Тук съм от лятото на 2005-та, а все още се чувствам като нюфаг. И какви са тия кардинални заявления от типа на "това ми е последна тема"??? Понякога се отнасям и забравям да вляза, но иначе ежедневно съм тук и следя нещата.

ама ти не беше ли админ?

Като човек който не е напускал форума почти от самото му създаване, винаги сте ми били странни с тези носталгии и тази драма. От години насам всеки ден на работа минавам оттук да видя кое накъде и дори бих казал че в сравнение с низините, до които форумът е достигал през годините (като миналата година, когато си беше 50 на 50 дали като цъкна на иконката форумът изобщо ще се отвори), сега направо сме си добре. Ще изпитвам носталгия по форума като го оставите да умре.

Иначе сте ми много смешни "очуканите от живота" сериозни господа, които толкова нямате една-две минути да хвърлите едно око на форума.

Каквото и да правите, не работите повече от 7 часа и половина и не ебете повече от 1 час, така че изобщо не се превъзнасяйте по забързания си живот.

И влязох във форума за пръв път от минимум година, очаквайки да е тотално умрял. Попаднах обаче на темата на Rico и почувствах призив да напиша нещо.
Rico - чичи - да си жив и здрав, другото ще се оправи. Ти си пичага, виждали сме се няколко пъти през годините и съм останал със супер впечатление. Видях ти и постовете във Фейса и са много надъхващи и оптимистични - продължавай все така. Съжалявам за случилото си - това е животът и на всеки от нас ще му се случат подобни неща - за съжаление. В момента пиша документална книга, заради която трябва да се виждам с хора с много, много по-тежки съдби, които продължават - не се отказвай.

Тук съм от лятото на 2005-та, а все още се чувствам като нюфаг. И какви са тия кардинални заявления от типа на "това ми е последна тема"??? Понякога се отнасям и забравям да вляза, но иначе ежедневно съм тук и следя нещата.

Като човек който не е напускал форума почти от самото му създаване, винаги сте ми били странни с тези носталгии и тази драма. От години насам всеки ден на работа минавам оттук да видя кое накъде и дори бих казал че в сравнение с низините, до които форумът е достигал през годините (като миналата година, когато си беше 50 на 50 дали като цъкна на иконката форумът изобщо ще се отвори), сега направо сме си добре. Ще изпитвам носталгия по форума като го оставите да умре.

Иначе сте ми много смешни "очуканите от живота" сериозни господа, които толкова нямате една-две минути да хвърлите едно око на форума.

Каквото и да правите, не работите повече от 7 часа и половина и не ебете повече от 1 час, така че изобщо не се превъзнасяйте по забързания си живот.

Има някои дето ги е срам от форума, понеже "Какво ще си помислят момичетата за мен ако разберат, че влизам тук!?!?!" (предполагам някакъв майтап е било може би, аз понякога бавно ги стоплям нещата...). Имаше и хора, които бяха дълбоко убедени, че форума им пречи на личностното развитие.

Иначе +1 за Вальо и от мен.

И аз не ги разбирам тия прехласвания и хиперболи. В смисъл това е просто един шибан форум, какво толкова ? Разправяте колко е готино е било, ама сега сме очукани от живота и затова нека това мега яко нещо да умре и аз никога няма да влизам тук... щот ми е вече голяма работата. Като толкова те кефи нещо защо трябва да го оставяш в миналото ? Това при условие, че става дума за някакъв форум, да напишеш нещо от време на време едва ли е чак такъв непосилен ангажимент за мега развития, отрудения и пълен с анжажименти възрастен човек

п.п От всички форумци тук, май на живо съм виждал само Данте - в един фитнес у Варна. Беше голям майтайп щот аз го зяпах бая време, чудейки се откъде ми е познат. След фитнеса влязох в темата "с кого коментирате" и той ми беше написал , че правя грешно упражненията
Втория път беше като се разминахме в морската градина.

Като цяло не познавам никой от тук лично и никой не ме познава мене, така че ми е напълно ясно че ще си остана нюфаг ако ще да минат и 50 години. Мен това си ме устройва, защото аз предимно използвам форумите да разтоварвам пишейки булшитове, удобно "прикрит" зад някакъв аватар и никнeйм.

Да си призная обаче ако не бяха проблемите с логването които имах доскоро, може би щях да се навия да дойда на последната форумна среща, която беше това лято. От две години съм в София и от тогава досега животът ми е пълно еднообразие (работа , вкъщи, спане, работа...). Това става аутистично даже и за моите стандарти. Освен колегите, нямам други познати тук, а малкото останали хора от форума(както и тези които вече не влизат и си ги спомням ) ми изжлеждат готини или най-малкото интересни

Не съм те виждал на нито една форумна, so you were never part of it I suppose...

Lmao. When has that ever happened?

Човека като мен не е влизал от мега много време и споделя емоция. What's the issue?

Форумът вече е труп, това сигурно е последната ми тема тук, но изпитах нужда да я пусна.