Играта е тотална картотека, щом дори аз я играя на Ултра.
И е сцепваща естествено.

@ Труповоз

E брато ти кво искаш след като си още в туториал региона ... отиди в No man's land най на юг да видиш как ще ти се разтакова вещерската мамица ... играя я на предпоследна трудност

Ако се правиш на играч и с 2те това ще стане - > https://www.youtube.com/watch?v=zUDnP0P_A70

Well played CD red ... well played !

Преди малко завърших Вещера и отговорно мога да кажа, че това е едно от най-яките неща, които съм играл. Заслужаваше си чакането, играта е полирана, сериозни бъгове и гличове почти не съм имал (играх я изцяло с 1.02). Историята както винаги е много яка и цинична, лорът е богат! Графично е истински оргазъм за окото с тези дървета, фауна и климат. Върви добре и е изключително красива дори и на компромисни настройки. Откъм геймплей спрямо двойката са оптимизирани много неща от боя, инвентара и алхимията. Бойната система, дето толкова я плюят, мен пък ми е готина, никога не ми е пречела. А славянската музика е просто един път!
Недостатъците за мен са следните:
1.Имаше твърде ненужно гриндене на съкровища с лодката. Едно и също – трепене на сирени в морето и луутване на сандъци под водата. Не че беше лошо, просто трябваше да ги направят една идея по-малко. Гринда за мен е най-големия враг на RPG жанра.
2.Един съвсем малък недостатък, но е хубаво да се спомене. Защо няма пауза по време на кът сцените?? Срамота е игра то 2015 да няма. Гледам примерно кътсцена и ми звъни телефона, важен разговор, трябва да вдигна... и после трябва да преигравам отново, да видя какво съм изпуснал.
Дали това е най-доброто RPG на всички времена, спорно. В някакъв етап играта неизбежно ще бъде сравнявана със Скайрим и донякъде с право. Островите Скелиге много си приличат със Скайрим по лендскейп и викингски фолклор. Не че е лошо де, напротив. Иначе и тук целият свят е уникален, всяко кътче е интересно да се изследва, пълно е с изненади! Всеки дребен куест е интересен и уникален за себе си.
Ако бъдем обективни Вещера не може да превъзхожда своя аналог Скайрим откъм свобода и геймплей. Гералд е ограничен едиствено до меч, 5 магии и несложна алхимия. А Скайрим имаш безгранична творческа свобода да комбинираш 5 класи мейдж билд ъп, заедно с няколко вида меле стилове, стелт, джобене и какво ли още не. И яздиш дракони И разбира се най- най- най-големия коз на Скайрим - модинга. Но това в никакъв случай не прави Вещера по-лоша фентъзи игра. Напротив, има си своята идентичност и най-важното -дух.
Въпреки недостатъците си, каквито аз малко видях, Вещера 3 е ВЕЛИКОЛЕПНА игра, прекарах чудни мигове с нея. Ето така се завършва епична трилогия, не като Масс Ефекта 3 с неговия закърпен shitload ending. Голям поклон пред поляците за хвърления труд. Абсолютен фаворит за GOTY. Оттук насетне единственото нещо, което би могло да я оспорва е Arkham Knight. Играта си струва всяка стотинка. Моя оценка 9/10.

Конкретно за Йен и Трис, аз преспах и с двете, включително и с Кейра (и още някакви рандом куртизанки ), но в края на играта останах с Трис. Но за да останеш с Трис, трябва да отрежеш Йен в куеста "Last Wish", за който се говори в клипа. Ако и в "Now or Never", и в "Last Wish" кажеш и на двете, че ги обичаш, май тогава ти правят онзи пранк и оставаш на сухо. Като че ли е по-интересно Йен да ти е love interest-а, защото тя участва по-активно в историята на играта.

Жалко, при мен историята ми се стори най-слабото звено... Отнчало бях очарован, но след време започна да ми писва поради многото, за мен, недостатъци. Повечето герои бяха много слаби, дори ключови като Трис, така и не можах да се привържа към тях и през повечето време ми беше абсолютно брезразлично за съдбата им, дори при смърт; единственият герой, който ми хареса и ми беше тъжно за това, което последва, беше Баронът. Всичко се случи много рязко, а при битката на Кaер Морен и след това, играта тотално ме разочарова - всичко стана толкова "Mass effect-ско", холивудско, абсурдно, без никаква тежест и тотални дупки в историята; разбираемо, писнало им е да я правят повече и са им свършили идеите, или М$ и Сони са започнали да им дишат във врата. Концепцията на Wild Hunt беше тотално разбита за мен - липсваше чувството за хорър и страх, всеки 2-ри персонаж в играта знаеше напълно за тях и му беше през кура, въпреки статута им на мит/легенда, тримата им главни персонажи бяха адски слаби, а генералът-телепортер и Ередин имаха страшно много потенциал Срещите с тях бяха малко и безинтересни, с леки изключения на мисията при подземните руини. Мотивацията им и наличието им в света на Вещера останаха непонятни за мен. Абсурдната представа за нон-стоп изливане на пехота и някакви шибани заледени помияри от разни портали срещу враговете в кътсцените и прочие тотално уби чувството за всяващата страх конница от 30-на война, която тероризира света на Вещера всяка зима без обяснима причина. Това обезмисля и причината да им трябва Сири... Изпуснат е и шансът с пътуването до другите светове, което трябваше да е огромна част от играта, а се свежда до 5 минутна сценка, особено светът на елфите(Wild hunt). Липсва ми интригуващия свят на 2-ката, изпълен с политика, интриги, еротика, конспирации, бруталност и война. След приключването на историята, светът буквално умира, всички герои изчезват, Гералт обикаля безцелно като олигофрен да убие 1-2 вълка в уж отворен свят, където на всеки 10 метра ти казва да се върнеш обратно, защото си стигнал края на картата при поне десетократно повече илюстриран свят на мапа. Непонятно беше също и защо са променили визията на играта към по-лошо спрямо това, което бяха показали на трейлъри и геймплей - от различни менюта и интересни хрумки в инвентори системата до тотално различни кътсцени с променени герои и куестове ?! ?!
Наистина жалко, защото очаквах тази игра от момента, в който се докоснах до 2-ката преди години и не съм изпитвал толкова силно разочарование в изминалите няколко години като сега За мен 2-ката си остава абсолютния шедьовър в света на RPG-to. Все още си спомням за 2-ката и ми се доиграва от време на време, а 3-ката вече я забравих, ден след като я приключих...

За много неща си прав и аргументите ти са резонни, но все пак за мен историята около Wild Hunt и изобщо цялата митология около Aen Elle беше направена интересно и ми пасна.
Някои от битките нямаше как да не са епични, все пак това е краят на сагата, не съжалявам. За мотивацията и присъствието на Wild Hunt е обяснено в дневниците, книгите и някои диалогови опции, не ти го казват директно в очите, факт. И това е якото. Много малко хора в играта (предимно антуража ти, най-вече магьосниците) знаят кои са Wild Hunt, включително и Гералт, който си възвърна паметта в двойката. Останалите хора от градовете и селата все още се страхуват от Wild Hunt или ги мислят за легенда. Ередин беше супер! Вярно, искаше ми се повече да го покажат.
Да, дворцовите интриги в стил Game of Thrones бяха по-малко, но по обясними причини, тъй като не бяха основния фокус на играта. И все пак ги имаше.
Колкото до играта след приключване на историята, колко сендбокса според теб имат достатъчно интересен free roam, който да си струва да го цъкаш след като изпълниш всички куестове? Secondary куестовете в Witchera са достатъчно интересни, както и конктрактите за трудните чудовища, защото изискват стратегия. Но дори и след тях, светът е достатъчно красив, за да му се радваш и изследваш, да влизаш по чуждите къщи, по гъстите гори, морски фарове, да слушаш инквизиторите в Новиград и прочие.

Друго нещо, което ми направи впечатление: импортнах си сейвовете от 2ката и не видях особена тежест от миналите си избори. Сякаш е все тая какво си правил преди това. Независимо как са си разделили баницата Северните кралства в 2ката, Нилфгаард пак мели всичко наред, Радовид си е жив и Wild Hunt трябва да бъде спрян. Или независимо какво си правил с Трисс преди това, в тройката пак сте разделени в началото.
Но което е по-тъпо - почти нищо не се казва за миналите ти действия като в Масс Еффект, например. "Хей ти, помниш ли, че ме спаси в 1цата? Ей ти каса бира за благодарност".
Примерно в сейва от 2ката бях избрал пътя на Йорвет и Вернон Роуч ме намрази, а в 3ката все едно нищо не е станало и сте си първи първи приятели. Ааа и друг въпрос: къде по дяволите е Йорвет???
Да, Лето се появи, защото в този сейв го бях пощадил и беше яко. Но ми е интересно дали стоят други последици от двойката и доколко се споменава за тях?

Ами обоснови се тогава ?

Koe е глупост, що така ? Иначе келешарски драсканици не минават.

Това е опитвам да кажа. Радовид не може да умре в 2ката. Историята в 3ката така е написана, че да се върти основно около Редания, MILFguard и Wild Hunt. А другите кралства и какво е ставало с тях - кучета ги яли. Саския, Стенис и другите герои - няма и следа от тях. Нямам против посоката на историята, просто можеха да ги споменат в 2-3 изречения. Само на едно място забелязах като си говориш с онзи генерал във Визима за военните действия, той ти каза съвсем мъничко за Хенселт, но това беше всичко.

Келешарска е твоята оценка ..Човека ти е дал пример с простотията,която си надраскал за картата на играта.Верно големи глупости си написал за този шедьовър.Как тъй не видя нещо хубаво в играта..егати хейтърчето.

Мене пък 1цата ме изкефи повече от 2ката. Макар и да беше леко дървена, имаше мега силната атмосфера, по-добра от 2ката и 3ката.

Колеги, имам ключ за РС версията на играта и мога да го дам за 30 лв., ако някой има интерес, ще се радвам да ми пише на лично. Поздрави!

Не знам какъв е смисълът да я сравняват със Скайрим, тъй като 1 обикновена битка в Wild Hunt е 8 пъти по-забавна от което и да е действие във Скайрим.
(изключвайки катапултирането на трупове с мост, и айде от мен да мине, стрелянето с лък)

@ jenssn
Не говоря за трудността на играта, а за това че според контекста на историята трябва да ръшиш главния куест. Чувствам се несериозно да ходя град по град да ловя чудовища, като допреди малко са ми говорили как трябва asap да намеря готината доведена дъщеря и да я спася от смърт или к'вото искат да ѝ причинят.

Мен ме кефи цялостната атмосфера на света на Сапковски и на трите игри, обаче действително единицата беше най-тягостна и с брутална, необикновена атмосфера.

Това е лъжа и много добре го знаеш. Не налагай мнението си като факт.

Брей, че знаеш какво си мисля и кога лъжа.
Как пък точно съм се опитал да го наложа като факт? Това, че не ми се занимава да си завоалирам изречението не означава, че говоря за нещо по-висше от собственото си мнение и вкус.

Някои неща са въпрос на личен вкус, ама ти с този коментар направо не си от този свят. Или дори от тази Вселена. Не знам дали да те насоча към офталмолог, психотерапевт или мозъчен хирург, но е добре да вземеш мерки.

Какво има да им сравняваме на битките? Даже в ES4: Oblivion битките са си класи отгоре. В Skyrim имаш читава физични закони, сносен набор от военни сечива, щитове, лъкове, магии. Лъковете са забавни, бай дъ уей. Няма нужда да подскачаш като гламав в доспехи, AI на противниците е много по-добър, като цяло всичко е доста изпипано всичко. Ако ги сравняваме по PRG признак, в Skyrim героят ти може да е от няколко раси, няколко класа, десетки или стотици начини за развиване на героя. Може би Skyrim единствено отстъпва заради линейността на сюжета, което нищо няма общо точно с битките.

Искам да само спомена някои ужасяващи недосмислици, като направя паралелни сравнения със Skyrim.

Спомням си, в Skyrim реших да навестя една фермерска къща и се изкуших от вкусните хлебчета на масата и реших да си взема за изпът и други нещица. Домакинът обаче ме усети, не му се понрави че го крада, събра домочадието и ме гониха яростно от входната врата до близката гора. В Уитчъра влизам в произволна къща, събирам що провизии и скъпоценности има пред погледа на стопанина, а онзи се е пльоснал на стола с празен поглед и не му мигва окото, че му вземам и последната покъщина.

Също така, в Skyrim с един wood elf бях решил да се погавря с едни великани, като се скрия зад един камък и им напълня задниците със стрелички. Да, ама не. Първо, че мижавите ми стрелички почти нищо не им направиха и второ, че след дълга гонитба единият успешно ме смаза като хлебарка. Както си трябва в случая. В Уитчъра срещам някакви изключително яки твари, много над моя левъл, които много дебилно им е забранено да излизат в определен периметър и вместо да ме нападат, те седят срещу мен и драпат, но някаква невидима сила ги спира да ме сгащят. Съответно аз с джобното арбалетче започвам търпеливо да ги чеша със стрели, като ги отслабя достатъчно, за да направя пет крачки напред и да им вкарам по една серийка, за да ги довърша. Яко тъпо, а?

Друга ситуация: в гората откривам половин дузина главорези, които са заловили знатен търговец и смятат да му кълцат пръстчетата едно по едно. Аз решавам да се намеся, въпреки трудната за мен схватка. Благодарение на мен, скоро лошковците са изклани, а търговецът е на свобода и ми благодари от сърце, че съм му спасил живота. Казва ми, че ейййй там в близкото селце и че има нещо за мен, да сме се видили на по чаша ейл. Уитчърът, издран и осакатен се довлича до селцето, където го чака търговецът, който тържествено отново благодари за живота си и предлага стоките си с 15% намаление. Егати промоцията! Вдигам меча, да накажа наглеца, но разбира се "пълната свобода" в Света на Тхе Уитчар не ми дава да го сторя. С умиление си спомням на колко такива нагли търговци оставиха костите си по пътищата на Skyrim и се сдобивах със скъпата им стока безплатно.

Смехотворно е как такъв персонаж като Уитчърът бива експлоатиран като куриер, роб, търсач на домашни кози, семеен психотерапевт и други подобни несериозности. Разбирам странични куести от такова естество, но главни куести е недопустимо да са толкова малоумни и отегчителни. Особено един куест изключително много ме издразни. От точка А иди до точка Б, където може би ще откриеш къде да стигнеш до точка Х, после се върни до точка А, ама после ще се наложи да се върнеш до точка X, като минеш през точка Y и после пак обратно при мен. И то за някаква дреболия. Не знам, ама такова безумно разкарване и губене на време може да допадне главно на някой геймър-безживотник. И пак ще е абсурдно да се каже, че светът е някакъв грандиозен и разнообразен. Привидно е такъв, но дори в един по-голям град си личи, че 90% от него е изкуствена декорация без някаква възможност за интеракция, в това отношение даже Assasin's Creed смея да твърдя, че са с по-отворен и жив свят. С тези еднотипни селца и местности може да се твърди също, че и Mount & Blade има страхотен отворен свят, което не е така. Отделно досадните бъгове като заклещвания с коня, пребиване от двуметров скок и т.н. Единственото, което си заслужава в тази игра e графиката. Бих казал и в звуково отношение е страхотна, ако музиката в един момент не ставаше досадна. В смисъл игра с много над 100 часа геймплей не е редно да е озвучена от 30 трака, повече от които доста еднотипни бард-фолк свирни. Очаквах МНОГО повече от диалозите и изборите. Надали съм критикувал толкова някоя друга игра някога, но се дразня от някакви нереалистични сравнения между почти перфектния Skyrim и прехваления Уитчър, наподояващ single player мод на World of warcraft от 2004 с подобрена графика, диалози и кътсцени. Двете игри дори не заслужават да стоят на една лавица.

В интерес на истината много си приличат откъм нелинейност. И в двете игри имаш няколко възможности за минаване на куест, Скайрим малко превъзхожда и по стил на минаване - дали ще мелиш, ще стелтиш, ще джобиш итн. С единствената разлика, че Скайрим няма морална система както Fallout например и различните избори променят само начина на минаване на куеста, последици няма. На Скайрим линеен беше само мейн куеста с Алдуин (и май Драгонборн).


Да, това беше наистина тъпо, но пак зависи къде го правиш. На няколко пъти тераших бащинията на разни Нилфгаардски или Редански гарнизони и тия стовариха целия ад върху мене Лоудвай наново.


Периметър имаше и в Скайрим, бях го забелязал като стелтя, но се осера нещо, после като ме погнат и гледаш как гадовете тичат точно зад мен и като стигнат радиуса се връщат обратно ни в клин, ни в ръкав. И в Скайрим АИ-то не беше цвете. Примерно покриваш главите на търговците с кофа и им обираш целия магазин пред самите тях.


Това е направено умишлено за нерадост на всички латентни садисти, които искат да сеят killing spree като в GTA. По подобна причина децата в Скайрим бяха безсмъртни, както и ключови NPC-та, които могат да умрат само в определен куест. Факт е, няма такава свобода в Уичера като в Скайрим, но донякъде разбирам защо са го направили.


Саундтракът на Скайрим реално е 3 часа и половина, който е с 30% КУЛТОВИ тракове, другите 70% са разни амбиент мелодии за dungeon-и, пещери, канали, дето едва ги чуваш за фон. На Вещера саундтрака е час и половина, но пък почти всеки трак за момент не ми е писнал, поне на мен са ми голям сантимент тези славянски мотиви.

В един коментар споменах Скайрим, защото хората все още са на хайп влакчето, тъй като Вещера 3 още е пресен-пресен и срещнах изказвания, че я цанят за най-доброто RPG евър. Вещера е великолепна игра, но в никакъв случай най-доброто RPG.
Мисля, че ето този коментар изчерпва спора за Уичера VS. Скайрим:

Skyrim and The Witcher 3 aren't comparable. The first one is the definition of freedom itself: You can do whatever you want, whenever you want, however you want. The second one is the most immersive RPG I have ever played in my whole life: The quality of the writing, the characters, all the side quests, all the consequences of the choices you have made. Skyrim was a really god game, but honestly, as an avid player who loves well-written stories, The Witcher 3 is a masterpiece.

МНого по фън е бойната система с вещерчо отколкото в скайрим в скайрим да биеш с меч беше просто безмислено помпане на бутоните на мипката .. в това отношение пълен провал. якото на скайрим е да играеш стрелец с лък и яко destruction магиийки ама ръкопашен бой НЕН ЕНЕ НЕН ... яд ме е че вщера няма лък а един никъф арбалет !