Правителството готви амнистия за 3360 осъдени
3360 осъдени ще бъдат пуснати на свобода, ако бъде приет новият закон за амнистията, подготвен от правосъдното министерство. Това са близо една трета от всички 12 000 души, които лежат в нашите затвори.

Проектът вече е пуснат за обсъждане между различните ведомства. Той предвижда да бъдат прекратени и делата за умишлени престъпления, които се наказват с до 3 г., и тези за престъпления по непредпазливост, за които НК предвижда до 5 г. затвор. Условието тук е деянието да е извършено преди 1 юли т.г. Това означава, че сред възползвалите се от закона ще е и призналият се за наркобос Димитър Желязков-Митьо Очите, единствената по-едра риба от организираната престъпност, с която София се отчете пред Брюксел. От февруари той изтърпява 4.6-годишна присъда, постигната след споразумение с прокуратурата. Заради предишни свои задържания, които се приспадат, Очите на практика има да излежи около година. При това той работи и така всеки 2 дни зад решетките му се броят за 3.
Проектът предвижда да се освободят от изтърпяване на остатъка от наказанието затворници, които към датата на влизането в сила на закона имат да лежат до 1 година. За рецидивистите остатъкът трябва да е до 6 месеца. Затворничките, които имат малолетни деца, ще излязат, ако им остават по-малко от 3 години. Условието за тях е да не са лишени от родителски права и да не са осъждани за престъпления против личността на децата си.
Освобождават се от наказателна отговорност и от последиците на осъждането лицата, които до 1 юли 2008 г. са извършили умишлени престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода до 3 г. Ще бъдат прекратени и делата за престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда затвор до 5 години или друго по-леко наказание. И в момента тези лица се освобождават от наказателна отговорност и се наказват единствено административно с глоба. Амнистията няма да се прилага, когато престъплението е извършено в пияно състояние или е причинена тежка телесна повреда или смърт. Така от нея се изключват масовите дела за шофиране с над 1.2 промила алкохол в кръвта, за което НК предвижда до 1 г. затвор.




Проектът си е поставил за цел и да коригира последиците от законодателното люшкане от една крайност в друга по отношение на престъпленията, свързани с наркотици. Различните редакции на тези разпоредби от НК доведоха дотам, че има затворници с драстична разлика в наказанията за едно и също престъпление. Осъдените по НК, действал от 20 май 2000 г. до 12 октомври 2006 г., са в изключително неблагоприятно положение и се налага да изтърпят наложеното наказание, въпреки че за същите престъпления значително е намален размерът на наказанията, пише в мотивите на проекта. В този период законът не правеше разлика между наркопласьорите и наркоманите, хванати с цигара марихуана, и те се наказваха еднакво - от 3 до 15 години. След 2006 г. за маловажни случаи на държане на дрога например вече се предвижда само до 1000 лв. глоба.
Помислено е и за затворниците с големи присъди. Тези, които фактически са изтърпели поне 15 години, се освобождават от 5 г. от остатъка на наказанието си. Така например, ако някой е осъден на 25 г. затвор за убийство и е изтърпял 15 г. вместо 10, ще има да лежи още 5. Затворниците, изтърпели фактически от 10 до 15 г., се освобождават от изтърпяване на 2 г. от остатъка.
Последната амнистия в България бе през януари 1990 г. Тогава от затворите бяха освободени около 3800 души.
Това е втори опит на това правителство да направи закон за амнистията. В началото на 2007 г. законопроектът на тогавашния правосъден министър Георги Петканов бе остро критикуван в парламента и оттеглен. В проекта бяха открити куп недомислия, според които от амнистия щяха да се възползват повече от 10 000. Петканов замисляше амнистията като "поздрав" за членството ни в ЕС. Сега като повод се сочи 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието.
През последните десет години във всички страни-членки на ЕС с изключение на България бяха приети закони за амнистията, пише в мотивите на проекта. Освен това съдебната система е натоварена с изключително голям обем дела, което е пречка за ефективно и бързо правораздаване. А и битовите условия в самите затвори са под всички норми.
"Неприемливо високата престъпност не може да е оправдание за ограничаване на възможностите за предсрочно освобождаване", пишат авторите на проекта. Според тях за неблагоприятната криминогенна обстановка влияят не толкова освободените от затворите, а неразкритите престъпници, от които не е потърсена наказателна отговорност.

Освен това съдебната система е натоварена с изключително голям обем дела, което е пречка за ефективно и бързо правораздаване.

Сега като повод се сочи 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието.

. . .
Време е да запалим НС, не мислите ли?