Форум на PC Mania
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Относно спорът bulgar/vulgar, който имахме...
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=1&t=51096
Страница 1 от 2

Автор:  Ледник [ 27 Сеп 2007 18:22 ]
Заглавие:  Относно спорът bulgar/vulgar, който имахме...

Като прочетох една информация в един исторически сборник наскоро, взех че се сетих за един спор който имахме преди време не помня с кой форумец. И тъй като форумът е постен откъм смислени теми, няма да навреди да почетем малко по въпроса.

Доколкото си спомням, спореше се дали латинската дума VULGAR (прост, простонароден) има нещо общо с етнонима BULGAR (народ, описван от римските хронисти като нечист, варварски и прочее) и най-важното - дали първото произлиза от второто.

Отнесох сума ти псувни, че съм предположил подобна връзка, с основният аргумент че "Аспарух идва на Балканите през 681г., преди това римляните не са и чували за българите".

Та да се върна в началото - намерих информация, която под една или друга форма циркулира и в интернет, която ще приведа тук, пък да стане интересна дискусия, че ми е доскучало. :)

И тъй... Рим чувал ли е за България преди идването на Аспарух?


Цитат:
Извори

1. Съществува карта съставена в IV век от Св.Йероним (331-420), въз основа на орографската дейност и картите на владиката Евсевий Кесарийски(270-338), наричан баща на църковната история, върху която ясно личи името на нашите земи в античността - Vulgaria. За съжаление картата е достигнала до нас чрез късен препис (от XII век) и науката не я възприема като автентичен извор, въпреки податките за коректност на преписа (не съществува нито едно друго несъответствие от възприетия историографски модел).

2. Карта на Света от VI век от Анонимен равенски космограф, с отбелязан върху нея етноним "bulgare", придружена от следния текст "Inter vero Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant..." - "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят...". Картата е съставена 100 години преди времето на Аспарух.

3. В своите трудове българският историк д-р Ганчо Ценов привежда огромен брой факти в потвърждение на ранното присъствие на българите на Балканите /23., 24./. Ето някои от тях:
--- "...kai oi kaloumenoi Boulgaroi tw kai Qrakh epitrecousi kai epanatrecousi prin gnwsqhnai autous..." - "В тая година (494 г. !) и тъй наричаните българи в Илирия и Тракия нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек", Теофан, p.143 /24./. Трябва да си много сляп византийски император, за да не забележиш предвижване на пришълци българи от земи оттатък Дунава /от Приазовието, от Кавказ, или може би от Китай ?/ чак до Тракия. Как се преминава Дунава и проходите на Хемус /където има римски военни кастели/, и се стига до Тракия така лесно "нападат и се отдръпват, преди да ги забележи човек"!?
--- "A.C. 499. Aristus Illyricianae doctor militiae... contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. Bellum juxta Zurtam fluvium consertum, ubi plus quam IV millia nostrorum... interemta sunt" - "499 г. (!). Арист, военачалникът на илирийските войски... тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят се завърза при река Цурта, където бяха убити повече от четири хиляди наши." Комес Марцелин. Значи пришълците българи не само преминали степите, не само преплували Дунава незабелязано, не само преминали охраняемите проходи на Хемус и навлезли в Тракия незабелязано, ами били толкова много, че изклали 4000 римляни !? За да се справят с такава голяма римска войска и то на територията на империята, то българите очевидно не са отскоро по тези земи.
--- Ето какво разказва Теофан за 538 година: "В тази година се раздвижиха в Скития и Мизия двама български княза с много българи и други." По нататъка се разказва накратко следното - Първоначално българите победили византийците, но последните получили подкрепление и на свой ред разбили българите. Връщайки се към Цариград обаче, византийците били посрещнати в Тракия от българска войска, която така разбила ромеите, та от тях оцелели едва една шепа хора! Цели две български войски, начело с цели два български княза водят военни действия във Византия и побеждават ромейската елитна армия на нейна територия! И Теофан, както и по-ранният хронист Малала използват термина РИГЕС за титлата на двамата български предводители Булг и Дронг, което е гръцката форма на "тракийската" благородническа титла РЕКС, РИХ. Нека припомним, че тази титла е доказано ползвана от българските владетели Аспар Рих, Теле Рих и Кот Раг и др. Няма обяснение, като как "монголоидните прабългари" носят "тракийска" титла още в 538 година и продължават да я носят в VIII век?
Просто е учудващо, как при наличието на подобни сведения, може да се твърди, че в V и VI век българите живеели в юрти някъде в Приазовието, Кавказ, Азиатските степи или пък в Монголия. Наистина, възможно е и там да са живяли българи, но въпросните източници говорят ясно, че става дума за българи, живеещи на Балканския полуостров!

4. В своя "Летопис и родословие" възрожденецът Йовчо Тревненски на основата на стари ръкописи твърди следното: "Българите бяха прогонени от Траян Римски и пак се възвърнаха в година 5997 (489) като имаха за предводител Борис, своя княз 5998г. (490г.)" /9. стр. 26/.

5. Съществува един древен български документ, който е известен на науката още от 1866 г. в достигналите до нас три средновековни преписа. Учудващото е, че този извор е публикуван многократно под упорито погрешни и меко казано измислени имена от доста "светила" в българската историческа наука. Става дума за фамозния "Именник на българските ханове"[30], издаван до сега под подобни заглавия, въпреки че в него не се говори за никакви ханове! Та в този докумен, след като се изброяват имената на петима владетели /Авитохол, Ирник, Гостун, Курт, Безмер/, черно на бяло пише следното: "...сии .Е. кънязь дръжаше княжение об оноу страноу доуная летъ .Ф.И.ЕI. остриженами главами. и по томъ приде на страноу доуная исперихъ кнзъ тожде и доселе...". Превод по М.Москов: "Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега." За всеки непредубеден читател става ясно, че владетелите /никакви ханове!/ преди Аспарух са резидирали оттатък Дунава, сиреч в Дакия, в II век. Представителите на академичната наука обаче, заради презумцията, че българите са тюрко-монголски пришълци, продължават да бълват разсъждения от рода: ""Оттатък Дунав" следва да се разбира не пространството около левия бряг на реката, а заеманите от прабългарите територии в Средна Азия (II-IV в.) и в Приазовието (V-VII в.)." [31. стр.19] Късогледство граничещо с безочие ! Нищо не може да оправдае представителите на академичната историческа наука, които така безцеремонно заблуждават обществото с измислиците си, още повече, като се има предвид и следният много съществен факт - името на Аспарух е записано в документа по два начина, един от които е ЕСПЕРЕРИХ ! Ясно доказателство, че българският владетел Еспер (Аспар, Еспор) е носел "тракийската" благородническа титла РИХ !
Още нещо съществено - първият владетел от списъка най-вероятно започва да царува в Дакия по времето, когато под натиска на вътрешни въстания и външни освободителни войни император Марк Аврелий е принуден да прави големи реорганизации в диоцеза - 168 г. (168+515=683 г. - когато Аспарух мести столицата си отсам Дунав в Свещената бащина земя, напусната от българите по времето на войните с император Траян)! Вероятно именно около 168 година частично е възстановена българската държавност (със столица в Дакия) след като българските земи за били завладяни от Траян в 106 година, при победата му над българския владетел Децебал.
Не е ли известно на уважаемите учени занимавали се с древна българска история, че сред "траките" даки е съществувало социално деление на две основни касти? Външните различия между членовете на отделните групи са били именно прическите - едните са поддържали косата си дълга, а другите са бръснели главите си ! /2. стр.147/
И не на последно място - още Херодот споменава за "скитския" народ на име "Остриганите глави".

6. В краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва следното: "OutoV o megaV pathr hmwn kai thV BoulgariaV jwsthr to men genoV eilken ek ton Eurwpaiwn Muson, ouV kai boulgarouV o polus oiden anqropoV, palai men ek ton kata Prousan Olumpou proV ton boreion wkeanon kai thn nekran qalassan upo thV Alexandrou ceiroV kai exousiaV ektopisqenton, meta de sucnon cronon paradromhn dunamei bareia ton Istron peraiwqenton, kai ta geitoneuonta panta klirwsamenon, Pannonian kai Dalmatian, Qrakhn kai Illurikon, kai polla thV MakedoniaV kai QettaliaV" - "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." /22./ Наред с извънредно важната информация за потеклото на българите и в частност на Св. Климент, прави впечатление бележката на Хоматиан, че етнонимът "българи" е термин от простонародния език, докато "по канона" този народ се е наричал "мизи". Това означава, че трябва да преоценим терминът "мизи", ползван от античните и средновековни автори. Става ясно и защо някой автори /например Теофан и Йоан Антиохийски/ , когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - ами защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван най-вече от народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" нарицателно /например мизи/, което не означава, че българите са се появили на света в V век, а просто говори, че те са наричани с други имена в каноничната литература.

7. В автобиографичното житие на Св.Кирил, известно под името Солунска легенда/10./, самият Св. Кирил разказва за себе си, че е родом от Малоазийска Кападокия! Разказва още, че сам той не знаел къде се намира България, но знаел български език! Тези сведения /от първа ръка!/ ни насочват към предположението, че известният ни днес каноничен образ на Св. Кирил е компилация от най-малко две жития:
- това на Курила /Вулфила/ "готски" епископ, живял в IV век в Мизия, родом от Кападокия, създал азбука /абсолютен аналог на кирилицата/ и превел Светото писание на "готски" за "готите" населяващи по това време Мизия,
- и житието на Константин Философ от Солун, който заедно с брат си Страхота /Методи/ създал глаголицата, за да просвещава моравските българи.
В тая връзка нека споменем какво казва Паисий /когото всички много обичаме, но малко четем/ за времената на IV век: "По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари."/28. стр. 55/. Всъщност, гърците добре са знаели за какво става дума, но както видяхме в горната точка 6., избягвали са истинския простонароден етноним "българи" в своята канонична литература.
Според историка на "готите" - "готът" Йорданес, живял по времето на описаните в историята си събития /отново сведение от първа ръка/ - готи и гети е един и същи народ. Нещо повече - той нарекъл своята "готска" история "Getica" ! А както знаем, гетите са един от най-големите "тракийски" народи, който е населявал Мизия. Всъщност това обяснява и наличието на "готи" в Малоазийска Кападокия, от където е родом Св. Кирил /Вулфила/ - големи компактни групи от "траки" многократно са заселвали различни области на Мала Азия. В средновековието в Кападокия е засвидетелствано наличието на две български държави и множесто други български поселения/17./!

8. Както вече стана дума по-горе, българските Възрожденци са ползвали недостигнали до нас източници /повечето унищожени в началото на 19 век от българофоби/. В своя "Неделник" /"Кириакодромион", "Софроние"/ българинът Стойко Владиславов /Софрони Врачански/ пише на "просто-Български" език следното: "Втори бой направил цар Константин с Византия /Цариград/, и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име." Тези Софрониеви думи предизвикват със сигурност снизходително веселие сред "специалистите", които по принцип приемат българските Възрожденци за "наивници", сиреч смешници в попрището История. Но ако вземем предвид хилядите подобни свидетелства за българско присъствие на Балканите от най-древни времена, то ще се окаже, че истинските комици в историографията са именно "специалистите".

9. "Специалистите" явно не са чели сведението на анонимен автор/44. - стр.322/, който говори за старините на Цариград, и за водопровод, прокаран от Константин Велики. Според това сведение, акведуктът вземал води от територията на България. Ясно се вижда на картата, че дългият 150 км водопровод взема води от района на град Визе. Град Визе е столицата на последните одриски /"тракийски"/династи /парадинасти/. Следователно анонимният автор слага знак на равенство между земите на одриската столица Визе и България. На същата карта е показана и каменната стена, която император Анастаси изгражда през 515 година, за да защити Константинопол от българите. Всъщност тази стена се явява очевидно границата между Византия и България в началото на VI век.

10. Цитат от речта, произнесена на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор /Константинопол 09.08.681 година/ от презвитер Константин от гр. Апамея (Сирия): "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия . Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на Аретуса . Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още от начало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли." /37. стр. 69/. Оказва се, че Константин Погонат не воювал с Аспаруховата гола и боса орда в някакъв си блатист Онгъл, а воювал с България!

11. Унгарци и печенеги /39. - стр.80/- според М. Псел [Michel Psellos, Chronographie, t. II], унгарците са мизи, а печенегите са гети. Това потвържава предположението, че днешната унгарска нация е съставена от българи /хуногури = "траките" мизи/ и маджари, и че печенегите са антични българи - автохтони на Балканите.

12. В хрониката на владиката Йоан от Никиу /живял в VII век/ Мизия е наречена "провинция България". Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, Виталиан се е бил надигнал (516 г.) против император Анастасий. Срещу него император Анастасий е изпратил по море към Варна военачалника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в провинцията България. H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378 /43. - стр.33/



Не искам да бъда разбран погрешно, не хвърлям каквито и да било теории за произхода на българите, за връзки с траките и прочее. Само цитирам извори, които сочат, че на Балканите столетия преди Аспарух е имало българи, и че Византия е яла бой от тях.

В този смисъл, връзката VULGAR - BULGAR по-логична ли изглежда?
Фонетически - да; (все пак разликата е в B/V, които са звуци близки и доволно често заменяни, например в прословутото "Ziezi ex quo Vulgares")
Исторически обосновано - да, както в Рим е познат като варварски и първобитен, но същевременно се превръща в същински ужас за войските и пълководците на империята, може да се превърне в нарицателно)


Написах каквото имах, дано се получи интересно. Псувните също ще бъдат сърдечно приети.

Целувки. :oops:

Автор:  Reaver [ 27 Сеп 2007 18:48 ]
Заглавие: 

Простичкият факт, че за първи път българските племена идват под знамето на Атила хуна, някъде към 420-430та година, обяснява много от фактите, които си написал тук. Не виждам нищо противоречащо на те с ортодоксалната българска история, която твърди, че българските племена и до тези земи, но след това се изтеглят на изток и след това отново се завръщат тук.

Автор:  TheGuardian [ 27 Сеп 2007 19:02 ]
Заглавие: 

Цитат:
българите, които плячкосвали Тракия
И как така българите, които са и князе, и тракийски владетели (РАХ, РУХ или както е там), а на всичкото отгоре - живеят в Тракия, Илирия и Мизия, си плячкосват собствените земи? Цялата теория издиша...

Автор:  Ледник [ 27 Сеп 2007 19:18 ]
Заглавие: 

TheGuardian написа:
Цитат:
българите, които плячкосвали Тракия
И как така българите, които са и князе, и тракийски владетели (РАХ, РУХ или както е там), а на всичкото отгоре - живеят в Тракия, Илирия и Мизия, си плячкосват собствените земи? Цялата теория издиша...


Има се предвид земите, които тогава са владение на Византия. ;)
Казах ти, не изказвам теории, само цитирам. :)

Автор:  TheGuardian [ 27 Сеп 2007 20:03 ]
Заглавие: 

Навсякъде се говори така, сякаш прабългарите "навлизат" в Тракия, а не да са си живяли там, пък камо ли да са рода със самите траки...
П.П. Е, нищо не пречи да поспорим по някой не-тъп въпрос ;)

Автор:  Nhaz'Ul [ 27 Сеп 2007 20:13 ]
Заглавие: 

Къде забутах аз една книжка на ст.н.с.Петър Добрев... който твърди, че прабългарите имат ираноиндийски, а не тюркски произход и не са дошли на Балканите с хуна Атила, а по-рано, някъде към 3 или 4 век от Н. Е... и че държавите им още през 2 век пр. н е. (май тогава беше) са носели имена, които имат общо звучене с думите "България" и "българин". Така че според мен, защото се придържам към тази хипотеза, латинската дума VULGAR произлиза именно от BULGAR.

Автор:  The Chameleon [ 27 Сеп 2007 20:15 ]
Заглавие: 

Мда, родината ни е между Северен Афганистан и Южен Таджикистан. :)

тъй ли бяха държавите... ех , че ги бъркам тез там.. ;р

Автор:  Dr Zombayo [ 27 Сеп 2007 20:17 ]
Заглавие: 

От край време е ясно, че българите са обитавали Балканския полуостров много преди 681ва. През прочутата 499та година българите побеждават 60 000на византийска армия(унищожаването на 4те армии на провинция Илирик). По-късно българите стигат даже до Константинопол и
А относно Bulgar/Vulgar, това са пълни простотии. Коренът не е bulgar, ами bulg. Има огромна разлика.

Ромеите ненапразно са ни мразели и описанията, че българите били варвари са далеч от истината. Българите са донесли при идването си на Балканите една уникална държавност, която не се харесва на останалите народи.
Такаам, цитирам:
...
Цитат:
Твърде интересен е и коренът, от който е образувано името "България". Ако отделим особения суфикс "ия", ще остане коренът бБЪЛГАР, от който в нашия език произлизат и понятия като БЪЛГАРин, БЪЛГАРски, БЪЛГАРщина и др. ...
... Преди около един век, когато се появи теорията, че древните българиса били тюркски народ, възниква предположението, че собственото име, с което са се наричали българите на Аспарух, е било не българи, а булгари, защото всички тюркски народи произнасят името "българин" като "булгар". Откритите арменски източници обаче опровергават това предположение. От тях личи, че клонът на Кубрат и Аспарух е носел не името булгар, а българ. И то се изговаряло с ударение на първата сричка. Това се потвърждава и от още един важен факт. Във всички ранни византийски летописи името на българите се записва още преди VII век в своята изходна форма (номинатив) винаги с ударение върху първата сричка, което съвпада с арменското произношение на думата БЛГАР като БЪЛГАР. Чрез тази особеност може да се установи как точно е звучало името на дружините на Аспарух по времето, когато те са се появили на Балканския полуостров. Явно е, че в него ударението е падало отпред, както и досега, но поради това, че гърците нямат гласната Ъ, те са го записвали като BYЛГАРОЙ, слагайки ударението винаги отпред. Във всички византийски писмени паметници от времето на възникване на България до времето на Крум и Омуртаг името българи се записва неизменно по този начин, което показва, че още от най-стари времена то се е изговаряло от българския народ като БЪЛГАРИ, а не като БУЛГАР.

В тази светлина изпъкват следните два основни извода: първо, това, че името България е образувано от корена БЪЛГАР, който изцюло се покрива с названиет, което са носили древните българи на Аспарух. Второ, че сегашното име на нашата държава не е късна модификация, в основата на която стои някакво друго название от тюркския корен "булгар", а е оригиналното и първозданно название, което са донесли със себе си преди много векове създателите на България - Аспаруховите българи.

След като разгледахме това, добре е да се занимаем и с някои звукови особености на корена БЪЛГАР от който произлиза името БЪЛГАРИЯ. Както вече отбелязахме, най-интересната особеност на този корен е, че той трудно се произнася от съседни с нас и по-далечни народи и особено сложна е за чужденците първата сричка "БЪЛ-". Затова почти всеки европейски народ си е създал свой собствен вариант на името българи. Французите го превръщат в "бюльгар", немците в "булгарен", англичаните в "балгериън", русите на "балгары", чехите - в "булхар", тюркските и алтайските народи най-често го изговарят като "булгар" , а някои дори като "палхар", "малкар" и др.под.

Същите трудности се срещат и сред азиатските народи - В Иран нашето име звучи като "болгар", при таджиките - като "булхор", при индийците - "балгар", при японците - "бургар"; а китайците ни наричат "бао", а България при тях звучи като "Бао-цзя-ли-я". Оказва се, че от всички древни народи единствено арменците са могли правилно да изговарят нашето име, но и при тях то често се среща под влияние на персийския език като "булх" или "булгар"(особено когато се споменават най-древните български земи, сведенията за които арменците често са взели от персийски и източноперсийски (таджикски) източници).

Това рядко име сякаш специално е подарено на нашия народ, за да му напомня, че той носи нещо особено и неповторимо в своя произход, а също да му показва несъвършенството на чуждите езици, чиито звуков състав понякога се оказва толкова беден, че едно кратко име като българи се променя у едни на вулгарой, у други на палхар, а у трети - дори на малкарлъ. Някога един забравен вече учен, който израснал сред българите от Южна Украйна твърдял, че "Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши и т.н. Българите на Аспарух са българи - народ, който е заемал особено място в средата на народите от древността... Българският народ е един от най-древните народи върху територията на Европа... и това е първото, в което науката трябва да помогне на народа - да се възвърне той към самия себе си." Трудностите, които изпитва светът с нашето име, показват наистина, че сме неповторим и древен народ, както е сочил угасналият в немилост акад. Николай Державин. Но съжаление малцина учени са се замислили над неговите проницателни думи. И вместо да нсе направят грижливи проучвания за произхода на древните българи, вече цял век се занимават с това към кой чужд народ да ги причислят и едни ги рисуват като тюрки, други като монголци, трети като чуваши, без да си дадат сметка, че не само турците и монголците, но дори и чувашите, които векове наред са живеели заедно с волжките българи, не могат да произнесат нашето име, а го изговарят като "ПАЛХАР". ...

... вече става ясно, че името БЪЛГАРИ не произлиза от тюркския корен "БУЛГА" и не означава "смесен, разбъркан народ", както твърдеше чешкият езиковед Томашек. Срещу тази теория основателно възразиха дори някои тюрколози като акад. Омелян Прицак, защото тя стои в разрез както с това, че българите не са се появили на света след разпадането на хунския съюз и смесването на хунските племена, а са отбелязани като народ векове по-рано, а също това, че ударението в думата БЪЛГАРИ е падало винаги върху първата сричка, докато в тюркските езици ударението пада винаги отзад, което противоречи на теорията, че древните българи са били тюркски народ. Никой реален тюркски народ не е в състояние да изговори правилно думата БЪЛГАРИ и затова тя в тюркски уста се изметва на булгар, палхар, малакарлъ и други от този вид.

След всичко това, да се доказва, че името българи не е тюркско, вече е все едно да се чука на отворена врата. По-важно е да се изясни какво би могла да означава думата БЪЛГ, която се е срещала като самостоятелно название на древните българи. Защото твърде често имената на древните племена са имали някакъв специален смисъл. Известно е например, че името на франките е произлизало от старогерманската дума ФРАНК - чистосърдечен, откровен. Или че името на келтското племе МАРКОМАНИ е произлязло от келтската дума МАРКА - кон и е означавало "конници, ездачи". Или че името на тюркския народ КАРАКАЛПАКИ е произлязло от най-характерната особеност на неговата носия - черния калпак. Или че името АРИА, с което са се наричали общите древни прадеди на днешните иранци и индийци, произлиза "от индоиранския епитет АРИА, който на езика санскрит означава "знатен, благороден". Или че името на персите произлиза от думата ПАРСА - благовъзпитан. На фона на този дълъг ред от примери възниква въпросът какво е значело името БЪЛГ и неговата разгърната форма БЪЛГАРИ.

Повечето автори, които досега са се занимавали с този въпрос, са сравнявали името българи с думи като тюркската дума БУЛГА, монголската дума БУЛГАН(самур), или чувашкия израз ПИЛ-ЕР, но са пропуснали да забележат, че намерените от тях примери са твърде далеч от корена БЪЛГ, който стои в основата на името българи. Чрез това те посъщество са се отклонили от думата, на която трябва да се търси обяснение и волно или неволно са я подменили било с тюркската дума БУЛГАР, било с някоя друга дума, а въпросът в случая не е какво би могло да означава думата "булгар", а какво е значело думата БЪЛГАРИ. "В научната литература първо място зае тюркската етимология на Немет( според която името българи означава "смесен народ") - пише Притсак. Тя е възприета в българския етимологичен речник под редакцията на акад. Вл. Георгиев (София, 1963), в етимологичния речник на О.Мелничук. Обаче може да се съмняваме в правилността на тази етимология - подчертава Прицак.

Първо, защо българите е трябвало да наричат себе си "смес"?... И второ протобългарите не са били тюрки и макар и да са принадлежали към алтайската група, както и тюрките, не са били идентични с тях.

Но и опитът на Прицак да изведе името българи от чувашката дума ПИЛ-ЕР и да го преведе като "пет хуни" бие встарин от целта, защото предварително преобразува името БЪЛГАРИ в израза ПИЛ-ЕР и чрез това практически се отклонява от корена БЪЛГ, който ясно личи в българското име. Не е убедителна и идеята, че българите произлезли от пет разбити хунски племена, защото българи е имало и преди разпада на хунската империя на Атила.

Като цяло всички досегашни опити за обяснение се базират върху явната или неявна подмяна на корена БЪЛГ с някоя по-удобна за обяснение тюркска, монголска или предполагаема хунска дума, което по същество е довело до това, че никой от авторите не се е опитал да обясни българското име в неговия пряк и точен вид, без да го промени.

По-горе видяхме, чеоще от най-древни времена българите са наричали себе си БЪЛГАРИ и затова съседните с тях народи - индийците и персите, са се затруднявали да записват тяхното име и едни са го записали като Балх и Балхара, а други - като Булх и Булгхар, тъкмо поради особения звук Ъ, който се съдържа в корена БЪЛГ-. Следователно, крайно неточно е, след като в историята хилядолетия наред българското име неизменно е съдържало в себе си корена БЪЛГ-, да се забравя тази негова особеност и да се предлагат като негови аналози думи, които не съдържат неговата главна и ярко открояваща се от най-дълбока древност фонетична и семантична основа.

Пренебрегването на този факт доведе до това, че дълго време като най-убедително обяснение на произхода на името "българи" се смяташе теорията, че то означава "смесен народ". В съответствие с това се считаше , че народът с име "българи" се е появил към края на 5ти век, след разпадането на хунската империя на Атила, когато разбитите хунски племена образували някаква предполагаема смес от племена, която се нарекла с тюркското име "булгар" - смесица, сбирщина, за да подчертае своя смесен произход. Но доколко надеждна се оказа тази теория, вече личи от цяла серия неопровержими източници, от които се вижда, че българите са съществували като народ много векове преди събарянето на Хунската империя и смесването на разбитите хунски племена.

И доколкото в тюркските езици няма някакъв друг корен, който да може да се уподоби с нашето народностно име, а обясненията, които се търсят в другите езици, са също неубедителни, налага се да оставим настрани досегашните теории и да потърсим има ли някъде по света има ли преки езикови следи от древния и твърде специфичен корен БЪЛГ-, който без съмнение стои в неговата основа.

По-горе видяхме, че в най-стари времена следи от корена БЪЛГ- са се появили в земите на север от Индия, където индийците са записали това име като БАЛХ, а персийците като БУЛГХ и БУЛГХАР.

Причината - за да се появят тези два варианта е свързана както с липсата на гласната Ъ , така и с това, че в индоиранските езици се е срещала една особена съгласна ГХ, варирала по различен начин - в индийския език като Х, а в персийски и сродните с него езици като ГХ. Очевидно в най-стари времена в името българи се е съдържала тази особена съгласна, средна между Г и Х. Затова индийците са образували от името БЪЛГ производното име БАЛХ, а памирските народи са запазили този особен звук и са образували името БУЛГХАР. Характерно е също, че най-преките следи се откриват в памирските езици, където се среща звукът Ъ който липсва в индийски и персийски. При това в същите езици са останали преки следи и от един древен корен, който е звучал в най-стари времена като БЪЛГХ- и е означавал "висок, велик". В древността този корен е звучал сред памирските народи като БЪЛГХ и БАЛХ и затова и до днес името на древния град БАЛХ се изговаря в местните диалекти по два начина: като БЪЛГ, БЪЛТХ и БАЛХ, а в някои диалекти се преобразува на ВАЛГХ и ВЪЛГХ поради прехода на съгласната Б в В. От тези примери личи, че името на град Балх е имало още в древни времена твърде прозрачен смисъл. То е означавало вероятно Великият град. Характерно е също, че най-преки следи от древния корен БЪЛГ- се срещат сред преките потомци на древна Бактрия(Балхара), които според иранистите обитават долината на река Мунджан, а също сред един съседен техен клон, който се нарича днес БРЕГЕЙО, а в стари времена е носил името БРГУ.

Практически единствените народи на Изтока, при които се откриват преки следи от корена БЪЛГ-, са два народа, говорещи езици от памирски тип - мунджанците и техните близки сродници - народът йидга. При това интересно е, че по всеобщо убеждение на иранистите точно тези два народа са най-преки потомци на населението на някогашното царство Бакртия(Балхара), чието собствено име, както имахме вече възможност да се убедим, е звучало като БЪЛГАР или БЪЛГХАР. Особено показателно е, че в тези езици споменатата праформа БЪЛГХ съдържа не само характерната гласна Ъ, но и специфичния звук ГХ, характерен за най-древните форми на името българи, отбелязани по-горе, а също така и за съвременното произношение на името на нашия народ от някои народи, населяващи понастоящем района на Памир и Хиндукуш. В никой друг район на света освен в тези високи долини не могат да се открият преки следи то древния корен БЪЛГ-, защото той е един твърде рядък езиков корен, който не се среща нито сред тюркските, нито в монголските езици на Изкота, а не е познат и на европейските езици, освен на българския език. Ето защо дори в самото име на древните БЪЛГАРИ, доведени някога от Аспарух е запечатан един важен езиков код, който сочи, че този загадъчен древен народ не е могъл да възникне в никой друг район на света, освен в далечните източни долини между Западен Памир и Хиндукуш.

Откриването на следите от корена БЪЛГ- в района на древното царство Балхара, е едно твърде нагледно свидетелство, че там се е намирала древната и забравена българска прародина. Интересно е също, че от този корен, който някога се е изговарял в някои тамошни диалекти и като БАЛХ, произлиза не само древното име БАЛХ, но и имената на редица източни планини - например на планините ГОЛЯМ БАЛХАН и МАЛЪК БАЛХАН на север от Памир, и планината ПАЛХАн, спомената в стари бактрийски документи. Честата употреба на този корен в имената на големи планини показва, че той е бил свързан с представата за височина и величие. Това навежда отново на мисълта, че името Балхе означавало Високия или Великия град, а сродното с него име Балхан е означавало Високата или Голямата планина. Следи от същия корен са останали във всички други памирски езици и от тях произлиза думата БААЛА, която в най-големия памирски език - пещу - значи "висок, главен, царствен", а също производната дума БОЛО, която в ишкашимския, ваханския и други езици значи "висок, велик". Във най-автентичен и директен вид коренът БЪЛГ- се е запазил обаче единствено при мунджанците и техните най-близки роднини и в това едва ли има нещо необяснимо, след като точно при тези два народа са открити преки остатъци от езика на Бактрия(Балхара).

Широкото разпространение на думи от този тип в споменатия район на Изтока е едно допълнително доказатлество, че оттам води началото си българското име, в което директно е отразен древният източен корен БЪЛГ-. А ако следваме строго смисъла на древните имена, образувани от него, би трябвало да се предположи, че в името на древното царство Балхара е вложен някакъв смисъл, подобен на този, който се открива в тамошните имена Балх и Балхан. То е означавало най-вероятно Великото царство или Голямото царство и е възникнало като знак на уважение на българите към тяхната собствена земя. Този висок смисъл позволява да си обясним и редица други подробности - например защо арменците са наричали Балх с името Царствения Балх и Майката на всички градове. Или защо индийците са заменяли името БАЛХ с техния епитет БАХЛ, който значи "главен, висок, велик", а персите са наричали това царство с името Благословената земя. Явно е, че съседните с това царство индоирански народи са тълкували имената Балх и Балхара като възвишени и велики названия, а това показва, че и името БЪЛГАРИ, възникнало в споменатия район на Изтока е носило подобен висок смисъл и е означавало най-вероятно "Хората от Голямото царство" - нещо, което многократно пролича от запазените и цитирани по-горе многобройни думи, съдържащи следи от корена БЪЛГ- и от неговата паралелна форма.

Истинско щастие е за българската история е, че в езиците на народите от Изтока и до днес са оцелели преки следи не само от корена БЪЛГ-, но и от неговата най-древна форма БЪЛГХ, съдържаща двата специфични звука Ъ и ГХ, които крайно рядко се срещат заедно в другите езици по света. Чрез тези два звука като с вечни и неизтриваеми индикатори е посочен единствено възможният район на света, където е могло да възникне българското име. Това позволява да се сложи най-после край на близо стогодишните заблуди по този въпрос и да се изгради здрава и надеждна научна основа за описанието на най-старата българска история.


Златният фонд на Българската древност, Петър Добрев, част 1 из глава първа

Искрено се надявам да си направите труда да прочетете написаното...

Автор:  Nhaz'Ul [ 27 Сеп 2007 20:18 ]
Заглавие: 

Ъхъм, там. Не ги бъркаш.

ЕДИТ: Докторе, точно това имах предвид.

Автор:  Sentry [ 27 Сеп 2007 20:19 ]
Заглавие: 

Спокойно мога да ти развия правдоподобна хипотеза, че българите идват от земите, където е бил древен китай, базирани на приликата в снаражението и календара, както и легендите.

Автор:  TheGuardian [ 27 Сеп 2007 20:21 ]
Заглавие: 

http://www.protobulgarians.com/Statii%2 ... tnonim.htm ?
Между другото - не мога да си обясня защо всичко, което съдържа във себе си буквите Б (или П, В), У (или О), А (или Ъ), се свъзрва с българи?

Автор:  Tiny [ 27 Сеп 2007 20:51 ]
Заглавие: 

TheGuardian написа:
Между другото - не мога да си обясня защо всичко, което съдържа във себе си буквите Б (или П, В), У (или О), А (или Ъ), се свъзрва с българи?

Това е доказателство,че сме от едно племе с македонците :P

Автор:  VALEN7INVS [ 27 Сеп 2007 21:30 ]
Заглавие: 

The Chameleon написа:
Мда, родината ни е между Северен Афганистан и Южен Таджикистан. :)

тъй ли бяха държавите... ех , че ги бъркам тез там.. ;р

Афганистан и Пакистан. Край Памир.

Автор:  DirecteX [ 28 Сеп 2007 15:27 ]
Заглавие: 

http://images.google.bg/imgres?imgurl=h ... l%26sa%3DG

Автор:  VALEN7INVS [ 28 Сеп 2007 15:44 ]
Заглавие: 

Цитат:
488


Bulgarians had been regarded as a brave and invincible in war people.

!

Автор:  ТРУПОНАРЕЗЕНинс [ 28 Сеп 2007 19:23 ]
Заглавие: 

Зубров, имаш се Христов,
а винаги забравяш, да сверяваш изворите си - с Вечното знание.

А то твърди, нито повече, нито по-малко:
- дяволът всячески опитва да подменя смислите на думите,
за да всее раздор между човеците.


--------

Нито етимологията на словоформата БЪЛГАРИН е 100% -во по силите, на който и да е лингвист, фолклорист, изследовател и проч,
нито пък това изобщо има някакво съществено значение.

Важното е да се схване, че от нашето коляно са се пръкнали особено велики Светители на Христовата вяра, цивилизовала майка стара Европа.

А Светлината винаги ще боде очите на дявола и неговите изчадия;
и, именно поради това, те всячески опитват, да вградят грозни смисли зад прекрасни понятия.

Пример: думата СИОН.

Тя е най-вече смисъл на ОБЩНОСТ, предимно, на БОЖИИ ЛЮДЕ,
но днес масата народ я диша като - "събрание на ционисти, кроещи пъкления край на света".

Но това е нищо.
Стотици хиляди прекрасни думи - търпение, съпричастност, смирение, надежда, вяра, любов ... ВСИЧКО е заплескано с простотии, нямащи нищо общо с техните изначални смисли.

Търпението наричат малодушие.

Смирението имат за овчедушие.

Надеждата са я заменили с оптимистични теории.

Вярата е заменена с уверености в супер суетни земни нещица и дреболии.

Любов наричат междукрачния гъдел и лигавите реверанси между половете, че дори и между еднополовите ...

------------

Разбираш ли откъде иде ебавката? :roll:

Разбира се,
ти ще искаш доводи, сякаш сме в даскало или съдилище.

Ами,
който както чете, и може, нека така да разбира.

Не мразете обиждащите ни,
а се сетете колко много ние ги обиждаме.
Италия - джабари,
френците - лигльовци,
ингилизите - педрасти,
китайците - малки пишки,
американците - тъпи янки ...

Клише до клишето, простотия до простотията :!:

Откъде иде това?

От невежеството, а то е от дявола подарък,
щото,
с него ЛЕСНО се живее; и лесно се мразим помежду си.

Автор:  DirecteX [ 29 Сеп 2007 00:26 ]
Заглавие: 

По горния пост няма и една допирна точка с темата ...

Автор:  Kompoth [ 29 Сеп 2007 00:35 ]
Заглавие: 

DirecteX написа:
По горния пост няма и една допирна точка с темата ...


Благодаря ти за (не)уместната констатация.

Автор:  DirecteX [ 29 Сеп 2007 00:56 ]
Заглавие: 

И кое е (не) уместното??Благодари на него за мнооого смисления му пост
488
Bulgarians had been regarded as a brave and invincible in war people. мда бьлгарите сме genetic freaks сегашен пример- вдигането на щанги
btw браво за хубавата тема !!!

Автор:  TheGuardian [ 29 Сеп 2007 17:57 ]
Заглавие: 

DirecteX написа:
По горния пост няма и една допирна точка с темата ...
Всъщност е може би единстения пост, който наистина да се отнася по въпроса, заради който е породена темата ;)

Страница 1 от 2 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/