Това е работа на вярващ ,който все още забележете вярва , че хората са достойни за нещо ...

"I Believe,life is more than survival.

I believe the heart is more than a muscle.
I believe we can know right from wrong.
I believe in hope and freedom.
I believe my life can make the difference.
I believe the message of the CROSS.

What do you believe ?"

Определено не можеш да накараш някой да вярва в нещо, а и няма смисъл всеки има свободна воля да прави каквото иска и да вярва в каквото иска , Господ ни я е дал, дал ни е възможността да избираме да вярваме в него или да не вярваме ... Така ,че всеки в каквото вярва за него си е ...

Относно поличбите , "Алхимикът" на Паулу Куелю е доста инерестна.Може би измислица,но малко от малко те кара да вярваш и да се надяваш.

Пени супер прав си.

Точно за това съм микс между агностик и нихилист (да подчертая не говоря за негативен нихилизъм и че всичко е нищо и тн и тн или фатализъм етц). Вярвам че има нещо там горе, но дали ще е Аллах, Господ, Буда и тн не мога да знам със сигурност и честно казано не ме интересува. От нихилистична гледна точка смятам че тъй като няма емпирично/физическо и тн доказателство че Бог съществува и че НЕ съществува (да подчертая) не мисля че трябва да се губи енергия и време човек да търси такова. И като обединя агностичното с нихилистичното вярвам че има нещо което ни съди решенията и постъпките но не знам и не ме интересува как то/тя/той върши работата си (просто казано да) и каква е неговата/нейната/ същност. Не знам дали се изразих разбираемо но...

Броднико, виждам, че съм те засегнал, за това - извини ме...

Никога не съм прочитал от корица до корица Библията. Отново казвам, че уважавам християнството като религия и в никакъв случай не отричам познанието и мъдростта събрани в Библията, защото знам, че такива има, макар и да не съм я чел изцяло... "Всъщност, сигурен съм, че повечето невярващи" Невярващ? Та аз вярвам.

Не твърдя, че знанията са ми големи, както казах, това са просто хаотичните ми мисли...

" няма друга от въпросните религии, култове и пр., с по-стабилна основа " Ами християнството се е наложило като основна религия, има ли смисъл от по-нататъшно разискване ? Аз не търся добре сдъвкана храна, предпочитам сам да си я стопля и хапна..

Инквизицията, Ловът на Вещици и Кръстоносните походи са си все така тук. Просто са изменени както са минали и много векове от тяхната поява..
------
" Специално България никога не е помирисвала нещо, което да се доближава до фанатизъм (а и по принцип източното православие си е изключително либерално) и светската власт винаги е стояла над църковната. А вие самите с колко "фанатици"-християни сте се сблъсквали в живота си? Един? Двама? И то в най-добрия случай. Нашата страна отдавна си е православна само на хартия и 80% от хората я влязат 3 пъти през годината в Божия храм, я не. Така че, скъпи балкански чеда, въобще не отваряйте дума за неща, които сте чели в книжките и Интернет, но нямате абсолютно никакъв сблъсък с тях. "

Сблъсквал съм се с повече фанатици, отколкото бих искал да видя през живота си, разбираш ме, предполагам.. И не само съм се сблъсквал, ами съм имал възможността да ги опозная от опасна близост. Не искаш да си на мое място. ;р Там е работата, че аз , за да напиша нещо, ще съм го обмислил, а няма да ръся небивалици от книжки и нет, хе-хе. България не е помирисвала фанатизъм никога ? Небивалици.

Би било интересно да видим каква точно е теорията на атеистите (в това число включвам и "езичника" Уайт Фейс ) за сътворението на Вселената и всичко останало Теорията за Големият Взрив™ леко издиша с факта, че от нищото се появява нещо. Какво е имало преди Големият Взрив™? Нищо? Колко време е било това "нищо"? Вечността също е едно от нещата, които не могат да бъдат обяснени по "логичния" начин.

Тва са глупости, бе .. може да има някаква сила, но тя няма нищо общо с това, което ни представят. Библията и секвите там религиозни книги. Абе вобще целите религии са абсолютни измислици .. къв трее да си, за да вярваш? Сичко е измислено с цел ...

Господ се меси в живота на набожните
Искам да кажа че тия които вярват живеят според религията си демек според указите на църквата си => църквата се меси в живота им и тъй като църквата се води земния представител на своя Бог => Богът се меси в живота на хората
В живота на атеисти като мен не се меси нищо свръхестествено (друг е въпроса че куките и данъчните могат да бъдат свръхестествено досадни )



Не може да се обори твърдението на църквата ама не може и да се докаже
Така че невинен до доказване на противното... тоест измислици до доказване на противното

РЕСПЕКТ.

(Л.М.Д ТкШ)

Тъй като нямам намерение да повтарям мнението си по темата, а и да се впускам в безкрайна дискусия, ще пусна само няколко приятелски лафа към хората, водещи спора.

Първо - СЛАВА РIДНИМ БОГАМ!

След това - признавам, че това, за което Vermic разправя е абсолютен нонсенс, най-малкото защото това са божествата на друг народ, не на неговия.


Препоръчвам ти, No, освен сайтовете с информация относно молитвите, празниците и обредите на славяните, които ти предложих когато ме помоли, да прочетеш и поне някаква част от литературата изписана относно нравствените устои, върху които е базирано славянското вероизповедание. Някой превод на Веда Словена или Велескнига, или пък просто някой сайт с анализи на дадените текстове... Както сам решиш, просто за да не изказваш толкова прибързано мнение, за нещо, с което не си напълно запознат. С почти същата сила това се отнася и за вероизповеданията на древните българи (винаги ме е дразнела думата "прабългари" - не че е грешна, просто по някакъв странен начин дистанцира древните българи от настоящите българи).

В този ред на мисли - истината е, че когато човек опознае религията на славяните, ще открие голямото сходство с различните типове будизъм и с таоизма, изповядвани в двете Кореи, Япония, Китай, Тайван, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Виетнам и т.н...

Та, затова, когато изброявате Иисус и Аллах, логичното продължение на поредицата е Иахве Саваот, ама то това е за тези, 'дето са чели Библията от корица до корица, като мен и No. ;р

За да запазя добрия тон и поне сравнителното си безпристрастие относно световните религии, няма да давам мнението си за Корана. Макар, че имам чувството, че това няма да трае дълго. ;р

КОНТРА: невинен до доказване на противното... тоест истина до доказване на противното.

РЕКОНТРА: Кокошката е преди яйцето

Сега сериозно
Едно твърдение което не може да се докаже не е факт
Съответно е измислица до доказване на противното

Еми тогава БЮФЕТ КОНТРА: не можете да докажете несъществуването на Бог, следователно него го има.

По същата логика ги има и Дядо Коледа, Баба Марта, Батман, Спайдърмен, Хълк, Червената Шапчица, Лошия Вълк, Елфите, Орките, Драконите и компания

Ти си много прост бе

Еми всяка коледа имаме малки дядовци нарисувани по пророзците или лепнати на вратите. Всеки март имаме червено-бели гривнички по ръцете и дрехите. Батман го познавам, голям пич е. Това, което си направил, е да изброиш идейни персонажи. Първите двама ще ги има, докато се зачитат и празнуват. Комиксовите герои наистина съществуват-в комиксите. Наистина има филми с тях. Но отиваш много далече от целта на темата. Питаше се "меси ли се Бог в живота на хората", а не има ли го. Господ има за тези, които вярват в него. Тези които не вярват няма да отидат нито в Рая, нито в Ада след смъртта си. Защото в техния живот такива неща не съществуват. Трудно ми е да го обясня, така че не ме карай да пиша пак дълги скучни постове.

Използвам един цитат на Блез Паскал ...

"Аз залагам на това, че Бог съществува, и живея праведно.
Вие залагате на другото - че Бог не съществува - и живеете без вяра и благочестие.
Ако Бог не съществува аз не губя нищо, но и вие не печелите нищо съществено.
Но ако Бог съществува! Тогава аз печеля вечен живот и блаженство, а вие губите Рая и печелите жарта на Ада."

Принципа на съществуването на бог и на Спайдър-Мен се оказва плашещо сходен. С разликата, че в комикса на Марвъл не е описано как Спайдър-Мен създава света.

Degraй, използвай си го. Ако щеш и задника си обърши с него, защото за друго не става. Аз като заклет атеист не живея ли праведно дори и според твоя бог? С разликата, че аз си давам обясненията защо нещо за мен е праведно и защо може да не е.

Аз си казах мнението по въпроса на темата в първия си отговор а след това ти реши да спориш с мен за съществуването на Бог въпреки че както изглежда сме на едно мнение по въпроса...

@Дегра

Мани го Паскал
Аз си живея както намирам за добре и печеля хубав живот
Ако някой тръгне да се съобразява със всички глупости на църквата печели кофти живот в страх че въпреки всичките усилия може да сгафи и да попадне в ада

Паскал го е казал , живей си както искаш , аз не губя нищо но печеля удовлетворение, не определяй кое е кофти живот защото живот на вярващ не си имал, както и да е едва ли ще се обяснявам пред някой от форум ...
brw това мани го Паскал потвърждава отново коментара ми от миналата страница ...

Nas,
Макар че е "адресирано" до друг, смятам да се намеся.
Твоя живот няма да го коментирам - не те познавам, не знам ценностната ти система, въжделения, стремежи. Иначе казано, трудно ми е да погледна на света през твоята призма. Нека обаче ти покажа моята.
Презрителната ти характеристика, отправена към постулатите на Църквата и 10-те Божи заповеди, ме накара да пиша всъщност. Бях се зарекъл да не пиша в тази тема, виждаше ми се напълно безпредметно - все едно да се опитвам да водя разговор със стената - "църквата ви манипулира", "вие сте стадо, вие сте овце"... А и вече определено нямам нито времето, нито желанието да пиша някакви излиятелни и мъдри постове. Сега, простичко, без да се заяждам, нека да разнищя така формулираното изречение.

Никой не те спира да живееш както намираш за добре, стига пряко или косвено да не засягаш околните в някакъв негативен аспект. Тогава всички религиозни спорове преминават на един по-заден план, а тежката ръка на Закона те сграбчва. Нека заедно да помислим - откъде "тръгва" правото? От римляните, разбира се - преходът от fas към ius, въвеждането на Lex Duodecim Tabularum и т.н. Но кога римското право се превръща в онзи фундамент, върху чийто плещи се изгражда цялото законодателство на средновековна, ренесансова (!), романтическа(!!!) и дори модерна Европа? Когато на световната сцена се появява християнството.

Ще се опитам да преразкажа накратко думите на един немски философ, който разсъждавал върху функцията на християнството.
Да отричаш християнството и ползата от него е все едно да разсъждаваш какво толкова ни допринася водата? Християнството е като водата - безцветна, безвкусна, без мирис. Нищо интересно няма в нея, привидно. Много по-изкушаващ е алкохолът, нали? Омайните пари на виното, неговият тръпчиво-сладък вкус, чувствената парливост на водката и т.н. Алкохолът - това е изроденият свят - той не дава живот, само отнема. Водата е нищо пред него, но тя дава и поддържа живота. Водата Е живот. Алкохолът, т.е. жалкото съществуване извън християнството - първоначално носи опиянение и сладост, но после се превръща в тежко бреме, а накрая е причина за смъртта.
Мъдър е бил този философ. И невероятно прав.

Защото християнството е онази сила, предпазила хората от самоунищожението им. Съгласявайки се да НЕ убиваш, да НЕ крадеш, да НЕ прелюбодействаш, на практика спазваш нормите на християнството. Искаш или не, ти си негов следовник. Можеш привидно да твърдиш, че отхвърляш християнството, че не вярваш в Него, да крещиш френетично "Gott ist tot", да станеш следовник на безумеца Ницше... но всъщност си и винаги ще си част от тази цивилизация. А като престъпиш Божиите повели - Закона. По-горе се разбрахме, нали.

Останах с впечатлението, че ти наистина не разбираш иманентната същност на християнството, а само нейното... лустро, представата за нея, която е широко популярна сред обезверените от комунизма млади хора и поддържана от едни вредни за обществото ни елементи. Християнинът не живее със страх дали ще се възнесе в Рая след физическата си гибел. Той е блажен. Той знае, че е роден от грях, но изхожда от презумпцията, че грехът е същността на човека, т.е. грехът е винаги налице. Затова християнинът не се страхува, не е фаталистично-песимистичен в отношението си към себе си и света. Неговото съзнание не е заето с въпроса "Дали ще се спася?", а с "Това, което правя, ще помогне ли другиму?". Християнинът е разбрал, че истинското щастие е в признателността на другите към неговата личност. Иначе казано, ако направя добро дело, което облагодетелства широк кръг от хора, то това е богоугодно. С ръка на сърцето си мога да кажа, че въпреки другите си хм...проявления никога, НИКОГА не съм обръщал гръб на изпаднал в нужда човек - независимо от естеството на проблема му - материално или морално. Винаги съм се стремял да помагам на хората, винаги съм отстоявал позицията, че всичко в този живот се връща правопропорционално на собствените ни действия. Защото Христос учи да помагаме на нуждаещите се.

Християнинът не може да живее в страх, защото у него основна е благодарността към Бога - че е получил шанса да живее, че има определено място в социалната стълбица, че Той го е дарил с разум и физическа сила да напредва в живота, че има родители, на които да се уповава, че може да се развива и расте. Хората, на които са им отказани тези блага, не са наказани. Бог ги изпитва, а ние, правоверните, трябва да им помагаме.
Като контрапункт на твоята позиция и като потвърждение на думите си от горния параграф смятам да приведа идеите на Жал Калвин - един от най-значимите реформатори на християнството. Песимист по отношение природата на човека, Калвин не залага нито на сърцето, нито на ума му. Основа на неговото учение е т.нар. предестинация. Тя се изразява в следното :
Бог, по непостижими за индивида съображения, е предопределил едни за спасение, а други е осъдил. Няма никакви средства, с които човек може да промени Божията присъда.
Такова едно учение би трябвало да породи фаталистична пасивност. Но психологическият резултат се изразил в изключителна, непозната дотогава уединеност на индивида - изправен сам, на съд пред своя Бог. Но пък индивидът има "призвание", според Калвин. Калвиновото "призвание" не е това, което разбираме днес - талант или хоби или професия. Важното при него е, че успехът в "призванието" придобива значението на свидетелство за избраност, за спасение - ако си преуспял тук на земята, в тленния свят, то душата ти ще се спаси.
От тази идея има и друго съществено последствие - индивидуалният успех допринася за увеличаването на Божията слава и за установяването на Божи порядък в света.
Това е и идеята - в противовес на теориите на атеистите, че християнинът е част от едно стадо- усърдието, с което трупаш блага и постигаш успехи те превръща в самостоятелен човек, господар на самия себе си. А фактът, че си преуспял, означава, че си се спасил.