Иначе по мои спомени Тераните също са създадени от Зел Нага, както и много други раси. Целта на Зел нага е да създава живот. Но Зергите и Протосите са единствените ключови за Цикъла раси - purity of form, purity of essence. Тераните просто са някаква плюнка, която попада в средата на галактически конфликт, но която има огромния късмет да е достигнала технологично развитие, с което да опонира равностойно на другите две раси.

Ноуп, хората не са създадени от Xel'Naga. Тяхната работа е да създават 2 форми на живот. тераните са си space monkeys. А и :
" IIRC protoss were able to determine that the terran weren't created by Xel'Naga's when they appeared in the Koprulu Sector and were put under the Dae'Uhl. Terran apparently don't react to khaydarin crystals (on a psionic level?) unlike the zerg who were discovered as creations of the Xel'Naga by this means. "

Та впечатленията ми от кампанията...за момента са доста смесени. Като цяло ми хареса повече от HoS, но пък по-малко от WoL, но това може и се дължи отчасти, защото мразя да играя със зергите... Та хареса ми доста кустомизацията между различните единици в кораба, също така и опциите, които имаш с кораба по време на самите мисии. Самите мисии бяха точно това, което очаквах да бъдат - нито повече, нито по-малко. Надявах се на малко повече разнообразие между тях, защото към средата половин дузина мисии са си общо взето копи пейстнати, но пък епилога беше задоволителен. Трудността към последните мисии също скочи значително, даже ми се наложи да рестартна някои, което също е добре. Общо взето от към геймплеят на кампанията нямам оплаквания.
Вече самият сюжет...ааах...В началото почна страшно силно, но по средата вече сякаш им свърши вдъхновението. Да, пак си имаше няколко силни момента, нооо можеше да бъде направено много по-добре. Клишетата бяха на всеки ъгъл, а диалозите в повечето случаи скучни. Всичко ми изглеждаше супер претупано. Особено героите за които уж трябва да ни пука. Емиии не се получи. Единствените които предизвикваха някакъв итерес в мен са двете протоски(ufopornooo ?!).Дори и Артанис беше доста скучно направен - притежаваше емоционалният еквивалент на стар пън, а речите му бяха...facepalm. Ако той ми беше водач, щях да се метна в бездната направо. Разбира се и той си имаше моментите, но не достатъчно. Всъщност това описва цялата кампания за мен - "не достатъчно". Не и като за завършек точно на тази сага. Нямаше достатъчно епични моменти, нямаше достатъчно емоция, нямаше достатъчно разнообразие и тнт, просто тонове нереализиран потенциал.
В крайна сметка ми хареса кампанията, но чувството което остави в мен накрая може да се сравнява на това да отвориш бутилка 50г скоч, а вътре да има бутилка ирландско за 30лв. Пак е хубаво, но просто не достатъчно.

Амон няма нищо общо с видението. Видението е на Овърмайнда и е базирано 100% на "реалността", в случай, че Кериган пукне и тогава Амон придобива контрол над зергите й, плюс хибридите, дето ги прави Наруд. Тогава видението ще се случи.
А за тераните сте прави. Тъп съм.

Знаете ли, мислих си нещо за края на играта.

Нямам време или желание да изказвам по-дълго мнение. Преди време тук някой беше написал, че WoL е 90% филър. HoS и LotV са обиждащо тъпи и на нивото на експанжъните след Wotlk. Очевидно, тъй като за сценаристи наемат някакви бастуни, които на близкона рецитират заучен текст, най-вероятно диктуван им в слушалката.

Бих казал, че вземайки в предвид патоса и праволинейността, които излъчват Кала протосите, то слабите страни на кампанията не се забелязват толкова ярко, колкото във HotS и WoL. В смисъл, LotV ми беше с една идея по-атмосферичен отколкото предходните два.

BroodWar > All.

Метцен отдавна не се занимава с сценария, и това си личи отдалече.

Доколкото помня, Метцен само им дава основният скелет, пък после наемат други хора, които да работят по него в детайли.
Не че нещо, ама ми се вижда някакси несериозно повечето главни герои в 2-ката да са деградирали версии на оригиналните и Метцен да стои зад това директно.
Иначе от 2009 до сега така и така са променили един милион неща.

Еми като цяло за почти всичко мнението ми е противоположно на твоето. Нещата, които на теб ти харесват(като примерно диалозите в кораба и краят с Керигън)за мен са скучни, глупави и като цяло изключително мързеливо направени. В същото време именно кът сцените ми харесаха доста поне бойните такива. Кампанията също ми се стори доста линейна - очаквах, че ще ми предложат тежки избори в самата кампания, които ще окажат влияние на хода и, но уви това не се случи. В WoG чувствах много повече тежест от това, което правя, което е абсурдно. Като цяло и WoG за мен е най-добрата част от кампанията.
Последната мисия на Aiur я минах на хард като на всеки един от трите входа изградих по една малка крепост от кули, гласканони и сентрита придружени от войд рейове(да, тея на талдаримите) и колососи - и муха не можеше да прехвръкне.

Преди това също можеш да избираш дали да помогнеш на протосите с прочистването на една планета или да се биеш срещу тях и да спасиш хората на нея.

Никъде не съм казвал такова нещо, това е твоя приумица. Попитах защо Амон контролира Калата (явно защото е ъплифтнал протосите и това му е дало някакво изконно право?... хуу) и защо не го използва по-рано?
Спокойно, пич, мога да мисля. Нито играта, нито многоредията ти дават отговор защо Амон е решил, че цикълът на Зел Нага е corrupt и защо иска да унищожи целио свет. (Защото искал контрол? Защото е EVIL? k.)
Друг важен въпрос. Ако Амон смята, че Цикълът на Зел Нага (две раси да се слеят в едно и да станат Зел Нага) е corrupt, защо самият той... създава ХИБРИДИ? (пак заради контрола ли, какво ли?)
Защо Оурос дава есенцията си само на Кериган и тя става Зел Нага (стига с това КСел), след като тя е носител само на “purity of essence” от Праймъл Зерга? За превръщане в Зел Нага са необходими purity of essence + purity of form, тоест нужен е и протос. Оурос беше тъп plot device, за да видим епичен сблъсък Кериган VS Амон ... какъвто в крайна сметка не видяхме.
Мога да си дъвча до сутринта. Амон е тъпо написан злодей и точка, както Стуков и Наруд в двойката. Сам си го забелязал. Историята е неконсистента и сякаш дори и авторите не са знаели какво искат или толкова са се оплели, че са претупали нещо накрая, колкото да има revelation и финал. Самата концепция Трите раси да се сблъскат срещу ultimate evil е окей, но начинът, по който беше изпълнена беше фейл.
Хейтът за липса на финален синематик е резонен. Филмчетата за запазена марка на Близард. Те не са просто красиво CGI. Те имат СТИЛ. Още си спомням годините, когато си късахме трътките по SC1,WC3 и D2, за да плакнем очите по анимациите в края на всеки акт.
Критиките, за които се дразниш са основателни, не си ги вадим от задника, стотици хора са ги забелязали. Но това няма никакво значение, щом ТИ си се изкефил и сторито е резонирално с теб. Не е нужно да си съгласен с критиките ни. And vice versa.
Не казвам, че писането в единицата и Бруудеца беше на ниво Достоевски, но поне ангажираше и провокираше феновете. Дори в моите очи смятам, че WOL беше супер. След това нещата тръгнаха надолу. Вкараха твърде много реткони и после - реткони върху ретконите. Стана каша.
Това не значи, че играта е лоша, от това няма по-малко да я играя. Даже напротив, ще преиграя мисиите пак, като намеря време, после влизам в циклата с мултито.

Да и ако драгън ейдж 2 не беше направена от биоуеър и не беше продължение на ориджинс, също щеше да бъде смятана като много добра игра.Когато поставиш някакъв стандарт и след това сам не го оправдаваш е напълно нормално да има разочаровани.
Корупността на цикълът мисля, че по-скоро се състоеше в това, че Амон губи контрола над протосите и те се развиват над очакванията му и го отхвърлят в последствие.То и затова започва да бичва.
Керигън е била планирана да стане Зел'Нага от самото начало. С тази цел е създадена от овърмайнда. Още от превръщането и в зерг всъщност си знаех, че накрая ще се "възнесе".
Дори и притурка, краят на епилога остава това, с което играта ще се запомни, нямат извинение за мързела си там.
За мисиите е така, освен линейността им, нямам други оплаквания.

В крайна сметка всички оплаквания към играта са на базата на това, че все пак е правена от Близърд и всички много добре знаем, дори и ти Нелегален deep down inside you, че можеше да бъде направена и по-добре. Аз самият и се накефих доста(при положение, че дадох 160лв за туй нещо, ща не ща,ще се кефя) но просто не ми беше достатъчно. Редно беше според мен СК 2 да надмине първата част + бруудуар във всяко отношение, а всъщност цялостно бледнее. Вече сигурно се повтарям, но има едно нещо, което най-мразя и което се превръща в мотото на близз вече - мързеливата работа.

Проблемът не е, че историята е твърде неразбрана от средностатистическия фен, а че твърде много я retcon-наха. Промениха адски много предварително установени постулати в лора. А ако знаете каква каша е в лора на ниво книги, бедна ви е фантазията. А между самите SC2 експанжъни да не говорим. Мецен и свитата му пълнят сюжетни фуги като за световно, я с книжки, я с панели.
Накрая сигурно ще има логично обяснение на тва и онова, но... вече чарът е загубен.
Представете си, че сте малко дете, което се кефи на Star Wars. Силата е space magic, енергия, навсякъде около вас. После излиза Епизод 1 и ви казва, че Силата е медихлорини. Аналогията е същата. Колкото и да кърпиш после концепциите, усещането вече не е същото. Оставаш с горчив вкус в устата.

Досега не бях писал, защото съм прекалено тъп, за да изразявам мисли, в повече от 2 прости изречения, но ще се пробвам, понеже се получава интересна дискусия, а и мисля, че мога да изясня някои неща
Предварително се извинявам, ако не ми разбирате глупостите...

Spoilers!

• Историята на LotV за мен е пълна каша. Може и да ви хареса (както беше за мен), но въпреки всичко си остава каша. Сякаш няколко различни човека с различни идеи са писали сценарият и накрая когато са събрали всичко някои неща яко са си противоречели. Нещата тръгнаха на зле още oт HotS и продължиха така и в последната част.
Кампанията започна доста силно (не броя пролога) и доста мрачно. Буквално в първите 1-2 часа се изсипаха повече яки работи, отколкото имаше в останалите 90%.
След това... нещата започнаха да се сбозват.

• Artanis донякъде ми хареса, но беше скучноват. Никога не му се наложи да направи някакъв труден избор, да избира едно нещо за сметка на друго. Всичко което направи винаги беше правилното и се осъществяваше със 100% успех. Нямаше никаква тръпка, нямаше нищо, за което да ни пука особено. Не казвам, че трябваше да направят няколко различни избора като в RPG (подобно на WoL, въпреки, че там винаги имаше 1 избор който е канон и втори, който не е), но според мен щеше да е много по-интересно (+ би изградило персонажа на Артанис много по-добре), ако сценаристите бяха допуснали той да направи някаква грешка и след това да се наложи да се оправя с последствията (това с пренебрегването на предупреждението на Зератул в началото не го броя, защото Амон можеше да вземе контрол над Калата г/д по всяко време след WoL) . Вместо това имаме перфектният млад лидер, който въпреки, че е неопитен гази всичко наред и обира овациите от всички...

• Oсвен началото кампанията беше брутален 1-sided steamroll, всичко живо успя някак си да се обедини срещу Амон и хибридите му (cough, Warcraft 3, cough) и всяка мисия беше победа над лошковците.
Краят на кампанията беше изненадващ (поне за мен) happy end, с връщането на Aiur под контрола на протосите, без почти никакви загуби. Липсата на Калата не мисля, че е толкова голям проблем, колкото се мъчеха да го изкарат, и съм сигурен, че ще може да се върне по някакъв начин.

• Второстепенните персонажи ми харесаха адски много. Това е може би играта от SC 2 трилогията с най-силни такива.
Не разбирам защо толкова много хора се оплакват от Fenix/ Talandar. Да, в началото появата му изглежда яко като fan service, но с времето в него настъпва осъзнаване и развитие, което го превръщат в отделен персонаж.
Alarak къртеше отвсякъде и отново не разбирам хората, които казват, че е клиширан лошко. Поведението и сарказмът му си бяха точно на място, в пълен контраст на останалите протоси.
Rohana също беше интересен персонаж и ни предостави (недостатъчна за жалост) информация за културата на протосите. Но не бях впечатлен от телепатичната й връзка с Amon (cough, Harry Potter, cough).
Vorazun е един от персонажите, които не ми харесаха особено. Струва ми се, че единствената причина, поради която я имаше, беше за да оспорва всяко решение на Артанис, но в крайна сметка да се съгласи с него или да го остави да парви каквото си иска. Отношението й към Zeratul беше толкова променливо, че накрая забравих дали все още го мрази, или не
Karax запълни клишираната роля на tech guy, който през цялата игра ни обяснява работи, които дори самият той не разбира Макар и да се опитаха да разчупят персонажа му не мисля, че беше особено ефективно.
Никой не може да надмине Abathur

• И сега за главният лошко- Amon.
Тук някак си и не знам защо, но изглежда е имало някакъв брутален реткон или просто самите Blizz не са знаели какво точно да правят.
Преди години (някъде около WoL) беше представен нов персонаж- Voice in the Darkness, който е различен от Amon! Не съм сигурен дали се споменаваше в предните игри, но дори и да не това няма значение. Ta идеята беше, че именно това същество е виновно за покварата на Amon и нали оттам Amon> The Fallen One/ The Fallen Xel'naga. Нещо подобно на ситуацията с Neltharion<-> Old Gods от Warcraft. Всичко това беше потвърдено от Blizz
Но ето, че стигнахме до Lotv и няма нищо такова Отново никакво споменаване на Voice in the Darkness. Не знам дали е умишлено и го пазят за евентуално продължение, или просто са си казали fuck it и са зарязали половината неща.

И сега имаме само Amon, който... е слаб злодей. През цялата игра (включително епилога) той не направи почти нищо и се бихме само срещу хибридите му. Беше супер клиширан с това, че (както сте написали в предните постове) само отправя празни заплахи и след това изчезва.
При положение, че Аmon успя без проблеми да контролира тялото на Artanis и сума ти други протоси и да направи поразии с тях, очаквах да се случи нещо подобно и с Rohana. Вместо това трябваше да фейспалм-вам всеки път, когато се появи, защото подобни срещи, в които лошкото ти обяснява колко е зъл, как добрите нямат никакъв шанс и е по-добре да се предадат.
Всичко това болезнено ми напомни за Azmodan от Diablo 3, който трябваше да е супер зъл гений, но въпреки това в подробности обясняваше плановете си и след това се чудеше как героите успяват да му се противопоставят
В LotV уж имаше врътката, че Rohana успява да надникне в съзнанието на Amon и оттам да разбере тайните му, но беше същата глупост в крайна сметка.

Mисията на Aiur, в която се унищожава тялото на Amon беше пълна шега. Очаквах нещо, което да успее да надмине битката с Zurvan oт Hots, но такова нещо нямаше. За мен това е една огромна пропусната възможност и мисля, че това трябваше да е последната мисия, а не тази която получихме (почти същата с краят на WoL).

Относно това защо Amon иска да унищожи всичко- не помня къде беше споменато, но когато той се превръща в Xel'naga започва да се чувства по различен начин, като измамен, а превръщането му в Xel'naga- насилствено. Нищо не е било така, както той е очаквал, а сега и самият той е пряко въвлечен в The Infinite Cycle.
Тук можеха спокойно да намекнат за The Voice in the Darkness, но нямахме такъв късмет.

• Епилога беше едно голямо WTF, и все още не съм сигурен какво да мисля за него, но мисля че ми харесава. Трябваше да е или това (с което един вид сценаристите се отървават от вероятността за сигурен провал) или нещо, което трябваше да е супер специфично и имащо смисъл.
Оставяйки сума ти неща ,без ясно обяснение и отворени за интерпретация, като че ли, Blizz ще успеят да предоставят завършек на една поредица, харесващ се на възможно най-много хора.
При положение, че историята се пише (поне в някаква степен) от Chris Metzen се очакваше накрая 2-та главни персонажа (Kerrigan, Jim) на да получат своят happy ending
Аз съм Ok с това, но мисля, че щеше да е много по-добре с един bittersweet завършек, в който Jim да умре или нещо подобно.
Прекалено малко персонажи умряха в LotV

• В завършек- краят на LotV (кампанията с протосите) ми се стори недостатъчен, а този на епилога можеше и да е по-добре, но въпреки това минават I guess... Винаги можеше и да е по-добре.


И сега да отговоря на няколко отделни неща, че вече се чудя къде да ги сложа:

• Kerrigan - изключително удобно за сторито се случи, че точно тя можеше да стане Xel'naga
Цялата врътка беше, че нали за да се получи нов Xel'naga трябва първо да се слеят 2 вида- един притежаващ purity of essence и друг, притежаващ purity of form, и след това някой от старите Xel'naga-и да даде своята есенция/ живот на хибрида. Не съм сигурен от тези сметки (2+1= 1) как (ако изобщо) успява да се увеличи бройката на Xel'naga-ите, но кой пък знае, може би просто си остават фиксиран брой индивиди, без промяна.
Та Kerrigan първоначално е притежавала purity of form (някак си), което си личи от огромните й psionic сили, които проявява още като ghost. След това няколко пъти минава през zerg трансформации като последният, на Zerus, и придава purity of essence.
И така вече имаме кандидат за нов Xel'naga
(Другата врътка беше, че протосите не е възможно да бъдат Xel'naga заради намесата на Amon в развитието им )

Доста неща са обяснени в играта и определено получаваме отговори, но понякога доста замъглено или доста набързо ни се предоставя информацията и това води до доста неяснотии.

• Cinematics- това за мен също беше голям проблем. Не разбирам защо Blizz развалят традиция, с която се отличават от други студия. Яките синематикс винаги са били един вид "черешката на тортата" в игрите им и са предоставяли невероятни моменти и емоции, които ни карат и до днес да гледаме кътсцените им и да се удивяваме.
Последното нещо което виждаме в епилога е- SLIDESHOW!!! Holy fuck....?!
И преди да ми кажете- "Да, но преди това получихме един куп яки кътсцени..."- да, но кътсцените не бяха от лъскавите и полирани fully CGI, а вместо това имаше само от онези ъм... "второкачествени" кътсцени, за които не съм сигурен, но май по някакъв начин се правят с енджина на играта или нещо подобно. Определено има разлика между двете.
Вземете за пример Intro Cinematic-a, който пуснаха преди играта и която и да е друга кътсцена в играта.
Изключително съм разочарован.
Първо това се случи с D3: RoS (който все още не съм играл), но знам, че и при него накрая има една от кътсцените с качество на тези по време на самите актове, вместо някаква бруталия подобна на Intro Cinematics, които правят.
Blizz pls...

• Също така искам да вметна, че с изключение на "The Stars Our Home" (Main Theme), саундтрака на играта ми се стори изключително слаб. През повечето време изобщо не ми правеше впечатление и дори по време на кътсцените не успя да провокира някаква емоция в мен. Жалко Blizz, много жалко!
Не разбирам как компания с невероятно огромни ресурси може да си позволи такъв спад на качеството, за неща, които по подразбиране трябва да са 10/10

Има и още неща които бих искал да кажа, но ще напиша друг пост по-късно, че ми писна.

Еdit: Fuck, има 3 нови поста откакто започнах да пиша това чудо и някои неща се повтарят

Добре ся, начи... StarCraft3 2025та?

Машала, Пресаторе! Много си прав.

Само да кажа, че Близард изрично разграничиха The Voice in Darkness и Dark Voice, който е Амон. Нямат нищо общо.

ТОЧНО за това говорих! Няма как Кериган да стане Зел'нага само защото имала псионик сили. Тва са глупости. Да, тя има най-висок Пси индекс от човешката раса (12) и може да контролира зерги, но това не я прави най-голямото OP в историята на SC. Има какви ли не герои, протоски или не, които я превъзхождат. Даже май Зератул и Артанис имаха по-висок индекс. Ноо Кериган трябва да стане Зел'нага.... cause the plot says so... I guess...

Да, знам, че са различни, това съм и написал, но мисълта ми беше, че няма никаква следа от the Voice in the Darkness, а първоначално той беше заплануван, като този, който е подтикнал Amon да се обърне срещу Xel'nagа-ите

Хаха, верно бе, кво стана с "Гласа" ?! Даже бях напълно забравил за него, след като нищо не се спомена от WoG нататък.
БТУ, ся преиграх In Utter Darkness мисията отново. Забавно как 10 секундната ингейм реч на Зератул ми е по-вдъхновяваща от няколко минутните речи на Артанис.
Пресатор, с това за Артанис и параграфа за кампанията отдолу съм съгласен на 110%.
Аларак беше може би единственият от сайд героите, който наистина ме изкефи. Но както пак посочих по-рано, отново и при него има тонове нереализиран потенциал. Накрая на кампанията даже имаше момент, където Аларак, Феникс и мисля че Воразун те подканват да им изпълняваш мисиите - там даже се бях подготвил за много тежък избор и доста дълго време обмислях последствията от това да избера, която и да е мисия. Не можеш и да си представиш разочарованието ми, когато в крайна сметка ми ги дадоха и трите една след друга.

"което трябваше да е супер специфично и имащо смисъл." - yeah how horrible would that be
" или просто са си казали fuck it и са зарязали половината неща." С това общо взето аз си обяснявам всичко.

https://www.youtube.com/watch?v=b2Wq6cWkdHo
Ммм не знам, твърде е субективно, но за мен саундтрака е стабилен.

Едит в отговор на Корво и Пресатор за Керигън, че явно става як спам по темата. Четох по форумите, че всъщност Керигън става 1/2 Зел'Нага само...някак си...по някаква причина...Логика не виждам, особено че се подразбира от ъъъ последното филмче, че именно Керигън почва да "сее" живот...
Други пък твърдят, че там заради псионик силите и уж вече има purity of form, което на мен лично ми се вижда нелогично, защото fucking PURITY, а не 1/2 или 1/4 purity of form. А тя поначало си е човек, един от многото с подобни сили(всеки гоуст общо взето), така че няма как да е чиста форма. still doesnt make any sense

doggymien4o, ъъъ wut ?! Уж нямало да има повече звездни крафтове. Нещо друго ли си чул ?

И стартовия лимит е вдигнат. Изобщо онова начално чакане и бясно безцелно кликане, докато чакаш нещата да се приготвят остават в историята.

Отговарям на някои неща отгоре.
Първо за пси индекса на Керигън, дето е 12 (каквото и да означава това изречение), това се отнася за SC1 Queen of blades. На Зеръс като стана primal, стана още по-силна.
Иначе не ми се коментира по темата, защото в SC1 Керигън можеше да умре от 4 маринеца в бункер и за мен това е силата ѝ, без да ми пука за канон или чуждо мнение, ако ще да е на Метцен. Главните герои в Старкрафт за мен винаги са били расите и единиците, а не големия псионичен кур на персонажа, дето може да изрине цяла армия демек.

Финикс не ме дразни, защото е "пияното войнствено джудже", което го убиха два пъти, а защото дизайнът му е грозен и непротоски. Което дори не мога да си представя как е възможно, тъй като Колосъсите и Имортълите си пасваха чудесно в протоската армия още в момента, в който ги видях на алфа геймплей видеото, дето бяха сложили на диска на PCM преди години.
Аларак може да е абсолютно бижу и всеки момент с него да е чисто злато, но това не променя фактът, че е рипнат от ситите в Starwars.

Относно основната мелодия (The Stars are our home), пуснете си Times Change от Драенор и намерете 10-те разлики.

Аз имам много скромно мнение. Съпоставете SC2 с единицата и Broodwar, кампания по кампания. Единственият тъп момент, който помня от SC1 беше промиването на мозъка на Рашагал. В SC2 мога с кофа да ги рия.
Цитирам и чуждо мнение: Fact is <Blizzard> can do better, <Blizzard> has done better, and to not demend better is to devalue <their> work overall.
За мен Starcraft все още е много добра история, с много добра атмосфера. Starcraft 2 е casual, ok история, в чиѝто гърло е изсипан гнилоча на модерния Warcraft.
Който е ок с ок история, нека ѝ се кефи. Аз не съм. Не бях от момента, в който селяните в космоса дишаха с отворен визьор на Чар, когато го правеха и в шибаната празнота на космоса, че чак докато видях и ssj формата на Керигън, която е пълна гавра със всякакъв character concept (а в това поне си вярвах, че Blizzard ще са вечни).