Въпросите в темата може да са и риторични и да не се очаква отговор, но според мен си заслужава да се замисли човек върху тях. Ето моето, леко крайно мнение:
Нокти написа:
какво щеше да бъде?
За мен Бог не съществува. Вероятно, ако съществуваше би било от една страна добре да е с хората на тази Земя.
Нокти написа:
ако беше един парцал като нас?
ако беше просто тоя в автобуса?
ако беше просто тоя в автобуса?
От друга страна обаче ако беше тук и беше заявил: "Аз съм богът ваш", никой нямаше да му повярва. И сега има хора, които твърдят, че са богове. Тях ги пращат в лудници, съответно ако дойде истинския Господ и той ще бъде пъхнат там. Никой не знае как изглежда, за да го разпознае. Ако пък реши да покаже сила и да докаже, че той е Всевишният, тогава хората биха се изплашили от силата Му и биха го обявили за извънземен. Биха воювали с него. Човечеството не се е развило дотолкова, че ей така да приеме, че той съществува и е с нас.
Нокти написа:
и ако имахте един въпрос към това същество, ако изобщо има такова, какъв би бил той?
Ако изобщо го имаше, в което дълбоко се съмнявам и имах точно аз честта да говоря с него, в което още повече се съмнявам, щях да го попитам неща свързани с мен, както би направил почти всеки човек. Никой няма да пита за благото на човечеството, преди да попита за своето. И в тоя ред на мисли бих го попитал защо не е изпълнявал молбите ми. Или защо ме е изоставял в трудни моменти и тежки дни. А ако имах възможност за повече въпроси вече бих го попитал за безкрайността на времето? Какво има отвъд? Само ние ли сме създадените от него, или има и други на друго място? Каква е ролята и с каква цел е създал убийците, извратеняците, политиците, педерасите и курвите и им е дал еднакви права с другите хора? Защо допуска несправедливости спрямо всеки човек? Кой е той всъщност? Доста въпроси бих го попитал като се замисля.
Нокти написа:
ами ако той е сред нас?
Това е всъщност доста добра манипулация на някои попове: “Бог е сред нас синко, ала-бала, той те чува и те разбира“. Ако допуснем, че Бог наистина е сред нас – значи той е някой от нас. Някой живеещ на Земята – земен жител. И тъй като никога не бих повярвал, че Бог е някой друг човек, но той все пак е тук и сега, по вероятно е тогава да сметна, че аз съм Бог. Което всъщност колкото и голям грях да е според религията, осигурява много добър начин на живот на този свят. Всичко изведнъж става лесно и постижимо, за това и много хора действат на този принцип: “Няма Бог, а ако има, то това съм аз“. Така отправяш и целите си, тайните си и молбите си към себе си и се опитваш да ги постигнеш, без да се молиш и търсиш помощ от никого.
И пак за последно да вметна – няма Бог. В днешно време това се доказва най-лесно. Толкова хора не вярват, че го има. Има хора, които вярват само и единствено в себе си, има хора, които вярват в силата на парите, има хора, които си правят свое божество, на което вярват сляпо(някой артист, спортист, политик, певец), има хора вярващи в еволюцията, други в извънземна конспирация, трети вярват само в невероятната сила на любовта и мира, други пък вярват във войната за правда, пети вярват в Страшния съд, някои вярват в Сатаната, също има хора, които в нищо не вярват, въобще светът е пълен с чудати хора и мизерни скотове.
Показателно е как индианците и аборигените, когато са идвали бледоликите завоеватели са си мислили, че техните божества ги изпращат с цел да им помогнат. И като са почнали кланетата и зверствата дори тези диваци са се отказали от вярванията си и са стигали до заключението, че Бог няма. Защото кой Бог би позволил такова отношение към хората си и подобни несправедливости?
Вярата в свръх съществото, което те закриля и помага я имат само слабите, които имат нужда от помощ и не могат да се сетят, да я потърсят първо от себе си и малодушните хора, които нямат смелост да поемат отговорност и за всяка справедливост или несправедливост в житейския им път казват: “Бог така е решил, Бог го е позволил, Той го направи да се случи така“ и подобни глупости.
Аз съм от тези, които вярват в себе си и съдбата, която обаче може да бъде преобърната. Както е казано от Дякона, аз бих го перифразирал така: “Съдбата нас преобръща, но и ние нея обръщаме“. Каква е разликата между Бог и съдбата? Съдбата за мен е нещо, което конструира животът ни на случаен принцип без точна цел и те движи по рандъм пътя си без да те наставлява, а ако решиш да кривнеш можеш да го направиш както можеш и да изживееш живота си като се уповаваш на случайностите, ако мислиш, че “съдбата си знае работата“.
Вярата в религии и богове и минава времето безвъзвратно. Вече не сме 17-18 век и хората все по трудно ще вярват на светите книги. Отливът е очевиден. Във всяка една религия. Който си мисли, че не е така, нека каже кога за последно ходи на църква? Неговите близки и познати ходят ли на църква? И ако наистина ходят понякога, то не е ли заради някой старовремски обичай, а не защото имат нуждата да видят своя Бог и да се почувстват близо до него?
Това ми е тезата, може да горя в ада заради тези си възгледи, но не вярвам, че има и ад, така че
Може пък и сензационно да получа довечера видение, докато спя и това да промени мнението ми. Ако се случи нещо невероятно и свръхестествено ще го споделя с вас.
Все пак да се поправя след дъжд в качулка поне: хаос 