Играта е зверска, 10/10

Физиката и усещането на swordplay-а е просто на друго ниво, каквото не мисля че съм виждал досега в игра. Буквално можеш да усетиш колко близо си до ръба при всеки сблъсък на мечове и всеки всеки дуел се развива страшно много в духа на самурайските бойни изкуства, където в общи линии всичко се разрешава в рамките на няколко секунди и един-два замаха.

Чакам нуубовете да й се откажат и да почнат да продават по 25-30 евро и тогава.

За сега си имам Nier: Automata

Еми не мисля, че може да става въпрос за такова париране, в Blade of Darkness е по-скоро като Dark Souls геймплея

Ами все пак Sekiro е от създателите на... Dark Souls и Bloodborne.
Би било доста изненадващо да изкарат игра, която да не е до някаква степен подобна на предишните им.
Edit: Даже един от tag-овете на Стийм страницата в момента е "Souls-like"

Хрумвало ли ти е да провериш видео в Ютуб или нещо такова? Не съм казал, че Sekiro прилича особено на Dark Souls - казах че по-скоро Blade of Darkness прилича на Dark Souls и то супер маргинално, в това че двубоите наблягат по-скоро на блокиране и отбягване, отколкото на светкавично париране и дефлектиране. Според мен това е толкова драстична разлика в механиката сравнено с Dark Souls, че дори не мога наистина да кажа че играта прилича на Dark Souls освен по това че е изключително трудна и изискваща много търпение и методичност и по това че използват един и същи енджин, макар че в Sekiro заради самата изключителна мобилност и вертикалност на играта мога да кажа че и физката, и графиката на играта са на съвсем друго ниво. Просто е перфектна, не знам, а принципно съм играл само Dark Souls I и не съм стигал до абсолютно никъде, та изобщо не е от някаква солидарност към девовете или компанията.

Играта е отлична за гледане, но в никакъв случай не бих я играл. Предпочитам някой друг да се гърчи на това, докато аз му се подигравам

Абе, я кажете - ще си потроша ли периферията наистина, ако се занимавам с играта?
В смисъл - водят я най-трудната от всичките на FROM Software. За протокола - врътнал съм Дарк соулс 1, двойката я играех на компа с пад и бях стигнал до края и тогава не знам кво стана но просто ми писна; Тройката пак на компа до мнооого напреде и пада за комп ми се прееба ( заради For Honor, където го потроших откровено ) и заебах временно. И преди месец-два врътнах Bloodborne, където имах моменти на ярост, но пазех плейстейшъна щот е все пак скъп, падовете и те
Сега съм на финалната права на Mortal Shell ( чудесна игра, бтв ).

Та - наистина ли е по-трудна от всички тези?

Мисля че колкото и да е субективно, ако някой е играл и Секиро и другите соулс-борн неща, ще може да направи паралел.

Като например аз мога да направя следния паралел :

Bloodborne - по-форгивинг и екшън-ориентирана, кара те да играеш агресивно заради определени механики.

DS1 - кошмар някъв, окото ми почва да туич-ва кат се сетя за един конкретен бос файт
DS2 - като че ли по-лесна
DS3 - като DS1

Mortal Shell я врътнах снощи. Със сигурност е в пъти по-лесна от DS от един момент нататък. И по-кратка, затова 30 еврака. Но няколко момента в играта очевидно крещят длц-та или експанжъни. ДАНО, щото е голям кеф.

В началото си наистина пълен плебей и ти серат отгоре здраво. Но играта ти позволява доста хитринки, с които да се справиш без много нерви като ПАК трябва да внимаваш. Просто ми направиха голямо впечатление колко умно са вплетени някъде там и като разбереш, че можеш да си улесниш живота, се плесваш по челото. Но никой не ти казва, ест, освен ако не гледаш ютуб, или не експериментираш. А играта, всъщност, те кара доста да експериментираш, най-вече предвид факта, че итемите нямат описание и трупаш опит в ползването им, докато не reveal-неш пълния им потенциал. Така реално можеш да се натровиш с гъби докато не почнат да ти дават пойзън резист и хийл. Аз исках първото ми преиграване да е без гайдове.

А за екшъна - зависи какво си гледал. Цялата идея е, че си гол охлюв който намира в един момент 4 различни черупки/брони - паднали рицари. Това са ти реално билдовете, като всеки си има дърво с умения. И респективно имаш роуг-тип, обикновен рицар, нещо като тежкотоварен scholar, и баш танк с много кръв, но бавен. Точно с него минах играта от един момент нататък, защото чисто и просто фейстанквах много от втф нещата. Роуга е на ДВА удара, винаги.

Ма много се отплеснах, пък тва е темата за Секиро. Та, некой дето е играл, да каже

edit :

Споменаваш често Blade of Darkness. Може би спомените ми за играта са спомените на 15-годишното ми аз, или когато там е било. Знам, че беше хит сред компанията и я цъкахме и НИКОГА не сме коментирали че е трудна или някой нещо да е имал проблеми. Поне аз не помня. Не мисля, че изобщо има файда да се сравнява с някви откровено садистични игри като тези от соулс поредицата

Не, по-скоро само consumables и разните бъфове и артефакти. Има familiarity статус и стига от 0 до 10. В началото нямаш никакво описание какво прави предмета и гледаш някъв obscure артефакт, дето не знаеш дали няма да те убие, ако го ползваш.

Оръжията ги ъпгрейдваш в стил дарк соулс - има един материал и така оръжието става + 1, +2, +3 и така. Но никъде няма статове, всичко е леко интуитивно. Големия меч е бавен, но удря здраво, етц. Отделно, всяко оръжие има 2 вида специални комбота, които можеш да ползваш след като намериш дадените му приставки. Има по 2 за всяко оръжие. А оръжията са ... 4 Това може би звучи леко бедняшко, но ... предполагам нататък ще вкарат още. Идеята е, че с тия ъпгрейди и parry механиката, арсенала ти е достатъчен. И да, можеш да сменяш черупките мид-гейм и мид-файт дори. Не ги ''носиш'' със себе си, а носиш едни effigy-та, които можеш да изхабиш и те вкарва в тялото на другия рицар, но на цена. А и се намират рядко, така че трябва да се ползват разумно. Мисля, че при familiarity 10 няма downside. Така можеш да смениш на роуга, ако трябва да пребягаш бързо някаква голяма зона, или да влезеш в танка, ако те сгащят.

За Blade of Darkness, със сигурност помня че играх няколко пъти с различните. Но спомените ми от последните нива и боса са с варварина. Виж, Дарк Соулса от моето детство е Gothic 1

Щом си минал всичките на From, или си им отделил по ебем ти колко часа, не виждам смисъл да нямаш и Sekiro.

Княза го е написал, 1вата им по-вертикална игра, с адски готини динамични битки. Ако в предните соулс игри винаги си се чувствал(поне аз от ДС3 и Блъдборн) по-тромав, Секирото е по-бъргаво, по-леко като че ли.

Отделно факта че не им биеш кръвта, а "стойката", че ти самия си имаш такава Стойка прави цялото нещо сравнено с баш Соулс игрите, the same but different.

Та ако си я намериш на няква нормална цена - давай.

Мерси, баце. Търся, дебна - ще видим от къде ще изскочи. За едно 50-60 лева предполагам би трябвало вече и в olx да почнат да я пускат

Търчиш по покриви, имаш катерене.
Секиро е изцяло да научиш как бачка парирането. Аз се правих на някакъв вундеркин да скачам и избягвам атаки и ми излезе през носа.

Боцнах едно намаление и чакам ся да доде.

днес, след около 600 опита и една безсънна нощ, убих genichiro-да-ми-ядеш-куро

и осъзнавам, че тва е първия истински skill check в играта, след нам си колко боса и мини-боса и втф неща, дето си мислех че ''по-трудно от тва едва ли ще става'' и че вече му се види края

е ... не съм познал

Ако под трудност разбираш кой NG, на първото преиграване съм. И не съм бил demon bell-a, който е скритата схема да увеличиш трудността на играта значително.

^ Игрите на From нямат традиционни трудности. Дизайн философията им е да те пускат в някакъв апокалиптичен, Lovecraft-inspired фентъзи сетинг с няколко туториал съобщения, които ти казват кое копче какво прави и оттам нататък е въпрос на това да свикнеш на flow-a на битките в зависимост от какви оръжия/магии ползваш и да си нагаждаш рефлексите за dodge-ване/париране спрямо различните move set-и на всички гадове и босове, които ти пуска играта. Единствените начини да си направиш нещата по-лесни, поне в Dark Souls и Bloodborne, са фармене за левели или чийзване с определени билдове/item-и.

Sekiro е малко по-особена от предишните им заглавия, щото повечето RPG механики от предните игри липсват за сметка на много по-корава и бърза бойна система, която е дефиницията на git gud Или се научаваш да играеш почти перфектно с parry и posture механиките и да се движиш по нивата и бос арените добре, или си hard stuck на някоя секция и не можеш да advance-неш.

А отделно, ако искаш да ти е по-трудно, продължаваш да превърташ играта и да стигаш нови нива на New Game+ (макс NG+7), където всички гадове, в зависимост от кое поредно превъртане е, получават проценти bonus hp, resistances и damage, а ти си запазваш статовете и левелите от предишните run-ове.


Евала за Геничиро, за мене тоя бос беше стена като пробвах играта миналата година. Доколкото съм гледал по клипове е като Секиро еквивалент на Понтиф от DS3 (в контекст на това, че за мене и доста други хора DS3 им е първата From игра) - момента, в който играта, както викаш, ти прави един суров skill check и ако се справиш, по-натам рано или късно ще се справиш с всичко останало. Наскоро си ъпгрейднах компа и сега пак съм инсталирал Секиро да почвам наново; тоя път ще го мъча докрай, щото иначе наистина много ме кефи играта и искам да мога да кажа, че съм я врътнал

Доста по-задълбочени са нещата, тука е един голям танц с много пипкав тайминг и постоянното дрънчене и искри от мечовете, като един файт може да протече адски дълго, а може и ХАЦ- меч в сърцето

Като, както беше изтъкнато, има хелт, има и posture което е нещо като стамина. Като блъскаш някой с relentless атаки, и той парира, в един момент ще му пречупиш гарда, но повечето босове няма да те оставят и директно те прегазват с някво комбо. Има движения, които не могат да се парират, има deflect, има mikiri counter, и всичките пасивки, които се вдигат покрай разните battle arts.
Така че РПГ си има, особено с ъпгрейдите по prosthetic tool-a. Просто го няма в класическата схема със str, dex, демидж на оръжията и тн.

Кефи ме че не ти се отключват масово нещата в началото. Ако разбирам правилно съм на средата на играта, и още има неща, които са ми заключени и нямам идея кво са и кога ще се отключат.

В тоя ред на мисли, може би това е най-трудната им игра, защото :
1) нямаш избор на герой, нямаш по-лесен старт с някой по-корав клас ( като например пиромансъра в DS1 ; или да избереш по-лесно оръжие в Bloodborne ) ;
2) играта става по-трудна колкото повече умираш - това звучи абсурдно в началото, и когато ти се появи ''обяснението'' какво става със света около тебе, когато умираш, си казваш ебахти то тва направо да ми се бяха изсрали в устата ... но има врътка
3) изглежда доста по-безнадеждно, когато видиш, че боса има 2 хелт бара, или 3 ...
4) или когато си се мъчил цял ден и тъкмо го биеш и ... this isn't even my final form

Но пък фарменето е много по-смуут, защото мобовете стават straw dummies в един момент. Поне сега, когато ставам все по-голяма нинджа, обикновените цървули са просто червен облак кръв и карантия. Докато в DS и Блъдборн имаше някои тотално умопомрачаващи нива с мобове, които ме караха да се хвърля гол през терасата крещейки

не, не е край на играта

просто убиваш моб, дава ти 150 souls
убиваш втори, 300 ... минаваш през нивото, забрааш да си ги спенднеш ( или няма за какво, или трупаш щот следващата точка ти иска 350к ПРИМЕРНО ) и изведнъж умираш - респаунваш се с 0 souls
и в този момент, моба или боса, който те е убил, му светят очите че е НОСИТЕЛ на всичките натрупани souls, които си носил, в момента в който те е убил

и взимаш всичките обратно в теб, ако го убиеш
но ако умреш ПАК, опитвайки се да си ги вземеш, ги губиш - в смисъл, тоя моб вече не ти ги възвръща

в Секиро няма такова, ВИНАГИ губиш 50% от парите и 50% от прогреса на бара на lvl-up-a, ОСВЕН АКО БУДА не те благослови и не ти даде unseen aid

edit : цъкам и двете по малко тия дни. неам мн време

Не знам защо някой изобщо се занимава да ти обяснява, но айде..

Иначе, за огромно мое въодушевление установих че в една закатана папка си пазя стария сейв на играта отпреди един преинстал и с кеф продължавам от там (e, той беше само до точно след Gyoubu Oniwa, но пак е по-добре от това да няма никакъв), като сега даже и с high refresh rate мода и е... просто невъобразимо приятно усещането. Тая игра е произведение на изкуството.