Не че искам да засягам силно вграденото у вас българско честолюбие и патриотизъм,
обаче няма как да не отбележа, че цялата ни представа, че сме имали велика средновековна история е един пълен фарс.
Тъй като моя милост преди около половин година се засили да става юрист в СУ, започна да учи усилено българска история и тъй като се имам за човек "ентелегентен", реших познанията ми да не се ограничават до това, дето го пише в темата, защото то не ми дава достатъчно обширен и обективен поглед върху нашата история, а просто текст, който трябва да науча наизуст.
Затова започнах да чета и научна литература, като досега съм се запознал с трудовете на Божидар Димитров, Стефан Цанев и, разбира се, Васил Златарски.
И изводите, които си направих, след като се запознах обстойно с това къде, как и защо е ставало по нашите земи, си направих няколко извода, които ще споделя с вас:
1. Българската история е история на българо-византийските отношения. Това е поради факта, че нашите мили прадеди не са имали навика да пишат. Естествено, съществува теорията, че всичките ни писмени домашни извори са били изгорени първо от османските турци, а след това, каквото случайно е останало - и от гръцките фанариоти.
Това естествено е лесно оборимо, като имаме предвид факта, че за всякакви значителни и незначителни литературни трудове, излезли изпод перото на средновековните българи, съществуват преписи. Доста наивно би било да вярваме, че след като има 2 руски и 1 сръбски препис на "Именник на българските ханове", не е имало преписи и на останалите български книги. Всичко което го е имало, е било преписано.
Но дори и да е имало ( а то е нямало ) османските турци биха били последните хора, които ще изгорят българските книги. На първо място, защото ако не друго, то поне на книга се изписва името на Алах, а мюсюлманите са доста сантиментални на тази тема ( дори и в 21ви век, сещате се, в Дания и Франция ), и второ - защото изгарянето на книгите би означавало опит за асимилация на новопокореното население, какъвто е нямало. При покоряването на България, единствено в Източните Родопи е направен опит да се потурчи населението. Никъде другаде. Просто защото не е това начина, по който една империя може да се задържи за дълго като такава и през 15 век това е било ясно на всички.
Просто книги не сме имали и толкоз.
Единственото, което сме произвели през великия "Златен век" на Симеон са били преписи на византийски богослужебни книги. Найс.
2. Историята ни е история на непрестанни войни. През цялото Средновековие, от всичките 550 години свободна българска държава имаме всичко на всичко 60-70 години мир. През останалото време българските владетели са се надпреварвали кой ще избие повече ромеи/ сърби/ маджари. Конкретно за сърбите, не знам колко пъти унищожаваме Сръбската държава, но е една доволна цифра - в момента се сещам за нещо от сорта на 2 пъти при Симеон и 1 път при Самуил, но може би има и още, които не мога да назова в момента
Като заговорихме за Симеон и Самуил, няма как да не отбележим факта, че историята на българската държава не е само история на постоянни войни с нашите съседи, но и история на безсмислени войни с нашите съседи.
Нужно е само и единствено да споменем тези двама царе, и тази теза ще има достатъчно доказателства.
Симеон избива населението на цяла днешна Гърция и изравнява всичките ромейски градове със земята, просто от яд, че не може да превземе Константинопол.
Същото прави и Калоян, само дето той просто си е клал и рушил, без някаква особена цел. Че се и самопровъзгласява за Ромеоубиец.
Самуил е по-интересен случай. Когато приема управлението през 976 година (след като убил брат си Арон и изклал целия му род до девето коляно), пича наследява една отслабена силно отслабена българска държава, с територии обхващащи днешните Македония, Албания и Хървтско. След като Йоан Цимисхи ( византийският император, който ни е набутал по това време до тази малка територия) умира, нашият човек използва избухналите размирици във Византия, за да си възвърне част от териториите и наистина успява - Северна България (земите между Стара Планина и северна Добрдужа) отново е под български контрол. Но вместо да се опита да укрепи възвърнатите земи, Самуил започва да извършва военни набези в Тракия и Тесалия. В продължение на 25 години той върши само и единствено грабежи във византийските земи и когато през 1001 година император Василий II пречуква арабите и за първи път от 976 насам решава да се заеме сериозно с българите са му нужни точно 3 похода от по 20 дена, за да смаже съпротивата на Самуил.
И до днес историците се чудят, защо аджеба тоз пичага, вместо да укрепи и без това малката си държавица, я изтощава с допълнителни войни.
3. Не сме имали уникална българска култура. Даже самият Христо Ботев заявява, че през 863-864, когато е извършено покръстването, ние дефакто сме убили всичко уникално в нея и тя просто се е превърнала в копие на тогавашната "православна византийско-идиотска култура". Което в действителност е факт. Както отбелязах по-горе, книгите ни са преписи от Византия, Симеон е управлявал според византийските доктрини (не случайно са го нарекли "емиаргос"), даже е построил Велики Преслав като един малък Константинопол. Всъщност единствената причина да не бъдем тотално асимилирани още през робството от 1018-1185 е било чистата глупост на наследниците на Васлий II. След като покорява България, човека не променя нищо - управниците си остават същите, патриарха - и той българин. Просто прави от гражданите на България, пълноправни граждани на Римската империя (имали сме 2 императрици,а един от синовете на Иван Владислав без малко да стане император). И те нашите, като не са се чувствали роби, са нямали и желание да се освобождават. Така рано или късно, щат не щат - щели да бъдат асимилирани. Както славяни, арменци и прочее.
Но след смъртта на Васлий II, неговите наследници превръщат българите във втора класа поданици и оттам почва и борбата на народа ни за освобождение. Не случайно първия бунт срещу новата власт е 15 години след смъртта на Българоубиеца.
tl;dr version - миналото ни представлява просто едни непрестанни и безсмислени войни, като същевременно не само, че не даваме на света нищо хубаво и уникално, но и пречим за развитието на околните.
И аз имах такива зачатъци, чувството е все едно "баси, как това в час не съм му обръщал внимание", стараех се да пиша дълги изречения с един тон вметнати думи и прочее 
