Според мен вкусът на човек по отношение на музика, филми, книги, дрехи, култура, изказване е нещо строго индивидуално и не се поддава на така лесни класификации. Затова, избирането на тези елементи за изграждане на мнение е повърхностен и неправилен подход.
Не желая да отварям отново темата за качествата на попфолка и метъла, нито пък за всеобщия хейт по отношение на фешъните (което на мен ми изглежда като избиване на комплекс за малоценност, но това е друга тема). Много важно значение за същността на индивида има семейната среда. Тя няма аналог или заместител и създава у детето определени норми и нагласи, които впоследствие то или развива, или разбива:) Познавам едно-две семейства, в които на попфолка се гледа като на общоприетата музика - бащата, майката, сестрите, братът - всички го слушат. Същевременно са едни от най-топлите и непринудени хора, незлобливи и доволни от това, което имат. Не бих посмял да ги нарека простаци само защото моите критерии не съвпадат с техните по отношение на музиката. Просто в моето детство родителите ми слушаха рок/класическа музика и т.н., което остана дълбоко вкоренено в мен и винаги ще я слушам. Е? Въпрос на шанс е къде си се родил, какво си могъл да асимилираш от околната среда и доколко това ти е било позволено.
Филмите .. назул, издразни ме. Евтините екшъни, както ти презрително ги нарече, ги гледах в ранна възраст и до днес изпитвам привързаност към тях. Това, че на теб не ти харесват и харесваш друг тип филми, си е изцяло твоя работа. Впрочем, ти какво гледаш, просто ми е интересно?
Дрехи и маниери .. пак е строго индивидуално. Хората ходят облечени така, както им харесва. И все пак не бих подценявал масовия вкус. С изключение на един период, никога не съм бил придвирчив на тема дрехи и съм се отнасял с незаинтересованост, стигаща понякога до небрежност в обличането си. И избутвах като аргумент "ми аз така се харесвам, какво ще се правя на фешън/пич/етц, който ме познава, си ме знае, другите да го духат". Еми не е толкова просто. Един млад мъж с кожени обувки, добре стоящи му панталони, мека, изгладена риза и пуловер/сако тежи много повече на мястото си от някакъв раздърпан тип със суичер, развлечени тениски, ризи и пр. Такива са правилата на обществото, а в крайна сметка никой от нас не живее извън времето и пространството и гледа да е адекватен на случващото се около него. А за дамите.. там темата е деликатна. Мненията са субективни, моето е - харесвам женската красота и възможността да й се наслаждавам. Винаги ми е ставало приятно, когато момичето до мен изкара някоя прилепнала блузка и закачливо къса пола и тръгнем нанякъде. Тайно гледам как погледите на мъжете се плъзгат по нея и я желаят ... но с нея съм аз. Да, предпочитам някое по-атрактивно изглеждащо момиче, което знае как и какво да облече и каква козметика да използа, за да ме накара да я желая, отколкото някое скромно, непретенциозно облечено девойче, което несъмнено е крайно интелигентно, но .. е и прекалено стеснително и не смее да говори с момчета, понеже майка й/баба й са й казали за "тея свине мъжете". Не, благодаря. Ценя интелигентността и маниерите у всеки човек и рядко допускам хора до себе си, на които им липсват съответните качества.
Изводът? Поне според мен има някои деяния, които са обществено неприемливи и дори опасни и могат да бъдат определени като просташки. Всички ги знаем, примери няма да давам. Ще цитирам един от принципите на правото - "Всичко, което не е забранено, е разрешено". Обществото е изградило своите критерии за "простотия" и ги е санкционирало. Всичко друго зависи от субективната преценка на човека. Ако нещо не ти харесва - сменяй социума. Ако не можеш - издрапай и ще успееш. Но недей да сядаш и да се оплакваш на висок глас в каква просташка държава и сред какви простаци живеем. Здравните застраховки при битов конфликт не покриват подобна хипотеза.
Естествено, бих искал да спомена и няколко думи за позьорите - хората, за които говорех малко по-горе, но ъпгрейднати. Като са поседяли и поревали как всичко е скапано, са решили да се различават от обществото по всевъзможен начин. Научават кои са литературните творби, които минават за класики и без дори да са ги чели, ги коментират. По същия начин процедират и с музиката. Отварят тълковния речник, хвърлят диагонален поглед, запомнят няколко думи и ги употребяват, надявайки се да се препоръчат за нещо повече. Непрекъснато се самоизтъкват, поставят се над околните и заявяват на всеослушание колко деликатни и интелигентни са те и как не могат да понесат "нещо просташко". За мен това са най-големите простаци - хората, които не са съумели да открият себе си, а се лутат зад фалша на маските и самонавиването, че "така е яко". Съжалявам ги.
|
