Ако има повод и никога не съм напивал толкова, че да не помня нищо.

Оно, не черния дроб, ам пичката ше пазиш, щото недай си боже някой да те покачи както си оборотна, направо те виждам на 17 с пет аборта, три женски гаджета, трийсе мъжки и две безполови.. дано тия, дето ги разправяш да са твои някви порно фантазии, инак голям има да го ядеш.

АХАХАХАХААХХАХА

Абе заебете я тая пак си вкарва некви филми

Хъ, дай да си кажа и аз думата. Напивал съм се, за разлика от повечето тук (според коментарите ви). И до губене на равновесие, и до забрава, а и (според приятели) до припадък. Не се гордея с това и гледам да го избягвам, но шит хепънс. Горните случаи са все в компания, а иначе често си правя соло изпълнения с уиски или коняк, но като съм сам по-лесно спазвам границите. 2 чашки преди заспиване няма как да са смъртоносни, нали?

Иначе това не ми е толкова проблем, колкото манията ми за кафе. Бях си поставил за задача да изкарам една седмица без кофеин и на третия ден се отказах. Някой да има предложения как да утоля жаждата си за кафенце?

Ма ако майка ти ти сложи нещо в пиенето

Дианке, колко скоро колко голям ще го ядеш(буквално). Вземи осъзнай, че си малка пикла и не се бъркай в работите на батковците и каките.

МЕЧО ПРЕЗИДЕНТ! хаха как само я нахрани

По принцип не пия.
и избягвам алкохола. Па даже и малко пуша, дръпка тук-таме с колегите, на по бира в Борисовата и пр.
Но, имам си едни моменти, в които се филмирам. Ама могъщо. И буквално. Главата ми на киносалон става. Особено напоследък. Тогава става доста тежко.
Да ви разкажа какво правих неделя вечер.
Видя се, че с Неяна театър няма да ходим. Тя дори не искаше да ме вижда. Опитах, опитах. Не не не и не. "ще говорим утре". Теглих й една, теглих една на себе си. Отидох до едно заведение до СУ (Кривото, ако някой знае къде е или държи на историческата акуратност), 1 колега, 1 обща позната. Там обърнах 1 голяма водка. Тръгнахме към Борисова, просто така да се разходим. По пътя се присетих, че ми се пие и от Иван Асен си взех 1 старопрамен (омегата ме научи да го пия, ин'че бекс завинаги :Ь) и се насочихме към паметника. Колегата нещо го сръчкаха по семейна линия и тръгна към тях към 20:30. Междувременно се запознавам с някакви отрепки, които изглеждаха по-зле и от мен.Това, естествено, ме успокои дотолкова, че да си вземем едно шише бяла мечка с няколко чашки. Пластмасови, ест, вие какво си мислите ^^ И установихме 2 неща - първо, станало е 22 часа, второ - едно шише не ни стигна. Това го установих и аз и осъзнах, че ми предстои наковаване в Борисова с непознати. Аре не'а нужда. Вдигнах си чуковете, пробвах да Я видя, Тя отказа с някакъв претекст, че била еди-къде-си и аз как съм си мислел, че тя ще си е вкъщи и ще ме чака. Тръгнах към центъра, по пътя си взех един бекс, изпих го в градинката срещу Военния клуб, изпиках се несъвсем културно, понесох се пеша към НДК. Стабилно почерпен, но не още достатъчно пиян, реших, че е време да се взема в ръце и си купих едно симпатично шишенце ром. Имах някъде 6-7 лв, от които 2 вложих в някакви цигари. Ronson им беше марката, ужасни бяха на вкус, но пък това не ми направи впечатление. Обърнах си рома и със задоволство констатирах, че да, може би вече ще да съм пиян. Оказа се, че не съм. С чувство на непълноценност дори и в пиенето, абстрахирайки се от идейния генератор за напиването (тя, ест) и леко замайване, се метнах в едно такси и към 1 без малко бях в нас. Към 01.20, излегнал се в любимото си легло, с купа книги до себе си и лампата, грееща над главата ми, поемащ домашния комфорт в големи дози, се опитвах да фокусирам буквите, които Керуак беше разпръснал из страниците на своя "По пътя". Мда, явно бях се почерпил, ама не ми беше гот.
Сутринта имах някакво леко главоболие, премахнато с 2 аналгина и лекция. И май трябваше да поспя, защото следващата вечер (понеделника т'ва) тя ме разнищи. Вторник и сряда ги прекарах по кафета и в СУ и чак днес успях да се наспя.
Извод? не пийте, като имате проблем. Светът не изглежда по друг начин, погледнат през дъното на шише. Нито пък кой знае какви мисли се раждат в тоя процес. Просто си седиш и пиеш, без да се наслаждаваш. И се получава ситуация, способна да бъде описана с онова особено очарователно изречение от Екзюпери "Пия, за да забравя, че пия".


п.с. стига сте хранили диана, че пиела. Има си глава, има си мозък и може да мисли с него. сама да си прецени какво трябва да прави и как. Като иска да се пари, не сме никои да я спираме. Не ми е работа да се меся, ама някакси ми стана странно да видя морализаторски постове...

е оно

То и да искахме, и да ни пукаше изобщо, пак немаше да можем да я спрем. В случая просто се изживяваме като ято лешояди сеирджии :c

Благодаря ти, че сподели с нас този откъс от битието ти. Ако досега нещо те е съмнявало, че жените ги правят в Ада, вярвам съмнението те е напуснало :>

Ибаааааах, много напреднала бе.

Иначе, напивам се рядко, защото не ми стигат парите.

Аз пък се напивам всяка вечер... с натурален сок. Деба то било гадно да си темеруд.

Почти всяка седмица пийвам нещо , но рядко ме хваща .

Аз като усетя, че почвам да разливам бирата и вместо петима, виждам Пешо и спирам да пия.

Пия рядко
Само ако е някакъв празник общо взето
Последния (и като се замисля единствения) път когато се напих като животно беше насред коледната нощ
На другия ден не можех да гледам до вечерта

Омг, Пени , нееееееееееее...... загубихме те.

Фешъния, чалга, дискотеки + амфетки ...

Туй добре. )

Не че, ако се предадем на фешънията не е по-лесно да се живее..