може да си сигурен че до там няма да се стигне

Визираш липсата на предизвикателство или липсата на играчи?

И хора, наистина се успокойте(май само аз останах оптимист). Играта не може да е много зле. Очаквам да е доста по-слаба от първата, но ще го преживея. В крайна сметка вторият Вещер излиза 2 месеца след нея

BUT I DONT GET IT!!!

Ти ако на това му викаш оптимизъм
Аз съм единствения отптимист тука (че съм и най-скромен от 'сите ви, ха!), вярвайки че играта ще рулира и че ще е по-добра от оригинала.
Със здраве

Верно май ще стане като Awakening-на теория обещанията за него бяха доста мащабни, а на практика само на теория се изпълниха, без да имат особена дълбочина. Както е тръгнало е напълно възможно и сега да стане същото, защото BioWare от ME1 насам не си дават много зор

Не че нещо, но Dragon Age: Origins излезе почти 2 години след Mass Effect 1...

То и аз вярвам, че играта ще е по-добра от оригинала, ама нá - всичко живо срещу нас.

Само погледни Mass Effect 2 - уж по-екшън ориентирана, уж по-конзолизирана, уж една стъпка напред, три назад в сравнение с единицата, но пък получи приза "Игра на годината" от IGN, нали?

Остава утехата, че когато Dragon Age II излезе и се окаже, че BioWare са се постарали да я подобрят за сметка на Origins, ще можем да натрием носовете на многознайковците.

Не ме бийте, но аз повече се забавлявах на Mass Effect 2 отколкото на единицата. Визуално беше много по-добра, геймплеят ми допадна повече и...нямаше Мако, дано му прогният джантите на проклетото... Вярно, историята не беше мащабна, имаше странни моменти ("Шепард, защо не ми се обаждаше?" "Бях мъртъв, Ашли!" "Това не е извинение, Шепард, мразя те!"), не спасявахме галактиката. Но въобще не ми пукаше, тъй като играта беше забавна.

Аз искам DA2 да е поне толкова добра колкото първата, но предпочитам да й знам всички кусури предварително, за да не ме сюрпризират докато играя.

Колкото до NWN2...веднъж я минах цялата, след което я зарязвах до към средата при следващите преигравания. Не че е лоша, но става мудна щом веднъж вече й видиш историята.

С Мако-то имах love-hate relationship От една страна ми вадеше душата през носа, но от друга се забавлявах адски много да си джиткам из планетите и да скачам от планини. Наистина ми стана тъжно като го видях безпомощно и заседнало във втората игра.
Не мога да кажа коя МЕ ми хареса повече, обожавам ги и двете, и подозирам, че ще стане същото и с Dragon Age

да, ама кънтента вътре беше точно на границата на допустимото (както е btw и в МЕ2). И имаше страшно много копи/пейст дънджъни дето са там само за да запълват времето (в гринд). Да не говорим за последствията от изборите, дето почти ги нямаше Общо взето BW много точно си бяха премерили колко труд да вложат и не са се престаравали никъде

ME2 може да е станала goty, ама това не значи нищо. Alpha Protocol не обра нито една сериозна награда, а си остава едно от най-добрите PRG-та на десетилетието ( и е несравнимо по-добра от ME). Това, че една игра е комерсиална не я прави добра.

Единственото по-различно в Alpha Protocol беше че имаше някакви последствия от взетите решения. Но дори те не бяха потресаващи и само козметично променяха нещо. Играта си беше бъгава, недовършена и небалансирана. Като всеки продукт на Обсидиан, за който се сещам. Трудно бих я сложил на някакво челно място в РПГ класацията. Като цяло ми остави усещането за Мass Effect клонинг, но доста по-зле направен.

Само дето диалоговата система беше гениална и трябваше да налучкваш кой какво харесва според ситуацията, в която си, а не да избираш от зададените "добър/лош/неутрален" опции.

Alpha Protocol е много далеч от определението МЕ клонинг, всъщност е доста по-дълбок във всяко едно отношение. Бъгове не видях, всичко е въпрос на това дали ще дадеш шанс на играта или не. Първото превъртане е най-скучно, като навлезеш по-навътре идва истинският кеф. А до колкото до изборите-бяха много и изобщо не бяха само козметични. Ако това как ще се отнася даден герой/орагниизация към теб и как ще реши да действа според изборите ти го наричаш козметична промяна...еми то в МЕ значи пък няма никакви промени тогава

Това, меко казано, няма смисъл.
Алфа протокол не ми предложи нищо, което да не съм виждал в Deus Ex, при това много по-добре направено. И там нямах нужда да я превъртам пет пъти, че да вдяна какво става и да ми е интересно.

Изборите по никакъв начин не променяха какво правиш. Само тук-там се променяше по някой диалог, тук-там имаше по няколко противника повече или по-малко. Нямаше абсолютно никакво значение с коя организация се захващаш, играта си продължава със същите мисии и свършва по един и същ начин. Също като Mass Effect. Поне при ME имаш някакъв сериозен избор в края. В АР унищожаваш всичко, без значение решенията ти.

Най-дразнещото бе, че усещаш, че Обсидиан са имали по-големи планове, но не са успели да ги реализират и само ги оставят намекнати.

В DA изборът си проличаваше най-вече в края - във финалната битка и в епилога. Така е и в повечето RPG-та. Изборът на героя си проличава само в края. При първо играене не се забелязва воденето за носа, но след първото или второто преиграване вече си личи. Така е и с DA, така е и с The Witcher, ME и тн. Може да изброяваме игри до утре.

ПС: Може би малко по-различно е положението във Fable.

http://alphaprotocol.wikia.com/wiki/Endings

P.S. Във Fable си личи от първо игране, че те водят за носа.

мне, просто играта има по-дълбока PRG система, която трябва да опознаеш за да ти хареса. Ако си нямаш идея кое защо се случва (тактически) е нормално да я наречеш счупена и бъгава.
@Capo виж линка на сен. За организациите-с коя организация си определя до какви стоки имаш достъп, какви са им цените, кой ще ти бъде handler и кой ще ти помага по време на мисиите.И променя сюжета доста.
@Sentry радвам се, че си оценил играта. Не са много хората, които са достатъчно зрели да й дадат шанс
надявам се че нямате нищо против офтопика, щото сега няма новини за да2

+1 за Alpha Protocol
Obsidian имат потенциал да бъдат по-големи от Bioware, но техническата им част е много куца.