Гръцки младежи издигнаха на площад „Синтагма“ в Атина плакат на който пишеше „Тихо да не събудим българите“ и предизвикаха смях сред сънародниците си, протестиращи непрестанно вече няколко седмици срещу пагубните за тях управленски решения на правителството им, МВФ, Световната банка и други поучаващи ги европейски институции. Те привлякоха вниманието и на редица местни, и чуждестранни медии, като бяха запитани какво ги е накарало да се явят на протеста с подобен не традиционен плакат. От отговорите на гръцките младежи стана ясно, че те са студенти в България и от престоя си там недоумяват как може връстниците им да живеят по подобен начин и да приемат всичко което се случва с държавата им, и със самите тях с примирение, търпение и пиене:

„Ние съжаляваме българите, но мислим, че те сами са си виновни за положението до което са докарани. Смятаме, че нашите управници искат да ни докарат до тяхното положение, което ние няма да допуснем. Голяма част от тях са изключително прости, въпреки, че жените им са хубави и достъпни. Те всички са недоволни от живота който водят, но въпреки това не протестират, едно защото не могат ясно да си определят исканията, друго защото ги мързи, трето защото са свикнали винаги някой да им каже какво да правят, четвърто защото не вярват в самите себе си, а може би и осъзнават подсъзнателно, че не притежават умствените способности да променят нещо в собственото си бъдеще, че какво остава за бъдещето на цялата им красива, но изкорубена и ограбена държава. Нашите връстници там, са се отдали на кючеци, маанета, пиене, ебане, наркотици и побоища. Тези които не споделят подобни възгледи за смисъла на живота, емигрират постоянно. Рядко можеш да срещенеш някой с който да говориш за нещо по-различно от новия му телефон, блузка, как е минал вчерашния купон и колко пиене се изпило. Българите приемат учението като време отдадено на купони и разврат, което се толерира от техните управници, много от които сами се ползват от сексуслугите предлагани в така нареченият студентски град.

В редките случаи когато излязат на протест, то той не продължава повече от няколко часа преминаващи в празно блеене, а ако се случи и да го отразят някакви медии, то всички изпадат във възторг и смятат, че са постигнали голям успех. Не само това, но и ако самите те са забелязали че са снимани от медиите, бързат да се изфукат пред приятели и познати, да ги гледат довечера в новините, и сами бързат да се приберат за да се насладят на собственото си медиино величие и потресающи протестни действия, явно според тях в това се състои същността на протеста. Тяхната простотия не спира до тук. Техните управляващи им набиват в главите, че трябва в името на собственото им бъдеще и бъдещето на държавата им да работят за 100-200-300 евро, което ги правило конкурентно способни на световния пазар на труда и привличало неимоверни инвестиции в страната. Колкото и невероятно да е това не предизвиква никакви реакции у населението освен, търпеливото полагане на робски труд и изпиване на неимоверни количества алкохол затъмняващи мисленето. Направо уникално е, какво щастие изпитват българите ако получават заплата от 300 евро. Тогава те смятат себе си за богати и се издигат в очите на околните, като си купят някоя нова маркова дрешка или друг аксесоар.

Те не могат да осъзнаят, че бъдещето както на тях, така и на държавата им зависи основно от степента на познанията и уменията им и то актуални за съвременното развитие на науката и техниката, а не просто някакви знания за историята на науките. В същото време, докато управляващите им набиват подобни заслепителни глупости в тъпите им кратуни, самите управници получават заплати минимум от 3000 евро, участвайки в различни комисии, управителни съвети, отговорни постове и др. длъжности, които те самите са създали за себе си. Не само това, но те са уредили и бъдещето си, като са си гарантирали огромни пенсии в сравнение със средните пенсии на останалото робско население. Българите все още са роби, но явно не го осъзнават и така се чувстват добре. По техните телевизии почти не се излъчват репортажи за ставащото в нашата държава, а и по света. Затова – Тихо да не събудим българите.“

Ерик, много си прост, честно.
Радвам се, че няма да пречиш на дискусията.

Масата хора правят това, на което са научени, т.е. мирогледа им е създаден от образователната ни система. По времето на комунизма основната идея на училищата е да бълват нискоквалифицирани хора, които нямат нито собствено мнение (и да имат се страхуват да го изкажат), вярват на всичко, което им се каже, нискомотивирани са и нямат представа за бъдещето си. Хора, които само търпят и правят това, което им се каже. Еми уж режима се смени, ама образоваателната ни система продължи по инерция да прави всичко възможно да демотивира учениците, да им внушава, че трябва да слушат висшестоящите и да не си изказват мнението.

A най-жалкото е, че всеки път, когато някой българин се опитва да направи нещо значимо и размърда повърхността на блатото, ей такива индивиди като ей тоя по-горе Ериксон ли, къв е, ще почнат да му серат на главата, за да може да се запази без промени идиличната лайняна картинка, защото "така правят всички" - универсалното извинение.

Познавам много свестни хора които се изнесоха от тук. Мисля да последвам техния пример.

До автора на темата: цитат без източник? Ти сериозно ли?

При българите се наблюдава тенденция да търсят надеждата извън себе си, много от тях поставят абстрактния ЕС на по-голяма висота от родните си политици и институции. При тези условия няма вероятност нито улиците на София, нито мутренската култура да бъдат изчистени бързо.

Проблемът ни е в манталитета - винаги да се опитваме да излъжем останалите, а не да работим заедно с тях, винаги да поставяме личните си интереси и моментно благо пред това да се работи за развитието на страната ни. В това число се включват и всички тези хора, които напускат страната, макар че и всеки има също толкова голямото право да преследва личното си благополучие.