За жените и компютърните игри…

Мъжете с проблематичен (направо никакъв) интимен живот, биват по мойте наблюдения 3 вида: Първият вид са такива които имат проблем, съзнават го и се стремят всеячески да се осъвършенстват. Те осъзнават неоспоримията факт, а именно, че послединте 20 – 25 години от живота им са напълно изгубени и сега се опитват да наваксат изгубеното време. Колкото по-рано един мъж с проблеми стигне до този начин на разсъждаване, толкова по-големи са шансовете му да се оправи.
Вторият тип мъже са такива, които съзнават, че имат проблем, но не правят нищо. Те са се примирили, че на този етап от живота им нищо повече не може да се направи. Че един ден…когато (евентуално) имат скъпа кола и голяма заплата, ще имат и хубава жена, защото нали всички жени са курви.
Третият и най-изнервящ вид са тези, които не признават, че имат проблем. За съжеление мнозина от тях обитават именно този форум. В по-стари теми (които ме мързи да изровя) имаше десетки абсурдни мнения на хора твърдящи, че секса и компютърните игри са еднакво голямо губене на време. Че дали ще направиш секс или ще си удариш чикия е се тая. Мнозина подхождаха към проблема с “чувство за хумор” опитвайки се да омаловажат по този начин реалната му тежест.

В тази тема бих искал да развия въпроса от геймърска гледна точка, тъй като аз съм и вероятно ще си остана геймър. В света на нормалните хора, когато се каже геймър, повечето си представят социален инвалид, който прекарва 18 часа на ден пред монитора местейки пиксели. Дали това е така наистина? Разбира се, че не, но всичко зависи от начинът по който всеки един човек гледа на игрите. Първият (здравословният) начин е да приемеш игрите като забавление, на което да отделяш по час най-много два на ден. Личното ми мнение е, че компютърните игри сами по себе си са изкуство и то заслужава да има почитатели, които да му се наслаждават. За съжаление има и друг (нездравословен) начин на възприемане на компютърните игри, а именно като вид алтернативна реалност. Впрочем други форми на изкуство като филми, анимета, комикси, дори книгите, могат също да се употребяват като бягство от реалността. Но защо е така? Очевидно е, че човек не бяга от нещо хубаво. Това означава, че милионите млади хора по целия свят прекарващи почти целия си съзнателен живот пред монитора имат проблем с действителността си и за това искат да избягат от нея.

Защо е важно да ни върви с жените…

Според Зигмутн Фройд, 90% от неврозите при хората са на сексуална почва. Това той го е установил вследствие на наблюденията си, но от еволюционна гледна точка си има много логично обяснение защо е така. Ние сме хора, съзнателни същества и т.н., но също сме и живи организми. Хората в голямата си част се ръководят не толкова от разума, колкото от емоцийте, а емоцийте от своя страна са еволюционно приспособени така, че да осигуряват нашето оцеляване и размножаване. Така например, ако живота Ви е константо застрашен – например в условия на война, глад, природен катаклизъм, в училище и т.н. Вие ще изпитвате постоянен стрес. Това е реакция на организма Ви спрямо средата. Но тук идва нещо за което повечето хора не си дават сметка. От гледна точка на живата природата (а ние сме живи организми), ако загинете без да оставите поколение е напълно все тая дали сте хвърлили топа на 85 или на 5 годишна възраст. Така или иначе сте се провалили в задачата си да прехвърлите гените си напред в поколенията. Ето защо, дори да живеете спокоен и не застрашен живот, ако дълго време сте лишени от секс психиката Ви започва да задейства все повече и повече алармени сигнали, който се засилват с течение на времето. Колкото повече години минават, толкова по-зле става, защото Майката Природа се старае да Ви напомни, че времето Ви изтича.
Истината е, че не всички от сексуално задоволените хора, които познавам са непременно лишени от стрес и комплекси или пък са идеални хора. Това е така, защото мнозина от тях имат други проблеми. Но истина е също, че сред хората които познавам, най-уравновесени, приятни за общуване, успешни в живота си като цяло са хора (мъже и жени), които нямат проблеми в задоволяване на сексуалните си нужди.

Каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи...

Това е съвсем вярно. В днешния демократичен и толерантен свят е наистина малко вероятно да бъдете насилствено кастрирани. За сметка на това обаче, милиони млади хора по целия свят се отказват доброволно от генителиите си в името на техния виртуален Aз. Тези хора намират в игрите предизвикателства, приключения, поле за себедоказване, каквито всъщност имат и в реалния живот, но във виртуалния е спестена болката и разочарованието.

Да бъдеш или да не бъдеш Геймър…

За мен въпроса стои така. Мога ли да бъда геймър и същевременно да имам нормален живот. Отговорът е да, стига всичко да е в рамките на допустимото. На хубавата игра трябва да се гледа, като на качествено уиски. Отпиваш по малко и се наслаждаваш на вкуса, а не ставаш битов алкохолик, като Кольо от шестия етаж.

Какво никога не трябва да правим?

Никога не играйте RPG-та.

Наскоро си инсталирах Mass Effect, само защо е известно заглавие и в РС Мания бяха написали хубава статия. Разочарованието ми беше голямо. Имаше грозна за излязла през 2008г. графика, муден геймплей и зле пресъздадени екшънсцени (в сравнение с други игри). Диалозите в кътсцените, където се налага да избираш репликите на героя си, са дървени и досадни. Всичко това разбира се, се “компенсира” от ролевите елементи. Какво по-забавно от разпределяне на статисктики. При това тази игра е съвсем не най-тежкия случай. Разберете, че ВРЕМЕТО Ви е най-ценния ресурс, който притежавате. Не го губете в игри, които харчат много от него. Играйте например най-новата Need for Speed или Modern Warfare 2 или дори бетата на Star craft. Това са игри които Ви дават НЕЗАБАВНO удоволствие и можете да ги поцъкате един час и да сте доволни след това.
Особено тежък случай са ММОРПГ-тата. Хората които ги играят, поради факта че населяват “свят” с “живи” играчи съвсем са се вкарали във филма. За някои от тях се плащат месечни такси и съгласете се, че никой няма да плати 40$ за да играе малко време. Самите игри са изградени така, че да трябва да им отделяте много време, ако искате да напредвате. Колко глупаво е да отделяш часове наред всеки ден за да развиваш уменията, да купуваш екипировка, да трупаш виртуална валута, за своя виртуален герой, когато можеш да правиш същото нещо за себе си често пъти по по-забавен начин. Избягвайте РПГ-тата и други видове игри, които изискват да им се отделя много време и внимание за да се постигне някакъв краен резултат. За всеки влак си има пътници и за тези игри си има играчи. Това са самотни геймъри, които нямат нищо по-добро за правене. По-добре да не сте един от тях.

Никога не си купувайте игрална конзола!!!

Аз имам мощен компютър на който подкарвам всяка игра. Въпреки това играя не повече от час, най-мого два на ден. Използвам компютъра си за хиляди работи и той ми е от огромна полза. Компютърът е най-добрия приятел и дясната ръка на съвременния човек. Освен това е и платформа за забавления.
За сметка на това, ако сте на възраст над 18 години и си купите скъпа машина, която не става за нищо друго освен за игра, означава официално да признаете, че нямате нищо по-добро с което да запълвате времето си. А това е жалко. Изключение е само, ако сте толкова богат, че да си купите конзола за да я играете малко.

Никога не ставайте Про-геймър!!!

Taка нареченият “Електронен спорт” е по-скоро антипод на спорта. За разлика от истинския спорт, който развива тялото, който е полезен за подрастващите за да растат правилно и да са пълноценни хора, електронния такъв прави точно обратното. Развиването на Електронния спорт, означава да се насърчават повече млади хора да прекарват по цял ден пред монитора състезавайки се с други олигофрени на тяхната възраст. Имах преди години колега, който беше ходил на състезания в Япония. Той не беше като цяло лошо момче, но поради невъзможността му да общува нормално повечето колеги го смятаха за ненормален и скоро го намразиха. Единствено с мен се разбираше, защото можехме да си говорим за Star Craft.
Taка, че не приемайте игрите на сериозно. Добре е човек да е амбициозен, да си поставя високи цели и винаги да смята, че може и повече. Това важи за реалния живот, за виртуалния е тъкмо обратното. Работата е там, че независимо от играта която сте избрали, онлайн има хиляди, понякога милиони играчи, много от които циклят по цял ден. Ако решите да се “борите” за да “постигнете” нещо значимо трябва да циклите и Вие по цял ден. Един приятел беше обсебен от идеята да излезе на първо място в един сървър на CS. Постигна го, но в течение на няколко месеца игреше всеки ден между 12 и 18 часа дневно. Когато след време се срещанхме, останалите от компанията се чудеха какво му е защото изглеждаше не съвсем наред. Той за щастие се оправи, но мнозина остават в това състояние години наред.
И тъй като темата е и за жените, разберете че онлайн постиженията Ви нямат никаква стойност за онова момиче със страхотното дупе, което срещате всеки ден на спирката. Нещо повече, те са без значение като цяло за никого.


Култът 2012…

От край време винаги е имало една значителна бройка хора, която е отчитала дните до края на света. Дали ще е хилядната или двехилядната година, дали ще е 2012 или 2048. Няма значение, те все се надяват, че всичко ще свърши, по възможност по-скоро. Но защо е така? Аз също имах подобни идей преди време. Много исках света да свърши 2000г. Бях в голяма душевна криза и смятах, че ще е най-добре света да свърши тогава. Така хем щях да се отърва от проблемите, хем провала нямаше да е само мой, както това би било при едно самоубийство. На хората, чиито живот е лишен от смисъл, не им стига просто да се метнат от осмия етаж. За тях е далеч по-удовлетворително да знаят, че целия свят ще си отиде заедно с тях. Това разбира се няма да се случи, но да приемем за момент, че го вярваме? Тогава не е ли по-логично да използваме малкото ни оставащо време за да живеем както трябва и по възможност края на света да не ни свари девствени, вместо да потриваме доволно ръчички.

Японофилията…

Мнозина разсъждават така: “Не харесвам Българките (които са ми под ръка) защото са такива и такива, харесвам Японките (които са на другия край на света). Колко удобно! Не, че аз съм пълен задръстеняк, просто съм се родил в погрешната страна.


Защо е важно да развием способности, така че да имаме успех с жените?

По-горе обясних защо сексуалното задоволяване е важно за психическото здраве на човека. И все пак мнозина биха попитали: “Значи трябва да се променя, да вложа огромни усилия, да работя над себе си и накрая да стана съвсем друг човек, само за да се харесам на шафрантийте от квартала, така ли?”.
На тези хора бих казал следното: не е въпроса само в това да втъкнете пишката си в нечия вагина. Всички умения, които трябва да развиете за да имате успех с жените, например: говорни умения, стойка, език на тялото, умения да се обличаш добре, интелигентност, чувство за хумор, умение да общуваш, всички тези неща ще Ви помагат в живота като цяло. Те ще ви направят, по-силна, по-приспособима за живота личност.
Уменията са важни и те се научават. Около Вас е пълно с красиви момичета, с които съм сигурен, че бихте си прекарали много приятно, ако можехте. Е нека Ви издам една тайна. Те всеки ден правят секс с мъже, които не са задължително по-богати, по-красиви или дори по-умни от вас. Разликата е, че тези мъже притежават социални умения, които липсват, на голяма част от хората прекарали много време в пред монитора.

Но аз си имам гадже…

Често пъти се случва двама социални инвалиди да се срещнат и да образуват двойка. С това те не престават да бъдат социални инвалиди само защото са се чивтосали. Случва се дори те да споделят един и същи измислен свят, например да са геймъри или да са фенове на анимета или някаква друга идиотщина. Същественият въпрос, който всеки трябва да си зададе не е дали има гадже, а дали има избор и колко голям е той. Защото всеки трябва логично да се стреми да има по-голям избор. А горепосочения случай нямат особено голям избор, тъй като и двамата се страхуват (съвсем основателно), че ако не дай си Боже се разделят повече няма да си намерят половинка.

Аз имам приятели…

Други дебили, които играят игри. Това че се събирате по много и почти напомняте нормална компания не означава, че имате социален живот. Даже напротив, когато много хора споделящи една измислена реалност (фенове на WOW) се съберат на едно място, чувството им за реалност се засилва, защото не са сами. Така те се вкарват още по-дълбоко във филма. Дори едим милиард души да почнат да играят WOW тя няма да се превърне в истински живот.

Какво трябва да правим?

Трябва да опитваме…

Ако заговориш момичето на автобусната спирка и тя ти каже да се разкараш, това е ковти, но е по-добре от никога да не я заговориш.

Ако пробваш някакво начинание и се провалиш е по-добре отколкото да не пробваш изобщо (изключение прави скачането с парашут и още няколко работи).
Вярно, че в първия момент след провала ще се чустваш като пълен лузър, но стига да не се откажеш, опитът който си спечелил ще ти помогне при следващото предизвикателство. Трупаш експириънс и качваш левел лека полека. Точко като при РПГ-тата, самоче наистина.

Като обобщение на вече доста дългото словоизлияние: Играйте, но с мярка. Няма нищо лошо да врътнете една две писти на Need for Speed или да набиете десетина хедшота. Даже напротив готино е, но не го превръщайте в алтернативна реалност и за Бога не играйте РПГ-та!

Защо написах това:

Наистина не целя да се заям или да обидя никого. Темата разглежда проблемите с противоположния пол от геймърска гледна точка. Разбирам, че това съвсем не се отнася за всички потребители на форума. Всеки е свободен да го прочете и да каже, че не се отнася за него.

Пиша го от гледната точка на човек, който е геймър и е минал през няколко етапа в живота си. С това се надявам да ускоря развитието на хора, които вероятно все още са зациклили в лош период. Има една приказка, че малките камъни обръщат колата, аз се надявам, че понякога малък камък може да върне колата в правия път. Живота ми се промени драматично на три пъти. Първият път беше, като случайно се запознах с едно момиче, вторият когато ме изключиха за една година от университета и третия, когато попаднах на една тема в този същия форум. Така, че ако дори един човек попадне на тази тема (може и след години) и тя му повлияе положително, значи не съм си загубил съвсем времето.

Поздрави!

work appreciated
Най-накрая някой посочи слона в стаята

И кво? Трябва да ми станеш сексуален гуру ли?

Браво, много добра тема.

Андрю, харесвам те много, ама наистина ли мислиш, че това е правилния форум да пуснеш нещо такова? Х.х

PS.
inb4 tl;dr

Компютърните игри вобще не са причина за неуспеха на мъжете с жените. Те са просто следствие и то не винаги. Аз примерно нямам проблеми с жените, нищо че играя доста. Пък и когато съм почнал да играя игри вобще не съм бил на възраст в която се интересувам от жени. Като цяло са ти некви много грешни представите, причините за социалните проблеми на някои индивиди във форума по скоро ги търси някъде в детството им, при някоя сериозно псиологическа травма, не във компютърните игри...

Имаш добри попадения, но частта "Какво не трябва да правим" е пълен фейл. Рационалното мислене, с което започва статията изчезва и започва хейт срещу геймърството, базиран на твоята неправилна преценка, че игрите са виновни за липсата на социалност. Игрите, аниметата, сериалите не са причина за aсоциалност, неправилното възпитание и средата на израстване са. Когато едно хлапе е възпитано да се отнася добре към околните, да не се бие,а неговите съученици го тормозят, обиждат, комплексират го, как може то да стане човек с нормален социален живот, човек, който няма да иска да избяга в друг свят чрез игри, филми, книги и т.н.
А твърдението, че повече от 1-2 часа игри = липса на социален живот и, че е бягане от реалността дори не заслужава отговор.

Хах, много ми хареса! За повечето неща си прав, но както каза Wannabe - понякога игрите са следствие.Отивам да цъкам писти на NFS

Да,например това

Ами нормално е хора с еднакви интереси да са приятели,да се събират етц.Това е все едно чалгари да отидат на концерт на Металика щото "дай да не отидем на гергана че да не сме други дебили които слушат чалга".Тъпо е.Или те е срам че играеш игри? За РПГто също е безумно,играта не е виновна на никой,че този никой не знае кога да спре И реално темата няма как да помогне на никой играч понеже ти ги/ни изкарваш глупаци,дебили,злета и тн. и тн.

Прочетох само половината статия, стори ми се пълен Fail.

Имаше и добри попадения,като тва за японофилите и за про гейминга, което верно е пародия на думата "про". Но примерно тва за конзолите е тъпо, щото примерно аз са заминавам за англия и ще живея с приятели и искаме да си вземем конзола за да мое да си разцъкваме вечер примерно с биричка и козче. Кво тва анти-социално ли е ?

Прочетох само шарените заглавия и ми се стори пълен fail.

Бива ли да дрънкаш такива глупости бе!

Андрей, браво
Само това за RPG-тата не ми хареса, зщаото играя предимно игри от този жанр (в single player).
И аз усещам че живота ми до сега е бил напълно безсмислен и се опитвам да го оправя някак, но просто за сега не се получава както ми се иска
Жалко наистина, но какво да се прави

Това, което Тини каза за тормоза на културните ученици от ранна детска възраст е напълно вярно. В България (и не само) моралът е изкривен напълно. От ранна детска възраст който знае повече го обявяват за "зубър" и го тормозят без намеса от страна на учителите. А най-често тези, които го тормозят са подтиквани и от собствените си родители, което е жалко. Излишно е да се каже, че тези от тези комплексарчета няма да излезе нищо, но все пак могат да ти стъжнят, ако не и направо провалят живота.
И аз мисля, че ще бъде хубаво ако 2012 всички умрем, ама не храня напразни надежди
Андрей, защо са те изключили от университета и коя тема ти промени живота (ако искаш отговори на лично или ако не искаш изобщо и е твърде лично не отгаваряй )

аз нищо не прочетох и ми се стори абсолютен фейл


браво, много хубаво че андрей ти отвори очите за живота и ти посочи истината

да не си правил домашното на някой деветокласник по свят и личност

Лошо, деветокласникът ще има 2ка

Защо просто не кажем "абе всичко си опира до човека" и не затворим тази тема?

Андро, наистина имаш грешни представи, колега. Да, прочетох цялото ти мнение, но през цялото време, докато го четох, всъщност в съзнанието ми се витаеше подозрението, че това е твой личен опит с видео игрите, и в действителност завоалирано ни представяш автобиографията си, а не реален, ползотворен съвет.

Неоправданата ти омраза към ролевите игри пък е абсолютно необоснована. Как така е добре да играем игри като StarCraft, които, както съм чувал, били дори по-голяма времегубка от ролевите, но да си излекуваме душата с една хубава фентъзи история не може? Или просто на теб не ти харесва разпределянето на стастистики и сега просто ги псуваш без причина?

Относно "японофилите", тази част дори няма да я коментирам. Уж писанието ти беше само за жените и как компютърните игри ни пречат да "взаимодействаме" с тях, ти намесваш и лични предпочитания, тотално омаловажавайки правото на всеки човек да харесва... ами каквото му харесва. Аз например харесвам италианки. И, с риск да прозвуча бледо, 'що не ме замериш с камъни?

По принцип тезата ти би звучала разумно. Ако не беше подкрепена от тези ужасни примери.

Да вземем за пример мен. С ръка на сърцето си признавам, че съм пристрастен към компютърните игри. Няма да го крия, няма смисъл да лъжа. На ден играя по два-три часа в учебно време, ако се случи да е ваканция, повече. Уча Разработка на компютърни игри и Дай Боже, да чукна на дърво, се надявам някой ден да постъпя на работа в индустрията. И въпреки че половината ми време през деня е заето само от игране, обсъждане или гледане на видео игри, никога не съм имал каквито и да е проблеми при заговарянето на жена. Никога не ми е било проблем да оставя клавиатурата и да осъмна в някой клуб с приятели под звучните ритми на българската чалга. Няма такова нещо.

Приеми следния факт. "Зомбясалите" геймъри отдавна не са това, което бяха. Да, все още има такива индивиди, но те измират с пословична бързина. Тук на Запад, аз съм дори удивен от спокойствието, с което хората приемат тази "професия" и манталитетът им към факта, че видиш ли, някой може да избере да си прекарва свободното време с игри, вместо да дялка фигурки, например. Омразата към "това животно, геймърът", я оставих в скъпата ни родна страна.

Твоята естрада, приятелю, ми напомня по-скоро на недоволните мърморения я на някой 90-годишен дядо, я на някой анти-гейм политик. И повярвай ми, много ми падна в очите заради нея.

Moщен стереотип, брато.
Освен това, тл;др, цветни заглавия и разни там подобни...

ЛЪЖИ ЛЪЖИ всичко това е лъжатва да имаш приятелка няма нищо общо с тва дали си геимър ако си геимър и си задръстен тва си е твой проблем