...............................................

Добра тема.

Стремежът към знание. Само чрез познание и разбиране човек може напълно да озъзнае светът около себе си и да надмогне слабата си природа.
Възможно е също и да се откаже напълно от всичко и да се отдаде на анархията и хаосът, без да се ограничава от логически закони или каквито и да е правила, норми и т.н.

За мен самата вяра е важна, не преклонението към божество.Самата вяра може да бъде мотиватор за народ, може да окаже влияние на развитието му, независимо дали възприето добре или зле.

Стремежът към знание-За мен знанието е защита и средство за разбиране на света и Вселената

Учуден съм как никой досега не е споменал желанието за ВЛАСТ.

По мои наблюдения няма по-могъща движеща сила на света от тази.

ЕДИТ: Хами, таман и аз обърнах на Ницше

Що не казваш каква вяра те движи,а?

Алчността? Или то е горе долу едно и също?

Алчност и власт вървят ръка за ръка.Колкото повече власт имаш,толкова по-алчен ставаш

@Магнито: Движи ме вярата в собственото ми могъщество и омразата и презрението към тези, които считам за низши и недостойни.

Аджеба, тук за религия или говорим или за философия? Двете са съвсем различни неща и често са на нож.

Според мен понякога са много по-близо отколкото изглежда.

Философията те окуражава да мислиш със собствената си глава. Религията ти насажда догма. Най-омразното нещо за религията са хора, които могат да мислят сами за себе си - те се манипулират много по-трудно.

За това в какво вярвам - все тая, не е важно за никого, освен за мен. Важно е, обаче, че в каквото и да вярваш не трябва да вярваш сляпо.

Магнито, имах предвид, че да говориш за философия (без абстракции) практически означава да говориш за етика и морал. При това положение, първо трябва да дефинираме какво е морал.

Да дефинираме какво е морал...(Hard the quest you put me on is)

Според мен всеки трябва да вярва в нещо. Било то в Бог, в приятеля, в майка си, най-вече в себе си. Аз лично не вярвам в Бог. Съгласна съм, че има някаква сила по-могъща от нас, но не и Бог по наложените всеобщи представи.
Какво е морал? За всеки моралът е различен. За мен може да е да убивам, за Хами да се задява с малки момиченца /бъзикам се, Хами, да не се обидиш/. Моралът няма дефиниция. Той е вътрешно усещане, защото дори и да си в разрез с обществените норми, които за 90% са задължителни, твоето виждане винаги ще си е правилно.

...............................................

Промити мозъци!

Ако има Господ,то той е неимоверно жесток или вече се е отказал от нас.Ако съществува,нима би нипозволил да се избиваме,както правим от хилядолетия?Но пък от друга страна би ми харесало да има Рай и други отвъдни луксозни екстри (или Ад за такива като мен )