Аз уча психология. Исках да уча само това, защото ме влечеше, и най-вече, защото исках да уча клинична психология. В последствие обаче ми се изясни ситуацията и осъзнах, че не ставам за клиничен психолог, защото не искам да изкукуригам заедно с клиентите си
Напоследък съм се насочила към социалната и управленческа психология, може би донякъде заради парите, но определено ми се работи HR (особено ако успея да се набутам в някоя по-така фирма (ех, мечти... 
)). Кофтито на клиничната (поне за мен) е, че трябва да познаваш правилни хора, да имаш роднини и т.н., защото да си случаен новоизлюпен и всички да се избиват за теб е нещо като примера с лекарите, за който говориш (лично мнение, никой не обвързвам с него). Кофтито на социалната и управлченческата е, че е почти същото в това отношение, но много фирми (като в това число и много големи, няма да изреждам) предлагат стажове, след които могат да те наемат на работа в HR отдела, ако те харесат.
с това съм се хванал и ме радва много.
