Играта заслужава да кажа последни думи по темата ...
Значи, ден преди да излезе CP2077, бях тотално отдаден на идеята да я превъртя, щото знаех че инерцията, която съм набрал трудно ще постигна после ако подхвана друга игра.
Е, добрах се до последния бос, мислейки се за голямата работа, вече много нива, ъпгрейди, умения, МУСКУЛНА памет, искри хвърчат, дрънчи стомана, рефлекси на 6.66, микири каунтъра горе-долу ми се получаваше.
Излишно е да казвам колко плачевно безпомощен се почувствах, осъзнавайки, че това ще е края - че това може би ще е единствената игра, която съм избутал почти до финала и не съм превъртял ( и то не от някакава техническа неизправност, затрит сейв или нещо такова ).
След THIS ISN'T EVEN MY FINAL FORM, за 4-ти път в един бос файт, докато ти си с един хелт бар, нали, на една арена, без право на грешка, просто се предадох и приех реалността.
Минаха няколко дни, коледни празници тогава, а и се занимавах със CP2077, щот нали хайп ... Така и не успях да подхвана отново Секиро-то, знаейки че за да мина копелето, ще трябва да грайндя и да изградя наново мускулната памет и рефлексите, без които тоя файт е тотално изнасилване на катерица от седмокрил петохуйник.
Та така. Fuck this. Не можах.
Някой ден, евентуално ... знам ли.
И все пак - играта е най-доброто в жанра си за която година беше там.