То и в CS понякога правят лудите калитарски килове понякога, но играта е много по-дълбока, отколкото се вижда на запис.

Наскоро си купих ново компютър и реших да наваксам с модерните игри...Та :
Dying light
като цяло съм изключително впечатлен от играта.От отдавна не ми се беше случвало да играя без прекъсване по 8,10 часа на някоя игра. Визията и графичните ефекти ме изумиха - случваше се да седя няколко минути, само за да наблюдавам залеза или как дъжда удря дърветата. Геймплея няма какво да се говори даже - перфектен е.Озвучението пък дори е повече от перфектно - никога не съм се радвал толкова на звуците на някоя игра и то не толкова на самият саундтрак, който също си беше готин, ами на тези на различните чудовища и на обстановката като цяло - наистина съм силно впечатлен.
Единствената ми критика и то голяма е към сюжета на играта - посредствен си е. Твърде кратък и плосък, за да окаже някакво емоционално въздействие, а пък главният злодей беше ужасно зле + ужасната бос битка накрая.
Силно се надявам да видя продължение
Оценка 9/10
Shadow of Mordor - всичко беше добре, пак докато не стигнах до финала - двете от най-посредствените бос битки, на които съм попадал.Битката срещу Black hand беше по-лесна от тази с най-келявия орк, който може да се намери в играта.
абсолютно ми е безразлично дали ще има продължение, даже по-добре да няма.
оценка 7,5/10
Wolfenstein : The new order
Емии не ми хареса. Първите 2 мисии, когато щурмувате замъка на Deathhead бяха страшно готини, но от так нататък играта не ми беше нищо повече от скучна и отегчителна.Главният герой Блазкович уж го рекламираха за някъв супер bad ass , но аз видях само една тъпа маймуна на стероиди, която всички ползват като момче за всичко.А и романса му с полякинята и самият и персонаж ми бяха супер дразнещи...Дори не можах да я превъртя, а това рядко се случва
Оценка 6/10 и то единствено заради алтернативната стрелба на помпата, с която ми беше единствено забавно да играя.(Unreal tournament !!!)
Metal gear ground zero - много добра игра, но твърде кратка. няма да дам оценка, тъй като просто не я приемам за пълна игра.
The evil witin - играя я в момента и независимо критиките към нея на мен си ми харесва.Но аз съм си хардкор фен на survival horror игрите(особено като е включен силен психо елемент) и бях зажаднял за нещо подобно.
засега и давам 8/10
Update : след цяла нощ игра най-сетне я превъртях.Очаквах, че ще бъда силно разочарован от последната мисия, но съм доволен - даже и клифхенгъра не ме подразни накрая най-вече щото наистина се надявам да видя втора част.Даже смятам, че продължение е задължително, щото тая ме изкърти от кеф.

Mount & Blade. Много велика игра. Жалко, че не ми се получава. Някога можех да превзема град, пазен от 300 човека, с 80. В момента всяка по-голяма армия ме мачка, а като остана без хора, Sea Raider-ите не прощават. Разбира се, избрах да служа на Kingdom of Nords, защото другите кралства, може би с изключение на Swadia, не ме влекат въобще и ги искам в пепел. Току-виж ми потръгне най-сетне.
Rome: Total War. Какво мога да кажа. Не съм я превъртал никога. Искам да стана император на Рим и да удавя варварите в кръв. Понеже съм културен човек.
Като се замисля, вече не играя новите игри. Дори не ги следя с интерес. Или гейминг годините ми идват към своя край, или ми се играят само класики. По-скоро първото.

Serious Sam The First Encounter HD

Брутален шутър, ама е баси трудния !

А мултиплейър игри : CS 1.6, тук-таме CS GO и малко Call of Duty (MW2, AW, BO2)

Пробвах Banished, последната версия. Сполучлива игра, въпреки че има какво да се желае в гейм механиката. Напомня ми зверски на Settlers 3, което е само в плюс.

В епизодите на Tales from the Borderlands има доста хилеж, също ги препоръчвам.

Върнах се на 91 левел герой в скайрим да си довърша яките експанжъни че след пач 1.07 na cD rednecks тъпия им вещер почна да сече на 2 сек с лаг спайк .a пъ имам машина за 2000$ да фък веее . още по ужастиен draw dsitance на множество обекти и ми писна да гледам ретардирали мръсни камери ...вещера дано не спечли ГОТИ щот за ПЦ всичко е счупено .. то не само за спам де и го разкарах .. след 2 години можеби играта ще ешлифована ... както стана с гта4.. можете яко да се посмеете на форумите в tech support > PC 1093781 теми за всячески бъгни .. УЖ импровементс .. да бееее

БФ3ката все още не писва .голям майтап да трепеш нуубчета ... напоследък пак някфи вълни от нови играчи . и наскоро ис намерих red alert 2 с оргиналните клипчета и мизука и си я пуцам кампанията ..разбира се GTA5 кога не ми се занимава с ангажиранки и искам просто да се смея .. .ТРЕВОООООР хахахаха

а също и war thunder се оказа мноо свежа пуцалка със всякви самолети и танкове

Ся пак ще пробвам Dying LIghт и дано намеря някъф фикс за тъпиа стъттеринг

Сори че си от 5-те процента, дето имат проблеми. Останалите 95 от нас обаче наддаваме достатъчно шум, че да е топ претендента за GOTY. Не се коси, преател.

Пичове,случайно някой от вас да има fixa 64 bit на crysis,че не мога да намеря директен линк,а пък по торентите няма сийдъри.
Ае ,че зверски ми се играе

Aaa култ е тва много смях... А си мислех, че TTG няма да могат да докарат атмосферата от Bordera-а.
https://www.youtube.com/watch?v=hGqW68-Mo2c

Risen. Най-подценяваната игра!
Преди време бях писал, че от жанра rpg са ме заинтригували само SW: KotoR и The Witcher (le original). Е, пропуснах гиганта ГОТИК! Не съм играл оригинала, но като малък се бях влюбил в двойката (не помня дали бях играл експанжъна), където оцелявах пет секунди, защото в пущинака Безименния разчиташе на кунг фу ритници, а вълците са гладни. После излезе Готик 3 и бях на седмото небе... за малко. Защото на компютъра ми това чудо просто отказваше да върви с повече от 5 кадъра в секунда. Затова, когато сядах на мощния комп на баща ми и тая игра летеше, се чувствах наистина щастлив. След това нещата започнаха да се сговняват... индийци направиха Готик: Forsaken Gods. Уж по-леки изисквания, а пак сечеше ужасяващо. Тогава се отказах от тази поредица, защото ме болеше много, че не мога да изследвам безпроблемно тия огромни светове.
А какви светове! Различни фракции, учители, локации! Огромно разнообразие от флора и фауна за трепане/събиране. Особено бях впечатлен, от това, което мога да нарека "живо общество". В повечето rpg-та, които бях играл като малък, npc-тата седяха без работа, даваха куест, а след изпълнението му се изпаряваха... В Готик всеки вършеше някаква работа, а ако не - водеше разговор с някого, спеше или ядеше. Не можеше да се краде, защото собствениците бяха бдителни и т.н. и т.н. Как да не се влюби човек?? И да, от днешна гледна точка не е впечатляващо, но попаднах на тази игра преди Oblivion, която, ако правилно помня, излезе заедно с Готик 3.
Затова, когато изскочи Risen бях изстрелян в космоса от радост. Не подходих с кой знае какви очаквания, но играта ги надмина. Същите неща, които впечатлиха хлапето, ги имаше и тук - огромен свят, "живо общество"...
Големите групи този път са само две, но какво пък, играта е дълга, а и има много пътища за развиване на героя, който мога да се закълна, че е озвучен от Юън Макгрегър. Едните са бунтовниците на Дон Естебан, интелигентен и гневен чичко, който се е оттеглил в блатата, защото градът му Harbour Town е бил превзет със сила. Инквизицията, начело с Инквизитор Мендоза, е окупаторът на града и не смята да сдава контрол. Причината за всичко е появата на някакви руини, в които има много съкровища, но и много чудовища, които плъзват по света. Борбата е кой пръв да обере скъпоценностите, а междувременно се говори, че руините са предшественик на някаква опасност, която уж никой не може да спре!
Изборът между двете фракции е затруднен от обичайното разяснение, че няма черно и бяло в тоя конфликт. И Инквизицията, и хората на Дона имат влиятелни и образовани привърженици.
Инквизицията, както подсказва името, е съставена от садисти. Има Манастир, в който се праща всеки, който изглежда подозрителен, тоест всеки, който не е под техен контрол. В Манастира новодошлият се промива, докато стане кукла на конци.
Хората на Дона, уж "добрите" на пръв поглед, са обсебени от златото почти толкова, колкото своите опоненти, падат си по кражбата и така леко обичат да рекетират богатите, да не говорим, че отстраняват без да помислят всеки подозрителен в собствената им организация. Също така, всеки сгафил "изчезва".
Хората на Дона са бойци с мечове/брадви или арбалет и крадци, докато Инквизицията разчита на големи тояги за близък бой и магия за дистанционен. И в двата лагера могат да предават умения срещу злато, естествено.
Това, което може да подразни нов играч са част от куестовете, които са меко казано безинтересни. Говори с тоя - бум, quest completed. Освен това, мобовете продължават да са по-силни от Безименния (да, пак е без име, но е друг) и срещу повече от един противник трудно се оцелява. В статията си за Готик 3 Писимания бяха споменали за всесилните прасета. Е, те се завърнаха! Изкуственият интелект е тъп и всичко, научено за битка с меле оръжие (не съм фен на магьосниците) е без употреба, защото ако се въртиш в кръг покрай врага, можеш да го млатиш успешно в 30% от случаите. Бюджетът е бил малък, защото графиката не е кой знае какво, а моделите на npc-тата се повтарят (нещо, което мисля, че в Готик го нямаше). Главният герой прави скок един метър, на който може да завиди всеки.
Разбира се, играта се превърна в поредица, но не съм играл две и три, първо, защото чувам, че стават все по-лоши, а и не съм от привържениците на игри с пиратска тематика, дори в този мой любим "формат".
Който си пада по описаното, да разцъква смело.

Risen като излезе ми хареса, главно щото и аз бях зажаднял за Готик. Но играта сама по себе си не е нищо особено. Като цяло си е доста скучна, света е малък и сравнително безинтересен. Дизайнът на оръжията и броните също е лейм. Все ключови неща за едно РПГ, но пък имаше някакъв чар, който успя да ме задържи достатъчно, че да я превъртя. Ако се хвана сега да я играя обаче, сигурно ще я изтрия след по-малко от час. Другите Risen игри са лайна.Това, че не понасям игрите на пиратска тематика не прави нещата по-добре.
Всъщност нямам нищо против идеята, но съм изключително несъгласен с днешното мнение, как една пиратска игра трябва да изглежда - АС последните, risen 2,3 и компания, ама това е друга тема.

Почнах днес Total war : Atilla. Емиии определено е по-добре от абоминацията, която беше Рим в началото, но за момента по-скоро ме дразни. Докато в предишните TW игри имаш макс 5 минути туториъл за новите играчи(даже в медийвъл нямаше и това - просто един глас ти обясняваше кво и що) и след това те хвърлят в играта, тук вече един час ме водят за ръка и ми казват какво да правя и кога да го правя.И ако не правя това, което играта ми казва, не мога да продължа напред.Също така не ми даде опция да си избирам с кой народ да играя в началото, което е абсурдно. Интерфейсът го намирам за неудобен - постоянно трябва да си търся къде са ми работите, които ми трябват и като най-сетне ги намеря са дразнещи за четене/гледане. .От всичко друго съм доволен иначе.
ПС - Има и Grand campaign, където вече единственото ми оплакване е интерфейсът на играта. Ако някой смята да я пробва играта, направо да почва от там.

Минавам само да ви кажа, че MGS The Phantom Pain е най-великата игра някога правена и по-добре не я играйте, защото никога повече няма да направят игра толкова добра.

Аз съм против игри като тази и предстоящия Fallout 4, не защото са лоши игри (пу, пу, пепел ми на устата), а защото пресъздават перфектно един виртуален свят, в който ти се заживява повече, отколкото в реалния с неговите проблеми и скучни задължение. Което ще доведе до дебели дечица без социален живот и провалени ученици/студенти/служители. Това ще се отрази особено тежко у нас, където независимостта на индивида се наблюдава от 30 години нагоре. Само казвам. Внимавайте с такива игри.
И не ми казвайте, че "и преди е имало такива игри". Новите игри се доближават умопомрачително до фотореалистична графика, което означава, че един ден храст в игра може да изглежда като храста до кооперацията ти. И в доста други области се търси реализъм и автентичност, което значи, че разликата между реалност и виртуален свят ще намалява все повече с времето.

^Графиката и реализма нямат толкова голямо значение, проблема е, че повечето нови игри са open world, със странични мисии, collectibles и т.н., което ги прави прекалено дълги за изиграване. А аз примерно като тръгна да играя дадена игра искам максимално да се потопя в света ѝ, което означава да минавам всички мисии, да събирам всички лайна и т.н.

Aбсолютно съм съгласен!

Сега цъкам Shadow Warrior и няма такова забавление. Играта е трепач! Хумор, лафове, битки, - всичко е на ниво.

"Метъла" хубаво има реалистична графика, но това да вдигам мечки с балон ми идва в повече. Всеки с вкуса си. Изиграя ли това което съм почнал, минавам на Mad Max!

Най-големият misconception за Metal Gear (в който и аз бях до преди 2 седмици) е, че играта е към реалистичните и е 100% стелт. Истината е, че MGS игрите имат доволно количествто sci-fi на фона реалистичния си тон и поне в старите има моменти, когато екшънът е задължителен, но хубавото е, че човек като свикне с идеите на Коджима, и нещата си идват на мястото и всичко е на 6.

Der Maister, а като в много игри със странични мисии нещата за събиране са просто за да отключиш ачийвмънт и нищо друго, как това ти помага да се потопиш? Защото и аз гледам да намирам повече парчета от историята и света, но в последните години в такива игри удрям масов игнор на безмислените странични мисии, поне в Mad Max се радвам, че този тип са за да прогресира или макс, или подобряването на колата/

^Не помага да се потопиш ама не знам човек, искам да съм минал всичко иначе нещо ме човърка отвътре

От дълго време съм като повечето от вас и игнорирах повика да играя комп. игри, но след близо два месеца разбрах, че това не може да продължава вечно И направих завръщане, макар и половинчато. Вижте, когато човек работи или учи има доста малко време за да играе, ама ехо, това ни чака до края на живота ни и трябва да се постигне баланс. Все пак трябва да имаш време да правиш и това, което ти е приятно. И така аз открих решение - играя кратки игри, които ми доставят тръпка. Ще ревюирам няколко накратко за вас.

Blues and Bullets - Episode 1 - 7/10. Дълга два часа, може би и по малко, ако решите да бързате. Играта е страхотна, препоръчвам я с две ръце. Написана е по роман, който не съм чел, което прави интересът ми към нея още по огромен. Историята е страхотна. Намесен е Ал Капоне, няма да разкривам през какви перипетии минава главния герой(всичко опира до личния му избор), но играта прилича на олд скуул екшън с Лиъм Нийсън и едрия негър от Зеления път. За парите, с които разработчиците са разполагали са постигнали чудеса. Кратка игра, със завладяваща история, прилична графика и страхотна атмосфера, точно за работещи хора, с недостиг на време. Ето ви шанс да се върнете към гейминга - тук ще сте и дететктив и полицай, а също съдържател на квартално барче.

Battle For The Sun - 5/10. Дълга 3 часа. Ама ще доскучее след час и половина, самата история не е толкова лоша - извънземните не нападат Земята, ами вече са я атакували като са завзели почти всичко. Няма много за разказване - отиваш на вражеска територия и им пръскаш каските, освобождаваш хората и получаваш награда и благодарствено слово от своя началник. Докато пуцаш в началото на всяка нова мисия, историята ще се развива, но доста рехаво и слабоумно, като накрая ще завърши с няколко недосмислици и ще излезе, че лоши и предатели де факто няма. Ама ако не се вживявате и искате просто да постреляте по извънземни, в игра, която и чисто геймплейно не впечатлява много и е доста постна, можете да я пробвате и да я минете на мускули.

Beyond Eyes - 3/10. Дълга час. Оф, как мразя такива претенциозни визуални новели, третиращи те като животно. Някакво момиче загубило котката си и я търси насам-натам. Все си мислех, че нещо по интересно стои зад мотивът на играта, даже до средата си мислех, че момичето е претърпяло инцидент, в кома е след като е било блъснато от кола и халюцинира. Ама се оказа дори още по просто - наистина търси котката си. На нивото на 2-3 годишни е. Тази игра е мъка, цял час мъка, да ходиш насам-натам без да правиш нищо. Ужасно. Може би всъщност дете я е писало, това би обяснило липсата на смисъл и простотата на диалога, представен от разказвача, който и без това е по кратък от изречение на Чичо Митко след загуба на националния. От подобни игри само A story about my uncle ми е допадала, защото имаше и история, интересен геймплей, атмосфера, приключение си беше, пък и графиката не беше зле. Тук на ниво е само графиката, но диър естер доказа, че само с гола графика не става.

Играеш най-странните неща, заклевам се

Мен покрай МГС 5 ми се доснайпи и викам сега е моментът нааай-после да го пробвам тоя Sniper Elite 2, от години направо му се каня, до средата стигнах на 2 сядания, що-годе приятна straightforward игрица, но аз това и търсех, доволно.