Не знам точно защо този филм ми хареса толкова. Може би е заради актьорския състав (Шон Уилям Скот, Скалата, Сара Мишел Гелар, Джъстин Тимбърлейк, Кристоф Ламбер и други). Може би не.
След "Специален Доклад" не бях гледал нещо толкова отвлечено. Действието тече бавно, годината е 2008, но изглежда сякаш сме в бъдещето. А то е извратено. Пълна липса на логика (режат се пръсти, за да се добият отпечатъци, при положение, че има доста по-безкръвни методи), абсурдност на сюжета (в средата на екшъна следва десетминутна драматична сцена Кой е бащата на бебето) и какво ли не.
Според Уикипедия филмът е комбинация от сай-фай, драма и черна комедия. Някак си това ми се понрави. Може би понеже съм изнервен тези дни. А филмът е дълъг (2ч и половина) и така странно протяжен, че вместо да ме изнерви повече, ме успокои. Въобще това е един хибрид в емоционално отношение и съм сигурен, че средно положение няма да има - или ще се нрави, или ще ви се гади.
