Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.

Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници.

Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово.

На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.

Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки.

На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!


Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.

02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.

03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.

04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.

05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.

06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.

07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.

08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.

09. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.

10. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.

11. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.

12. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.

13. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.

14. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!

15. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.

16. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.

17. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.

18. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.

19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.

20. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.

21. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.

22. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.

23. Сложил си парола на файла с паролите си.

24. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.

25. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.

26. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.

27. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.

28. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).

29. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.

30. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".

31. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.

32. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.

33. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.

34. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.

35. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.

36. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.

37. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал

38. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш

39. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.

40. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.

41. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.




42. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.

А последните 2 са много подли... :/

Иначе попадам в около 50% от точките...

Па и е старо като бански старец.

Сега като погледна тези неща, разбирам че не съм много мързелив

Аз пък почнах да търся камерите из стаята

Мдааа...първите редове на поста бяха в стил точно "Ааааааах...колко хубаво беше при Бай Тошо..."

Dominik, признай, и в днешно време да се натъпчеш с череши без да вадиш костилките, пак нищо няма да ти стане...И в днешно време да се изтъркаляш с лагерницата по асфалта, само ще се одереш и няма да пукнеш на място.


Те старите колани можеха да те обесят...затова беше по-безопасно без тях...


Ми не знам, аз като малък и в къщи и в детската градина винаги съм спал в бели чаршафи.



Но пък хората ги слагаха на високо, далеч от деца.



По селата може би, но в София винаги заключвахме...защото познайте - върлуваха цигани (е, вярно наркомани тогава не върлуваха).
По селата просто имаше повече хора и всички се познаваха - така веднага щяха да забележат, ако някой изнася с подозрително бърза крачка Вефа на съседката.


Че то сега къде има улични чешмички? Просто са разсипия и на никой не му се занимава с поддържането им. Пък и никой не ви е пречил да пиете от пластмасови бутилки - продаваха ги по магазините и струваха стотинки. Ако си на път с кола, бяха удобен вариант.


Е, пък аз и в момента не виждам масово ползване...


Ми то имаше ли друго забавление - аз като тлъсто и неконтактно дете, четях и препрочитах Карл Май и Елилио Салгари.
А като отидеш на село с баба и дядо, ще копаш в градината, няма да си играеш я...


Много вероятно е и ако днес постъпиш така, пак нищо да не ти се случи.
Пък в нашата махала, бяхме индивидуалисти - никога не ползвахме общи шишета и сладоледи - беше ни гнус...


Твърдиш, че днес не е така...а стига бе...влез в произволен копютърен клуб и веднага ще намериш с кой да се пукаш на "контра" или "диабло". Такива бяха и тогаващните приятелста - ако ще се вършат пакости вечна дружба, но я поискай на такъв приятел 20 стотинки на заем или да ти напише домашното...



И аз се чудя. В нашия квартал върлуваше така наречената банда на "кратунковците". Все дебилчета от нашето даскало. Тартор им беше някъкво копеле, на което баща му бил дипломат "не знам къде си". Многократно нашите паралелки и в частност аз бяхме малтретирани от тези кретенчета и джобени за стотинки. Ченгетата не направиха нищо, а цялто даскало беше пропищало...Един от тях ме беше заплюл и ми биеше по 30 чембера, колкото пъти ме видеше. Не му бях направил нищо, но той твърдеше че съм го изпортил (на кого, бе, те даскалите ги беше страх, "добър ден" да им кажат) или просто му бях антипатичен или ме бъркаше с някой друг дебелак.
Е, част от тези "кратунковци" години по-късно станаха кварталните рекетьори и мутри...Да живее комунизма! Да живее детството ми осветено от ореола на тази светица Людмила Живкова! (Била смела, щото носела чалма...ми то се иска смелост и наглост, да си правиш такива екскурзии до Париж и Катманду, каквито тя си правеше ежеседмично...).

Не ми разправяйте за Бай Тошо-вото време...хората и преди това са били гадни и по негово врема бяха гадни, сега са гадни и ще продържат да бъдат гадни...
Може теглото (за някои) да не е било толкова голямо както сега, може по-улиците да имаше по-малко коли и въздухът да беше по-чист, но животът ми изглеждаше точно толкова безперспективен както и сега.
А и и много хора забравят нещо, което тогава беше част от живота - страхът от ядрена война. По всички медии, както и в часовете за Гражданска отбрана постоянно ни насаждаха психоза с изучаване на ефектите на радиацията, както и на ефектите от най-различни химически и бактериологически оръжия. Бяхме заливани от пропаганда как светът бил на полувин крачка от унищожение и как американците само дебнат, да ни подложат на изтребление и мъчителна смърт.
А когато се случи истинска радиоактивна криза - чернобилския инцидент, всичките тези медии си затраяха, като путки и ни оставиха в неведение, че цялта селскостопанска продукция от този и следващата година е заразена...познайте защо - за да не се породяла масова психоза.

>:( ДА НЕ СЪМ ВИДЯЛ НИЩО ПОДОБНО ПОВЕЧЕ!Истината в това е 100% ако го е писал брат!По хубаво от комунизма няма!

Ако не е пропагадна, то е чиста проба глупост.

Кой иска да застреля Вермик?

Пак се обиждате сами обаче. ;д Самоиронията е смешна винаги..

Имунитета ми е по голям от теб!Никой не може да ми направи нищо КГБ са зад мен и ме пазят здраво!

БКП!

тва е доста яко като се замислите
как са живели хората преди без да излязат с псп в джоба

Как ли са гледали телевизия на телевизори без дистанционно? Не че е имало много програми тогава...

Аз пък докато го четох слушах Eric Clapton - Change The World.mp3 и да си призная, много се усмихвах.Въпреки, че съм роден след 89та тези "Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. " и подобни ми се струват адски близо до мен.Бих искал да мога да видя какво е било тогава от първо лице, а не само да слушам умилените спомени на майка ми и дядо ми...

Да, да. В детската градина ни учеха как да слагаме противогаз. Беше златен ескпириънс
Другия златен експириънс, за които наистина съжалявам че си отиде е двучасовото седене на опашка за хляб, мляко и сирене.
Не можете да завършите висшето си образование без да сте изкарали отличен на изпита по история на БКП.
Не можете да започнете работа без да познавате директора на цеха.
Няма смисъл да продължаваме със 'за' и 'против', защото изхода за всеки трезвомислещ човек е ясен.


Улични чешмички има бе. В Стара Загора имаме поне десетина - и всичките са сериозно употребявани, особено през летния сезон.

Според мен не трябва да обръщате темата на "социализъм +/-" ... Не подкрепям псевдо-социалистически режими, не се заблуждавайте. Просто мисля че поколението родено в края на социализма и началото на прехода има черти на погубено ... Когато бяхме 5,6 клас ритахме по цял ден и пиехме "Лифт" на игрището. Са ги гледам някви гъзета, на по 12-13 години - "Аре ходим на кафе еди-къде-си?" "Ее, там са пластмасови столовете, ебаси дупката" ... И да - едно време не съм чувал такива изцепки. По-горе пишеше за боя - аз си спомням как всекидневно се млатехме преди, може да се сбиеш и с най-добрия ти приятел, а на другия ден сте още по-добри приятели. Сега като стане бой и се опищява махалата и после се разказва с дни кво по точно било станало. И тва е щото преди, всеки знаеше кога да спре, кога е достатъчно, а сега се навъдиха комплексираните гъзарчета дето те дебнат да си сам, но те са с по 50 човека зад тях и те бият докато не те вкарат в болница. Запасват газови пищови, в момента когато навършат 18, серем на демокрацията. Да не говорим за наркотици, алкохол и цигари - всеки втори шмърка амфет или пуши коз, почти всеки пуши или се напива като гъз периодично, откакто е на 12. По дискотеките, където уж има 18+, можеш да видиш пияни тийнейджърки на които тате е дал 50 лева да си имат за вечерта, да духат на по 5 човека в кенефа. После припада от алкохола и всичките синтетични наркотици дето се въртят насекъде в момента и трябва да и изпомпват стомаха в хотел "Филипс". Повечето не четат, нямат обща култура достатъчна за да ти кажат къде се намира Алжир и още повече - това въобще не ги боли, защото никой не им го е натякнал или не им се е подиграл - сичките са еднакво зле ! Преди си спомням че тия дето имаха двойки в училище ги изолирахме и ги гледахме странно, сега ако имаш двойки си герой, а ако те изключат сички пишльовци ти клякат.

Заради това мисля че е писан по горния списък, а не за да се защитават режими.

Ние нямахме противогази, но ходехме строени в бомбеното укритие под съседното училище.
Опашки за хляб също не помня, но имаше за банани и за PIF пред РЕПа.
Можеше да започнеш работа без да познаваш директора, но не можеше да напуснеш. Беше задължително да работиш. За работа в престижно/чужбинско-командировъчно място беше по-добре да познаваш партийния секретар или ВКР-то им. А за най-фетските места като БГА Балкан или ВТО-тата и това не стигаше.

Ок, цитирам нашите, по това време съм бил доста малък.

Легенда: PIF - единственото списание с комикси, което се внасяше. ВКР - местното ченге, имало е във всяко по-важно предприятие. ВТО - външно търговска организация, ако работиш там, имаш безценен шанс за командировка на запад, вносни стоки или долари за Кореком.


Това лошо ли е? Не, сериозно, при соца нещата са били много зле, г-н баща ми, който е бил спортист и въобще як пич, е загубил девствеността си на 20 години! Страх ги е било дори да се е---

Ми то и по мое време дискотеките бяха пълни с пияни тийнове.
То това беше мечтата на всеки - да намери 5 кинта, да отиде на дискотека с тайфата, да се напият кати свини (с по една набързо изпита бира) и правят варгал с ония идиоти от "не знам кое си" даскало, щото им имали зъб за нещо.
А след като направят варгала, за се измъкнат колкото се може по-бързо, за да не ги приберат куките.

Е, то е вярно, че сега има повече дискотеки и има дрога...но какво да се прави, научно-технически прогрес, не можеш да го спреш.

Накратко - хората си бяха същите идиоти, но може би просто нямаше такова широко поле за изява...

slim_k


Аз говорех за горнокласници, които ни малтретираха физически и психически, а освен това ни обираха стотинките. На мен примерно ми се е случвало следното - да ме завържат за дърво и да карат, по-малки хлапенца, техни протежета, да ме бият. "Виждаш ли го там дебелака. Удряй го! Само така ще се научиш да се биеш - като не те е страх да удряш." Както виждате бил съм ръцете на философи.
Е, нищо не ми стана - едното хлапенце иклинчи (беше от нашата махала - района между кино Урвич и сегашната Била...а иначе ме спипаха на чужда територия - блоковете срещу църквата в срани от площад Ручей), другото само се направи че ме удря. Накрая като им писна ме пуснаха.

И то върху син фон

Малко сменихте темата, та и аз реших да се включа в новата насока...

Много ми е странно като почнат да коментират в момента някое поколение с всичките му негативи, да кажем за "младото", към което спадам (набор 90 съм), обикновено коментарите са, бяха и предполагам ще бъдат - "псува, бие се, напива се и т.н., и т.н.)
А според мен как стоят нещата като представител на това поколение - всеки сам си прави избора какъв да е. Честно казано това е причина изключително много да се радвам, че живея в такова време - можеш да си какъвто искаш. Не псувам. Пия, но рядко и не се напивам. Телевизия не гледам (изключваме Eurosport и vh1). В последно време се отказах и да гледам всякакви екшъни. Чета много. И не съм изключение.
Въпросът дали ще си от тези, които ходят в Амор всяка събота/къфто друг ден я има въпросната простотия, за да се бият и да се покажат какви са гъзари/ходят във Фън Сити да се догазарят / ще си от тези дето ходят в Марая с вратове обратно пропорционални на мозъка им / ще пиеш всеки ден в градинката на Седмочисленици/Борисовата си е лично твой. И тъй като допреди малко гледах Horten Hears a Who - "A person is a person, no matter how small"

последните два въпроса найстина са много добри