не знам дали ще прозвучи както трябва, но мен конкретно не ме разглезва безкрайното сваляне на музика/игри. не съм си внушил "ЩЕ ИМАМ ВСИЧКО, ЗАЩОТО ИНТЕРНЕТЪТ Е БЕЗКРАЕН" и да свалям на поразия какво ли не. по принцип съм ценител на всичко и не си позволявам да "злоупотребявам", дори притежавайки мощно средство като интернета. вярно е че всичко може да се намери по блогове, в р2р програми, но повече от половината музика, която търся (говоря винаги за музика, защото общо-взето само това свалям) я няма вече на дискове, плочи, касети или пък ако щете магнтитофонни ленти, дълги по 800 метра. естествено, че си струва да си вземеш на оригинален носител любимата си музика и да си отделиш специално време да си изслушаш диска/плочата, да седнеш с една смачкана кутия цигари и едно хубаво пиво, да си изпънеш краката, да усилиш ТОЧНО ТОЛКОВА, колкото искаш и да се наслаждаваш в продължение на един албум време. като висиш на компютъра, цъкаш форуми, губиш си времето, много от нас използват компютъра най-вече за забавления, и като си пуснал нещо много любимо, зачетеш се в някаква тема, забравиш какво си слушал и като ти свърши песента си казваш "баси, аз я пропуснах бе!". това е почти безсмислено. другият вариант е просто да си наложиш, че не трябва да слушаш музика на компа и да нямаш никаква, а когато искаш да си пуснеш Marmalade или Punkthronе просто отиваш в другата стая, слагаш диска в уредбата и сядаш да СЛУШАШ. така би трябвало да е както с музиката, така и с филмите и игрите. все пак като седнеш да гледаш филм не четеш кой какво е писал по форумите, нали ? нито пък като си си пуснал любимата игра или четеш любимата си книга.
винаги е по-правилно да си купиш играта/диска/книгата/филма(кино), отколкото да го дръпнеш от замундата. все пак във всичко това е вложен толкова труд, колкото ние никъде не сме виждали - никой от нас не е писател, музикант, сценарист или актьор. някои се занимават с програмиране и разни, ама със сигурност не са рисували гадовете от Диалбо 3. замислете се само за труда, който пък хвърлят музикантите в студиото, колко пари дават за записи, колко е трудно да направиш ударен хит, който да се слуша поне 10 години, след като е записан, колко пари се дават за инструменти за техника, за издаване на дисковете, запис и печатане... но пък много от хората (не в България) доста често изслушват нещо като са си го свалили, пък в крайна сметка наистина си го купуват. а аз казах за себе си, че не се разглезвам, защото не свалям по цели дискографии, а примерно само един албум, който слушам сигурно 2 месеца преди да се сетя, че същата група има много други. по този начин не се изнежвам и не се самозабравям, не си тъпча харда с ненужна информация, а си правя кефа и се наслаждавам, когато си пусна нещо. най-често заради това сядам на компа, просто доста от нещата съм ги свалял и нямам чак толкова нерви да записвам всичко по дискове, пък и няма смисъл. това е моето мнение.