По темата http://www.youtube.com/watch?v=02DFoiUZHL8

Мнението ми за тази тема:

тия стихове помагат за сутрешното сране

малко хайку

Вънка вали снег
пичка му

ам и доин ит рите

давайте по същество бе

Тъмно бе в моята стая - като в рог,
събуждам се аз, облян във своята пот,
усещам, че май не ми бе много гот,
това ще да е от онзи прекрасен компот.

С воля юнашка аз се надигам,
и хуквам да бягам, да релаксирам,
към кенефът смрадлив, светая светих,
да облекча свойте болки в един епичен миг.

С крясък се мятам на тоалетната чиния,
барем да изхвърля тази простотия,
но по пътя се препъвам във страшния мрак,
не можах да разбера кой ръка е, кой крак.

Напънът зверски удари ме пак,
и свих се аз, като ударен от черпак,
не можех да мръдна, трън бе в душата,
мачкаше сърцето, дробовете и мадята.

''Брей'' - рекох си аз, ''каква ще да е хавата,
щом тез пусти лайна ме правят на салата?''
Разярен,аз скочих веднаха на крака,
и бърже заседнах на трона с пръдня.

Битката бе жестока, епична:
като Бате Бойко упорита,
като това творение поетична.
Но взех аз връх над смрадливата поквара - изстрелях я завчас, и дим да я няма!

Искра на гордост зароди се в мен,
щом успях да победя миризливия кретен.
С готовност се огледах да намеря хартията,
с която щях да избърша остатъците от помията.

Но уви - някой събрат, някой боен другар,
дупето пищно избърсал и легнал - заспал.
Зароди се в мен паника, на поход да се отправя -
хартия да намеря, ебал съм го Граала!

Слизах по сумати стълби,
вървях по тъмни коридори,
но на тоз екзистенциален въпрос
никой не мож ми отговори.

Накрая я намерих - в женската тоалетна,
тихо се промъкнах като онзи, агента,
скрих аз хартията в моята пазва,
и си излязох, като че никой не забелязва.

Върнах се обратно, дупето избърсах,
и си легнах щастливо - доволен, отпуснат.
И си казах - ако пак получа подобен проблем,
ще трябва да ползвам аз Силата в мен!

снощи прияде ми се, братя мои
и взех, че си поръчах порция китайско
но веднага след това усетих във червата свои
какво ме чака после - кафяво-кърваво фиаско

тичайки, свалям гащите и сядам
и усещам от кенефа - ледена целувка
бива ли така човек да страда
не мож' ли всичко да приключи за минутка

като самосвал стоварвам багажа миризлив
по челото ми пот се лее, сопола ми тече
и се моля жално към бога милостив
докат' люта болка отзаде смъртно ме сече

и моля се за краят на това цунами
жив да остана, братя, толкоз само искам
но кафява армия приижда на талази
боря се, през сълзи зъби стискам

и ето вижда му се краят, време да ликувам
някой чул молитвите ми, праща милостиня
и тъкмо тръгвам гащите да си обувам
изведнъж оказвам се във гъста, смъртоносна тиня.

ее шефе, това е за медал

i lol'd so hard

дори ако имах нет тези дни щях да напиша чувствени редове за мен, брейн и разни японки

добър си!

баце сцепих си кенефа от смех, честно

аз изгубих фекалната муза нещо, тия дни ше я напъна да изкарам още някое-друго...произведение

след 10-тия прочит леко дотъпява

Едно не-особено старо мое творение.

Акам си громко в кенефа.
Станах ужасна мастия.
Няма обаче до мене
чиста двупластна хартия.

Спряха ми даже водата.
Няма сега да се мия.
Потна е още ръката -
биех доскоро чикия.

Древни енергии черни
в стаята силно ухаят.
Толкова хора мизерни
чукат и вече се канят...

Тука съм сам и мириша,
яка тълпа ще нагепя.
Тука последно ще дишам!
МАМКА МУ СТАРА ДА ЕБА!!!

И сега е ред на темата да потъне

<3

bump

gei

тая тема требе да е важна

Абсолютно.