Всичките сте гейове от класа,
То е ясно, то се знай.
Пишките ви все са малки,
А лайната нямат край.
Оревахте всичко до небето,
че жените ви следят.
Мамини сладури по- полека,
че дупетата болят.

Днес разтройство, утре пак,
целият живот така ви мина.
А сети си Владо Митко как
до тоалетната не може да отиде.
Трябва някой да помага,
имате си цял отбор,
и приятели сте си по ако
тука няма даже спор.
Един хартията подава,
другият пък пръска с глейд.
Чакате ме на вратата
като за концерт.
Боби пръдна на дивана
и се хили , тоз педал,
брат ми е, какво да правя,
хиля се и с него аз.

Направете среща,
да ви опозная,
после ще се пише още пак.
Само не задръствайте канала.
И щастливо акане в тоз час.

АХАХАХХАХА TRUE STORY E ТОВА

АХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА, ЕПИК УЙН, ЕМИ, ОБЯВЯВАМ ТЕ ЗА КРАЛИЦА НА PCM!

аз бях на 4 крака от смех

баба ми винаги е казвала ''МНОГО СМЕХ Е НА ЛОШЕ. ЕДНО ВРЕМЕ, ЕДНО МОМЧЕНЦЕ ТАКА КАТО ТЕБЕ СЕ СМЯЛО, СМЯЛО И УМРЯЛО''.

а днеска толкова се смях у тоя форум, че не знам

И аз. Поне се смяхме, сега може да умираме. И без това идва сесия.

Боби, ти като брат ще отнесеш някаква титла също

Аз само си минавам.
Владо се чуваше от съседната стая как се хили.

Тоя форум се напълни с МИТКО.

Ще те мина аз тебе.

ТИ КОЙ СИ

Абе Хърф, мустка ли си, къв си, не те знам, ама ВИНАГИ и ЗАВИНАГИ PCMANIA ще има една единствена КРАЛИЦА! Нейно змийско величество - Амора.

ВТОРА ВЕЧЕР ЛАЙНОТО НАПЪВАМ
от зор над кенефа на две се прегъвам
а говното запечено
излиза насечено
и пльосва димящо
стабилно смърдящо
в кенефа студен
под гъза ми запотен
хуя ми навътре се свива
от вонята смрадлива
а на мене чак сълзят ми очите
от зор привиждат ми се звездите
муцунка показва, навътре се връща
ех да еба неговата тъща
утеха намирам във форума сив
където волтажа кат мене дрислив
обсъжда приятелки чужди
и сам задоволява полови нужди
не знае обаче че Митака чете
и от него тая вечер бой ще яде
щото с жена му любов са голяма
не знаят те каква е мойта драма
супника бял е ужасен
гъза ми на него му е тясен
захапал гъза ми е той
и чака кафевия порой
без жертва гъза ми не пуща
болката ми на него му е чужда
и ето с болезнен напън последен
на седем над него приведен
изкарвам парче кафяво злато
и отново замирисва на блато
бърша гъза си с тоалетна хартия
и мажа говна по бялата чиния
пускам водата и плиска ме тя
и оставям за утре кенефната война

Times change, dante's dad. Times change.

Тва последното на Ерик бие на Гео Милев малко, яко експресионизъм

Hegemony е част от форплей, но също така е и част от live PCM обществото

май тва верно е приятелката на дантето

тука се напълни с пачи

Морко ма, недей анализира а НАПИШИ НЕЩО

Недей да анализираш, да не та анализираме ний тебе...

ЗАЩО, О БОЖЕ, ЗАЩО?
ЗАЩО МЕ ДАРИ С ТОВА ЛАЙНО?
КЪДЕ, ПИТАМ, КЪДЕ ОБЪРКАХ АЗ?
ЗАЩО СЕ ЗАПЕКОХ В ТОЗИ КЪСЕН ЧАС?

КАК СЕ СЛУЧИ ТАЗИ ГОЛЯМА БЕДА?
ЗАЩО ТРЯБВАШЕ ТАКАВА ВРЕДА?
МАМА ТИ ДЕБА И ДРЕНКОВ KOMPOTH,
ТИ МЕ БЕЛЯЗА ДЪЛБОКО ДОЖИВОТ!

МЪЧА СЕ В ТРАНС, КАТО ЧЕ СЪМ ПИЯН,
ГЪРЧА СЕ ЛУДО ВЪРХУ ТРОНА ОТ ПОРЦЕЛАН,
ПРОКЛИНАМ ДНЕС ЖИВОТА НЕПРАВДИВ,
ЗАЩО МЕ ДАРИ СЪС ЗАДНИК КЪРВИВ!

Като за първи път толкоз, не съм творческа натура

Лангъркам се аз в автобус миризлив,
небрежно си мисля "What, if..."
какво ще стане, ако евентуално,
се случи нещо странно и нереално?
Разни такива мисли ме спохождат,
гледам си аз как кучета се онождат,
радвам се аз на хубавия ден,
обаче взе да се надига нещо в мен...
Хммм, какъв ли ще е тоз' сюрприз
да не би да е от сутрешния бриз?
Червата ми взеха да алармират,
като женска играчка бясно да вибрират,
паника обзема моето същество
какво е това вещерство?
Изведнъж страшна мисъл ме озари,
като остър меч мен покоси!
О, Аллах, защо такова бедствие
като река ще тече моето отвестие...
Май преядох със цаца и сладолед
май и кисел беше после тоя омлет
май и вятър смразяващ ме духа,
май отивам към анална разруха
Слизам аз блед от превозното средство,
пред очите ми минава цялото детство,
и ускорявам крачка упорито
да се прибера аз желая нескрито,
дано преживея тоз ден кошмарен,
дано излезе от мен този дявол коварен.
Отварям вратата с ръце посинели,
мирише ми коварно на вкиснатo зели
но в този момент Авария!
почна шибаната Диария!
Бягам аз към Трона,
обаче тече, ли тече сифона,
всичко стана лайна, кръв и печал
май ще ми трябва нов анал.
Устата няма думи вече,
осрах се яко, човече!
Днес бе ден съдбовен за мен,
ден, в който мокета бе осквернен!

О, пишка!

Три дена бузите ми гъзини
над кенефа роптаят. Ректума ми горкия
трепетно повтаря и гръмко пърдя.
Напъни ужасни! Данайсетий път
гъсти говна слазят по козината дива
по порцелана се стелят и хартия ги завива.
Пръдни подир пръдни! Лайно след лайно!
Опитвам се отново да изкарам пустото говно.

Напъвате ли се още младежи?