правена с нищожни средства.

Системата с точки е зле реализирана също. Няма никакъв смисъл да се насилваш да печелиш всяко състезание, защото накрая така или иначе ти си победител, нищо че през повечето време Слидерин водят. Аз например като видях на какво ниво е реализиран куидича спрях да се напъвам и изгубих почти всички срещи. След финалната битка, обаче ти дават сума точки за старание и твоя отбор печели неизменно.

Това с музиката е търсен ефект, не е минус. Саундтрака си е от филмите, където собствена мелодия си имат почти всички по важни герои, местности и стаи. Не са го измислили разработчиците.

Съвсем случайно, попаднах на една ъндърграунд, японска shoot'em up игричка - Mushihime - sama

https://www.youtube.com/watch?v=yXuXMFSrM6U

Макар и да съм пълен нууб на тези игри, винаги ми е било мега кеф са ги разцъквам, а тази конкретно е едно от най-добрите попадения заедно с ikaruga Това го казвам след като съм пробвал десетки такива заглавия.

Какво ме кефи в тая игра? Графиката - красиви 2d артове, много движение и ефекти. Горката PS2-ка на моменти се задъхва здраво. Може би било по-добре да се играе PC версията...

Освен това играта е доста балансирана - оръжията са супер деструктивни с голям радиус на действие - изпълват целия екран със снаряди. Но гадовете са точно толкова мощни и непрощаващи колкото и твоето корабче.

Презентацията и декорите са яки. Корабчето всъщност е някаква пеперудка, която стреля по разни бръмбъри и други големи буболечки и се храни с цветен прашец Вместо стандартните космически sci-fi картинки, фонът е зелени пейзажчета, eзерца цветя и всякакви растения... ами готино си е

Следващата такава игра която мисля да пробвам е Ibara - отново shmup игра от същите създатели, правена през същия период.

Като гледам в youtube май е също толкова безумно трудна, но изглежда в пъти по-дървено.

Все пак ще си сложа това заглавие в списъка с игри за пробване

Моята мишка нага най-после умря (беше първият модел) и си купих някакъв пак геймърски лоджитек, ама с него вървеше безплатен експанцън на уоу(тоя предстоящия). Та какво стана, заиграх се с уоу и така вече втори месец . Подготвил съм два героя макс лвл за експанжъна, току виж и 3ти вдигна

Кви пари?

Мишката беше около 160лв с включен legion. Сега я гледам на същото място за 178 без експанжъна. Става въпрос за g602, която честно казано не я препоръчвам, защото бутоните на палеца са в пъти по-неудобни от тия на нагата. По-точно са по-трудно достъпни. Иначе самата мишка е удобна, но имах типичен проблем, който се случва между win10 и безжичните на лоджитек - движението заекваше на моменти. Изгледах куп клипчета и форуми, ама при мен се оправи по най-елементарния начин - от таск мениджъра дадох на софтуера да е съвместим с уин7.
Знам, че не ме пита това ахахахахахах ама днес съм сам на обяд

Mинах кампанията, минах и предизвикателствата - на мадам Хуч предизвикателството с метлата не можах да го мина на сто процента, но аз и не исках, така че много здраве. Минах 78 от 82 пръстена и никога повече не стъпих при тая лелка. За време - толкова. Насилих се да мина и куидич турнирчето - успях да спечеля всички мачове, а накрая се заформи финал от най-клиширан тип: Грифиндор срещу Слидерин. Спечелих и се депресирах, защото нямаше никаква награда. Но като цяло си струваше изиграването.

Най-накрая успях да подкарам старата Sega. Години наред си мислех че не бачка, а то проблема бил в адаптера . Трябваше да намеря друга работеща конзола, че да разбера какво става

Последните две вечери си приромням класиките от малкото ми останали дискети и бих казал че още си ме зарибяват.

И понеже вече имам две такива конзоли, тая ми е излишна. Ако някои иска 16 битова ретро конзолка, може да ми пише ЛС да се спазарим. Ще направя специална PCM промоция

Не, те се ползват

п.п Изтрих линка, защото верно снимката е бая зле

Завърших The Technomancer и мога да кажа, че игрите на Spiders са едни от любимите ми в последно време. Надявам се да направят още игри в тази вселена.

Преди в тая тема писах за Condemned 2 за PS3. Сега играя първата игра на PC. Играта е абсолютно също толкова добра - графика, насираща атмосфера и т.н. Тия игри имат най-добрият ръкопашен бой от първо лице, след necrovision. При втората част геймплеят е малко по разнообразен - има повече предмети с които да се биеш, огнестрелните оръжия са повече и накрая има левъли с повече пуцане. И двете игри са 10/10, направо съжалявам че ги откривам след деситилетие. Направени са от създателите на FEAR, но за мен Condemned e по-добрата поредица.

Ама сте се зомбирали с тия покемони

По темата - Anima Gate of Memories се оказа доста читава игра, като изключим някои boss битки, които са си просто невъзможни без предварителен grind поради спама на атаки от босовете, което ги прави така че да не могат да бъдат избегнати. В момента съм забил на Ergo True Form битката преди да отида към края на играта, но просто нямам нерви в момента да grind-я level-и.

Бавно напредвам и във Furi, но там ми трябва да съм в специфично мазохистично натроение за игра. Битките имат толкова много специфични ситуации, че не трудно се наизустяват и минават без грешка. За разлика от Anima обаче тук ако те бият можеш само сам да се обвиняваш, тъй като всичко може да бъде избегнато при добра реакция.

P.S. Тъй като разделиха темата, пускам релевантното по тази тема от постовете ми, които са преместени в другата:
Свърших Anima: Gate of Memories и мога дълбоко да препоръчам играта. Lore-ът е интересен и представлява няколко интересни тъмни приказки. Битките са интересни и предизвикателни, с интересни механики, въпреки че както казах преди - за някои босове трябва да се grind-и малко преди да можеш ефективно да ги убиеш. Има приятни пъзели и platforming, които нито са много трудни, нито много лесни. Като цяло играта ми напомня много на старите Castlevania игри, най-вече на Symphony of the Night.

Продължавам да разцъквам YGOpro, Diablo 2, че даже се върнах пак към Mass Effect 2 да си продължа проедното playthrough с мойта руса фем Шепърд :3

Sniper ghost warrior 2 - всъщност засега ми харесва. Не е кой знае какво, но самото удоволствие от това да направиш перфектен изстрел от 1,5км+ е сравнимо единствено с мултито на Батълфийлд 4. Това е, че задължително трябва да се играе на последна трудност, иначе няма смисъл.
Жалко, че хората зад поредицата са толкова некадърни и не осъзнават колко голям потенциал има в подобна игра.