Vermic написа:
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
на Христо Смирненски
на Христо Смирненски
АrchAngel написа:
...постави и името на автора.
Не се сещам на кой е, но не е твое.
Не се сещам на кой е, но не е твое.
| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=1&t=51703 |
Страница 1 от 2 |
| Автор: | Vermic [ 08 Ное 2007 09:30 ] |
| Заглавие: | ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА |
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА на Христо Смирненски Посвещава се на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" "Кой си ти?" - попита го Дяволът. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!" Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..." Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!" Дяволът се усмихна: "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам." "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си." Дямолът пак се усмихна: "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!" "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ." "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!" Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!" Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!" Момъкът отчаяно махна ръка: "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!" Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!" Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: "Виж голите им кървави меса!" "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ." През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ." "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!" Момъкът махна ръка: "Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!" Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици." Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!" "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?" Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: "Да бъде! Вземи ги!" . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!" Поствам това литературно произведение,защото е прекрасно и защото има хора който ще кажят,че не се отнася за тях. |
|
| Автор: | DukeNukem [ 08 Ное 2007 09:44 ] |
| Заглавие: | |
Браво за темата, но постави и името на автора. Не се сещам на кой е, но не е твое. |
|
| Автор: | Nhaz'Ul [ 08 Ное 2007 10:12 ] |
| Заглавие: | Re: ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА |
Vermic написа: ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА на Христо Смирненски АrchAngel написа: ...постави и името на автора.
Не се сещам на кой е, но не е твое.
|
|
| Автор: | Ледник [ 08 Ное 2007 10:14 ] |
| Заглавие: | Re: ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА |
Nhaz'Ul написа: Vermic написа: ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА на Христо Смирненски АrchAngel написа: ...постави и името на автора. Не се сещам на кой е, но не е твое. Цитат: Последната промяна е направена от Vermic на 10:03 - 8.11.07; съобщението е било променяно общо 2 пъти
ПП: Обичам дребнотемието. Четете "Разкази с принц Кирил". |
|
| Автор: | Nhaz'Ul [ 08 Ное 2007 10:17 ] |
| Заглавие: | |
Мдаа, Лед, недоглеждане от моя страна... Вермик, причината ясна, ама конкретният повод да го постнеш тук и сега? Не се заяждам, питам 
|
|
| Автор: | Аз [ 08 Ное 2007 10:20 ] |
| Заглавие: | |
Много добро стихотворение. Винаги ми е било приятно да го чета. Толкова истинно, че направо плаши.
|
|
| Автор: | Nhaz'Ul [ 08 Ное 2007 10:23 ] |
| Заглавие: | |
Стихотворение? О.о.О |
|
| Автор: | Макс Пейн [ 08 Ное 2007 10:41 ] |
| Заглавие: | |
Помня, как преди време в училище се разиграваше пиеса точно върху това произведение и един хлапак адски добре се справяше с ролята на плебея...Ех, и колко истинско е написаното! |
|
| Автор: | Vermic [ 08 Ное 2007 11:07 ] |
| Заглавие: | |
Nhaz'Ul написа: Стихотворение? О.о.О
Мда,стихотворение е,но от мястото от където го копнах беше така написано.На мене това произведение ми пълни душата,постнах го защото има хора който ще кажят,че не е за тях,апък виж началото и ще разбереш за кой е. |
|
| Автор: | Duke [ 08 Ное 2007 11:33 ] |
| Заглавие: | |
Nhaz'Ul написа: Стихотворение? О.о.О
Потвърждение и от мен. Първоначално като видях темата, си помислих, че авторът цели намек към някого, но явно причината е въздействието на "Приказка за стълбата" върху него. В този ред на мисли може би заглавието леко подвежа. Мисля, че добре би било да се заформи дискусия с отпавна точка именно това произведение, вместо да си задаваме реторични въпроси. Например, как някои хора, катерейки се нагоре, стигайки до върха, забравят какви са били и спират да съчувстват на доскорошните си приятели и близки. Вземете един по нагледен пример, какъвто е този при хората на кормилото на властта! Преди да я вземат те са били от тази маса хора, искаща социална справедливост, едни от нас, искащи бъдеще за своите деца. Идват тези хора на власт и забравят за какво са се борили, какви са били и се самоосакатяват нравствено и морално. |
|
| Автор: | LetteRman [ 08 Ное 2007 12:22 ] |
| Заглавие: | |
СТАРИЯ МУЗИКАНТ ми е любимото на Смирненски ! Уви много малко хора днес четат пролетарска литература... |
|
| Автор: | AlShu [ 08 Ное 2007 14:07 ] |
| Заглавие: | |
Смирненски е бил пич...ако му издирите непартийните стихотворения, ще видите че има страшно готини неща... Просто се чудя как това "за стълбата" се е промъкнало. |
|
| Автор: | The Chameleon [ 08 Ное 2007 14:10 ] |
| Заглавие: | |
И на мен това стихотворение ми беше направило много приятно впечатление като го учихме, жалко , че не му отделихме и 2 часа . Пф... А иначе - Вермик, поста ти е добър БЕЗ последното изречение за КРАЯ, махни го.
|
|
| Автор: | Kompoth [ 08 Ное 2007 15:44 ] |
| Заглавие: | |
Тоя текст го има в стихотворна форма, тъй ли ? Я покажете. |
|
| Автор: | Creator_ [ 08 Ное 2007 16:03 ] |
| Заглавие: | |
Приказката не е стихотворение. |
|
| Автор: | Nocturne [ 08 Ное 2007 16:05 ] |
| Заглавие: | |
Разказа е еднин от любимите ми. |
|
| Автор: | Gnumerick [ 08 Ное 2007 18:30 ] |
| Заглавие: | |
Разказа е много хубав, също и много смислен. |
|
| Автор: | VALEN7INVS [ 08 Ное 2007 19:33 ] |
| Заглавие: | |
Добър е, но до колкото си спомням го учихме още в 9. клас - Веньо, сега ли го откри? :| |
|
| Автор: | Hova [ 08 Ное 2007 19:36 ] |
| Заглавие: | |
Хич не е толкова готино предпочитам Бъчи от Оцеляване да ми разказва изтуркани поговорки отколкото да го чета тва |
|
| Автор: | Zero Endorphine [ 08 Ное 2007 19:57 ] |
| Заглавие: | |
Христо Смирненски е гений, за разлика от съвременника му (всъщност дори не съм сигурна, че си живело по едно време) Любен Каравелов. Който умее да пише чисто, разбираемо и все пак богато - може, ей на. Който не може - пише "Маминото детенце"... |
|
| Страница 1 от 2 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|