Както знаете, преди няколко дни излезе първата част от новотото заглавие с култовия плешо, което породи множество гняв във виртуалното пространство.
Ще ви споделя впечатленията си без да спойлвам, макар че реално няма какво да се спойлва в случая... Ще започна с минусите на играта и естествено с най-крещящия и очевидния:

1. ЕПИЗОДИЧНОСТ! Най-големият автогол за едно AAA заглавие като Hitman. Преди време, когато обявиха тази новина, цялото геймърско общество основателно скочи на нож, но в крайна сметка Square Enix не промениха решението си. Не само е разочароващо, но и обидно два туториала и мисия да се пласират като самостоятелна игра. По-интересното ми е защо е провокирано това? Ако е от финансови подбуди, защо, при положение че в Стийм целият пакет се продава за 50 евро - нормална цена за една цяла нова игра. Защо не я пуснат направо цялата? Срокове ли са гонили, какво ли?
2. Един от най-големите недостатъци на играта е липсата на Jesper Kyd. IO interactive допуска за втори път тази грешка след Absolution. Всеки фен на поредицата знае, че крайъгълният камък в нея е не само в геймплея, но и звука - музиката на Kyd и гласът на Бейтсън. Все още ми липсва електронно-оркестралното оформление, което беше знаково за предните игри. Липсата му прави играта леко осакатена.
3. Интеракцията с предметите. Нещо, което ме дразни особено много в последните игри от поредицата е начинът, по който се появяват предметите в ръката ти, когато ги редуваш от инвентара. В ръцете на 47 магически се появяват чукове, пистолети, кирки или ножове, когато ги избираш от менюто. Няма никаква анимация за "вадене" от кубур/сако итн.
4. Името. Каква е тази мания на SQUARE ENIX да кръщава едноименни лаконични заглавия без никаква поредност? TOMB RAIDER, THIEF, HITMAN. Изглежда цифрите след "3" стоят грозно, защото се губи усещането за трилогия, за завършеност. Освен в случаите с FF игрите. Защо няма подзаглавие? Ако първите две са ребуут, защо тогава и с Hitman? Тя не е нито ребуут, нито софт буут, тя е пряко продължение.

Положителните страни никак не са малко. Определено си личи, че група хора са седнали на кръглата маса и са бистрили какво аджаба е направо поредицата култ и какво трябва да се направи, за да се възвърне легендарния статут, който носеха някои от предните части. По мое мнение най-добрите си остават Silent Assassin и Blood money. Започвам с първият очевиден плюс, който разбира се е:
1. Отвореният свят отново е тук. Absolution получи огромно количество хейт, заради своята линейност, която се дължеше основно на сюжета. Противно на плюенето, Absolution също предлагаше множество варианти за минаване и който е минавал всички челинджи, знае, че играта беше изключително забавна и креативна. Но самата прогресия я лишаваше от чара на предните части, а именно - една единна карта, стратегия, вход, действие, изход. Сега това е отново налице и е голям фън.
2. Планиране. Донякъде е свързано с предната точка. Отново можем да планираме началото на мисията - какво оръжие ще вземем, каква кустомизация, откъде искаме да започнем мисията, какво да внедрим итн.
3. Картата в реално време отново е тук. Тя почти винаги е била част от инвентара на 47, но внедряването й в HUD-а на играта е още по-голям плюс, тъй като непрестанното проверяване на PDA/телефона леко дразнеше. Сега картата е комбинирата със стария инстинкт. Принципно не съм му голям фен, но този път е направен по-кадърно спрямо Absolution. В днешно време всички игри страдат от Аркамизацията на vision-а. Героят винаги има plot режим на виждане, всичко е прозрачно, всички се виждат. Това леко обезсмиля тръпката и неизвестността.
4. Премахнато е гледането през ключалки. Нека не се лъжем - в 21ви век е абсурдно да го има, а и Инстинктът го обезсмисля.
5. Системата за дегизиране е подобрена драстично. При служителите има йерархия, шефовете в различна "професия" те разпознават незабавно, тъй като познават подчинените си, различните "професии" имат различен пропусквателен режит, изобщо поиграли са си.
6. Non-USA мисии. Локациите са чара на играта. Вече отново имаме Европа. Blood Money за първи път пренесе сетинга в щатите и се представи горе-долу добре, но Absolution беше чиста гавра по отношение на преобладаващата реднекщина.
7. Играта е трудна! Yes baby! Гадовете могат да те убият с 2-3 куршума, а опцията "пуцай куме" е сведена до минимум. За щастие е премахнат и bullet time-а от Absolution.
8. David FUCKIN Bateson! Hitman без Бейтсън е като Батман без Конрой. Авторите са осъзнали о'време този факт. Смятам, че тази роля на Бейтсън трябва да стане пожизнена.
9. Един от най-големите плюсове на играта е нейното РАЗНООБРАЗИЕ. Вариантите за минаване наистина са МНОГО, особено ако изпълняваш челинджите, а за момента те са единственото спасение, докато изчакаме следващия епизод. Изпълнението на челинджите е още по-забавно, когато откриваш възможностите в реално време. Картата е огромен жив огранизъм, а не просто терен с разхвърляни предмети за намиране.
10. (EDIT) Няма ги и гадните чекпойни.

Както казах плюсовете никак не са малко, но възприетият бизнес модел очернява имиджа на играта и не й позволява да се превърне в една от най-култовите Hitman игри. Дано получим следващите епизоди бързо и да си струват...

Предвид всичките недостатъци аз останах доволен от Absolution, но за мен истинския Hitman ще си остане Hitman 2: Silent Assasin. Не разбирам защо мислят всевъзможни щуротии, след като шедьовърът е толкова години пред очите им.

Относно епизодичността - хората вече се усетиха, че ги цоцат няколко пъти за един и същи продукт и със сигурност много от тях ще чакат завършената игра в пакет, която ще дойде с голямо намаление, след като се даде да се разбере, че Hitman не е интерактивна новела и няма да реализира плануваните продажби.

Така де, ако в Hitman 2: SA всяко ниво беше отделен епизод или DLC (а това е реално, предвид че едно ниво отнемаше около половин час на fast run или около 1-2 часа пълноценна игра), то би трябвало да е излизала на 20 части, което за онова време би било абсурдно. Ама щом като млякото от кравата може да се продава на чашки, а не на кофи, защо пък да не го направят. Най-малкото хиперактивните дечица, които по цял ден рефрешват страницата на Steam, веднага ще си направят транзакциите за едно демо, каквото на 90% съм убеден, че е играта, ако съдя по публичните коментари за нея.

Впрочем най-големия минус, от това което си изброил е, че Jesper Kyd отсъства. Всичко друго подлежи на компромис.

Silent Assassin наистина беше огромна с над 20 нива, а самата игра беше едва 600 мегабайта. (!)
Новият HITMAN към момента действително се ползва със статута на демо, но въпреки това баш нивото е огромно. В момента имам над 13 часа геймплей без да съм направил и половината от челинджите и signature kills. Ако излиза всеки месец мисия, тогава би могло да те ангажира известно време. Но пак е пълен шит с тези епизоди.

Corvo, евалата, не знаех, че и тук се намира по някой по-болничък фен на Hitman, много правилни неща. Аз заради тази епизодичност се въздържам, не съм от хората, които ще преиграват 1 ниво по 19 пъти (въпреки че със старите на доста съм пробвал по няколко начина), и гледам това вече вреди на играта - завръщането на Хитмен към корените трябваше да е голямо събитие, а заради това своеобразно демо цялото положение беше буквално всяко чудо за 3 дена. Никой не говори за епизодични игри, но пък и доста убити цели игри от по-известни студия биват дискутирани повече. Square Enix се бият нереалния автогол и накрая IO Interactive ше страдат.

Аз нямам пари за оригиналка, а я няма кракната още в нета