"ПАРТИЯТА

Партийната система унищожава демокрацията!

Партията е съвременната форма на диктатура. Тя е модерният
диктаторски инструмент за управление, тъй като партията означава власт
на една част над общото цяло. Доколкото партията не е отделна личност,
то привидността на формалната демокрация се създава чрез
образуването на парламенти, комитети, а така също и с помощта на
пропагандата, провеждана от нейните членове. Партията по никакъв
начин не представлява демократичен инструмент, тъй като е съставена
от група хора, обединени от общи интереси, общи възгледи, обща
култура, идеология или територия. Тези хора създават партия, за да
реализират своите интереси, да наложат своите възгледи и да
разпространят господството на своята идеология върху цялото общество.
Тяхната цел е да се доберат до властта под формата на осъществяване на
техните политически програми. От гледна точка на истинската
демокрация е абсолютно недопустимо те да управляват целия народ,
тъй като народът означава съвкупност от множество интереси,
убеждения, вярвания, настроения и територии.

Членуването в партия е измяна!

Партията е диктаторски инструмент за управление, позволяващ на
привържениците на определен мироглед или на хора с еднакви
интереси да властвуват над целия народ. Партията е малцинство в
сравнение с народа. Целта на образуването на която и да е партия е
създаването на средство или инструмент за управление на народа, т.е.
управление с помощта на партията над онези, които са извън нея.
Партията се изгражда на основата на деспотичната авторитарна теория
за управление на партийните членове над останалата част от народа.
При това се смята, че идването на власт е средството за осъществяване
на партийните цели, които се предполага, че съвпадат с целите на
народа. Тази теория, призвана да оправдае диктатурата на партията,
представлява същата теория, въз основа на която се изгражда всяка една
диктатура. При това броят на партиите не променя същността на
теорията. Нещо повече - с увеличаване на броя на партиите се засилва и
остротата на борбата за власт.
Междупартийните борби за власт водят до ликвидиране на основите
на всички завоевания на народа и подкопават устоите на всички
програми в услуга на обществото. Тази борба, ликвидираща
завоеванията на народа и саботираща тези програми, служи за
оправдание на опитите на съперничещата партия да подкопае почвата
под краката на управляващата партия и да заеме нейното място.
В междупартийните борби партиите прибягват, ако не до оръжие,
което е рядко, то обикновено до очерняне и отричане на взаимната си
дейност. Подобна борба неизбежно засяга върховните и най-жизнени
интереси на обществото. При това част от тези интереси, ако не и
всичките, стават жертва в мелницата на борбата за власт между
отделните инструменти за управление, тъй като накърняването на тези
интереси служи за засилване и потвърждаване на аргументите,
използвани от опозиционната партия или партии в нейната борба срещу
управляващата партия или коалиция от партии. Опозиционната партия,
която по своя характер също представлява инструмент за управление, за
да се добере до властта, безспорно следва да свали намиращия се на
власт друг инструмент за управление. Ето защо опозиционната партия се
опитва всячески да отрече напълно всички негови действия, да постави
под съмнение неговите планове, дори ако тези планове са в интерес на
обществото, като по този начин докаже неговата обществена
непригодност като средство за управление. Така интересите на
обществото и програмите и плановете за социално развитие се
принасят в жертва на междупартийните борби за власт. Следователно
независимо от атмосферата на политическа активност, създавана от
борбата между различните партии в условията на много-партийната
система, тази борба, от една страна, е политически, икономически и
социално пагубно разрушителна за обществото, а от друга - води до
победата на друг инструмент за управление, подобен на
предшествуващия го, или с други думи води до падането на една партия
и до победата на друга, което във всички случаи е поражение на народа,
поражение на демокрацията. Наред с това партиите са продажни и
могат да бъдат подкупвани както отвън, така и отвътре.
По своята същност партията първоначално се създава като
представител на интересите на народа. По-нататък ръководството на
партията става представител на интересите на партийните членове и
накрая ръководителят на партията се превръща в представител на
нейното ръководство. Напълно очевидно играта на партия се превръща в
лицемерен фарс под формата на демокрация, но по същество - поставен
на основата на егоизма и деспотизма, в чиито устои дълбоко са
заложени политиканството, маневрирането и политическите игри и
трикове. Всичко това потвърждава, че партийната система е
съвременното средство за диктатура. При това тя представлява явна,
неприкрита форма на диктатура. Досега светът все още не е преодолял
партийната система и тя напълно справедливо може да бъде наречена
диктатура на съвременната епоха.
Парламентът, формиран от победилата партия, представлява
парламент на дадената партия, а изпълнителната власт, която на свой
ред изгражда този парламент, става власт на партията над народа.
Властта на партията, която, както се предполага, представлява
интересите на целия народ, на практика е заклет враг на другата част от
народа в лицето на опозиционната партия или партии, или техните
привърженици сред народа.
Опозицията не е форма на народен контрол върху властта на
управляващата партия. На практика тя само изчаква удобния за нея
момент, за да заеме нейното място на кормилото на властта. В рамките
на съвременната демокрация законен орган за контрол е парламентът,
който в своето мнозинство е съставен от членове на управляващата
партия, т.е. контролът се намира в ръцете на управляващата партия, а
властта - в ръцете на партията, осъществяваща контрол. Така става ясна
из-мамността, фалшивостта и несъстоятелността на господствуващите в
съвременния свят политически теории, на чиято основа възниква
съвременната традиционна демокрация.

„Партията представлява част от народа, а суверенитетът на
народа е неделим."
„Партията управлява от името на народа, а истината е, че не
може да има представителство от името на народа."

Партията - това е племето в съвременната епоха. Тя е секта.
Обществото, в което управлява една партия, по нищо не се отличава от
обществото, управлявано от едно племе или секта. Това е така, защото
партията, както беше посочено вече по-горе, изразява гледищата на една
част от народа или интересите на един обществен слой, на една
идеология или на един териториален район. Такава партия е малцинство
по отношение на целия народ, така както са малцинство (в сравнение с
народа) и племето или отделната секта, обединявани от общи интереси
или единна сектова вяра или идеология. На основата на тези общи
интереси или идеология се създава общ мироглед, като единствената
разлика между партията и племето е кръвната връзка при племето,
която между впрочем би могла да съществува и при партията в периода
на нейното зараждане.
Борбата за власт между партиите абсолютно по нищо не се отличава от
борбата за власт между племената или отделните секти. И ако днес
племенно-сектовата система се отхвърля и политически отрича, то по
същия начин би трябвало да се отхвърли и отрече и партийната система,
тъй като и двете системи следват един път и водят до едни и същи
резултати. Междуплеменните и междусектови - борби оказват върху
обществото същото отрицателно и разрушително въздействие, каквото и
борбата между партиите."