става дума за любовта

в какво я срещате, в ежедневни или пък може би не чак толкова ежедневни събития, които се завъртат около вас? как сте я намирали в миналото, намирали ли сте я въобще? сега има ли нещо, което можете да наречете любов и да го свържете със себе си? също така, в какво бихте искали да откриете нещо, което да наречете любов? от съществено значение ли е за вас, въобще означава ли нещо за вас това понятие, искате ли да го има или не искате?

вий сте хората

и затуй че сме хубави хора, нека да си говорим хубави неща

Ем работата... Кирката, лопатата, четката, жарко слънце и съм бати и щастливия.

В очите на любимата.

Не ве, бъзикам се, отдавна не вярвам в тея неща.
Намирам я в очите на доволни клиенти, за платена или не работа.
Също, в часовете за упражнения в уни, когато всички се мъчим със същите проблеми и асистентите ни обясняват.

Като че ли любовта и омразата дават тласъка, без който е значително по-трудно да вървим накъдето и да било. Тъй ми се струва поне, к'во знам аз.

Иначе, относно любовта към човек от противоположния пол, май се оказват прави онея, дет разправяха, че след ученическата любов, нищо друго не е толкова истинско. Или ми трябва време, балиго.

ако сам си влюбен в някое човешко същество си най-глупавия човек на света, ако 2 човешки същества се обичат са най-щастливите хора изобщо

любовта обикновено идва без да пита; такова нещо като любов от пръв поглед не съществува, има привличане от пръв поглед, но любовта се гради с времето. колкото кеф носи, толкова и мъка може да донесе, нож с 2 остриета, но по-добре бед трип, от колкото ноу трип ат ол

Толкова много неверни неща каза, че сам няма да може да си ги преброиш.

Едно време беше в едно специално момиче.
Вече... знам ли и аз. В опиянението.

не мислете само за интимна разнополова любов, момчета. (разбира се - не и за еднополова...)
все пак някои казват "аз съм женен за работата си", други намират любов в познаването на всевишни нематериални сили, трети пък обичат музика.

боби, в опиянението от какво?

Как в какво бе! Ето я!

ти ще се усетиш ли скоро бе? тва че гошо ти обръща внимание не означава че си тежък. осъзнай се и не се прави наляво-надясно на тежкар, щото си жив палячо.

аз бях пиян, в подобно състояние не можеше и дума да става да се сетя за друга асоциация

Ех, Нокти, вечната тема. Нейно величество Любовта, градяща империи и докарвала хора до под моста... Преди няколко дни осъзнах, че никой никога не ме е обичал и останах със смесени чувства от факта. От една страна - кофти за мен, от друга пък - голям праз.
В момента си имам вземане-даване с едно момиченце (тя е на 16...) и много ме е страх да не се влюбя в нея, защото просто ми е дошло до гуша от връзки. А и не отново не мога да си обясня сам на себе си какво значи "връзка". Да си дадеш свободата доброволно? Ами нали уж любовта означава свобода и вяра? Да знаеш, че можеш да си със всеки, но да избереш да бъдеш само с един човек? Колкото повече години трупам зад гърба, толкова по-объркан се чувствам, братле.
Мисля, че все още съм влюбен в най-добрата ми приятелка. Снощи отново я целунах, но спомените ми са адски мъгляви, защото споделихме шише джин... А тя първо беше с един тип, после с друг, сега пък изведнъж избра да бъде с няква пичка... Обаче постоянно ми обяснява колко ме обича, как животът й не значи нищо, ако аз не съм в него, как съжалявала, че не може да ми отвърне на чувствата, а аз като пълен дебил бих направил всичко за нея. Много крива ситуация, обаче в един момент човек се научава да си гледа приоритетите и това донякъде те защитава от другите хора. Честно, никога не съм бил по-щастлив в целия ми живот. Момичето, което обичам, е добре, щастлива е, има добра работа и учи. Останалото, дето казват, е история (:
Обичам музиката. ОБОЖАВАМ я. Преди да си счупя кракът, всеки ден, излизайки от банята, пусках по един албум на The Doors и танцувах, танцувах, танцувах из стаята и бях ЖИВ ! ЖИВ, КОПЕЛЕ ! Или пък Разцепелин, мятайки коси във всяка посока, скачайки, пеещ, на върха на момента. Музиката е най-силната ми зависимост, не може да мине и ден без да си пусна поне един албум на любима група.
Обичам приятелите си. Те са ми страхотна муза и опора. Когато лежах, неспособен да стана дори едно лайно да пусна, именно те ме развеселяваха. Казваха ми "Кога ще ходим да ритаме бе, куци?" и се смеехме на ироничната ми съдба все едно, че никога няма да умрем. Колко пъти сме танцували до изгрев слънце, без пукната пара в джоба, обаче не ни е пукало... Просто ни трябваше един телефон с музика и по дяволите всичко останало. Всичките вечери на безпаметни надрусвания и напивания, които никога АМА НИКОГА няма да забравя. Не самите моменти, а чувствата.
Обичам живота. Усещам със всяка клетка в тялото ми, че съм жив, че дишам, че съм тук, че обичам, че страдам, че се притеснявам, че се смея, че държа на хора, които държат и на мен. Колко от вас знаят НАИСТИНА, че сте живи, а? (:
Обичам родителите си, защото те са причината да съм тук. Ако баща ми не беше толкова лудо влюбен в майка ми, сигурно изобщо нямаше да знам какво значи да си жив. Да страдаш, да обичаш, да се надяваш, да плачеш, да се смееш.
Обичам всичко. Никога не съм бил по-щастлив.

Хайде, стягайте си чивийте и се наслаждавайте на живота. И запомнете, че ще умрете. Не се страхувайте, а просто го знайте. Важно е (; Един ден със сигурност ще умрете. И родителите ви също. И всички хора, които обичате - или ще ви зарежат, или ще погребете, ако не те - вас. Животът е прекрасен!

За мен тя е в "светата троица" - музика, литература, наука.

Баба ми веднъж ми каза: "Въобще не знаеш какво те чака. Любов и разлюбване на 30, на 40, на 50... в брака и извън него, навсякъде..."

Та да, оная, човешката любов, тя е някакъв необуздан въртоп, в който биват въвличани (почти) всички рано или късно, и много рядко има излизане оттам. А веднъж влезеш ли, такива неща се завихрят около тебе, че няма смисъл дори да се говори.

И тъй, в цялата тая бъркотевина, човек има нужда от някакви константи. Които обикновено не са свързани с хора, а с неща, по-големи и непреходни от хората. И които пораждат друг вид любов, но също толкова силна, по моему. Вече казах кои са трите светила за мен - те ме водят, крепят и изграждат, същевременно носейки ми наслада, години наред, докато хората около мен се сменят. И смятам, че до самия край ще бъдат така важни за мен и ще ги обичам и тача. Познанието ми носи сила, предизвиква ума ми, дава ми разбиране за света. Литературата разпалва фантазията ми и ме пренася във време-пространството на места, където не мога да бъда, във времена, в които няма как да бъда. А за музиката нямам думи. Тя е безкрайна. Тя въздейства на всичките сетива посредством едно-единствено. Тя е спасител във всякакви ситуации, тя създава ситуации. Тя е красота и спектър от емоции и идеи, които досега друго изкуство не ми е разкривало. Тя има собствено докосване, което ме кара да вярвам, че да си глух е най-голямото проклятие на света.

'Щото две са нещата, които те изобличават дали обичаш някого/нещо: очакването и липсата. И да знаеш, че никога повече няма да се досегнеш до даденото нещо... Заеби, не мога да го обясня, но мисля, че стана ясно.

едит: горният пост ме изпревари, наздраве!

Опиянението като идея за красотата, предизвикана от необикновеното, това специфично усещане, че си жив, което си проправя път във всяка частица от съществуването ти и не искаш да губиш за нищо на света. Абе, чисто, неподправено вдъхновение. Каквото и да си говорим, най-много го има като някоя ти вземе ума, и сърцето, и душата, и ташаците, и времето, и после премине към вещите.

Също така като се надрусаш и си щастлив, ама това е изкуствено.

http://www.youtube.com/watch?v=eVneqqeyO2M

/thread

Ти луд ли си бе? Всеки е наясно че точно обратното значи.