Най-важното послание е, че всички жени са мръсни курви, да им еба майките.

Излизах три месеца с едно момиче, докато разбрах, че още не е скъсала с "бившия" си, и де факто му изневерява с мен. Убедих я да скъсат, имахме няколко месеца нормална връзка (имайки предвид, че нормалната връзка с актриса означава да те псуват randomly, да те замерят с торби с реквизит и да крещят "Помощ! Изнасилват ме!" по средата на площад Славейков, когато са ти обидени). В крайна сметка решихме да ходим до Лондон на една екскурзия, купихме билети и запазихме хотел, изръсих си последните спестявания от заплатите - и само за да разбера в последствие, че тя сега изневерява на мен с бившия си.

Needless to say, оставих я в Лондон като зелка и се прибрах сам.

От там нататък Фирзен е прав за лиричния ескапизъм - реших да напиша песен, за да не мисля колко чудовищни курви бродят навън под прикритие. Малък опит за психотерапия чрез котенца.