Какво мисля за жените...сигурно сто човека са го казали преди мен - дар от бога, ябълчица от дявола (простете за теологичната метафора, заклети атеисти ;р язе съм агностик не налитайте ;р). Няма как без тях ама и на моменти ми лазят по нервите и искам да ги заколя, примерно в работата. Е особено в работа - закъсняват, идват не спират да клюкарят кой какво направил, с кой се забил, не работят, тръгват си по рано и в крайна сметка аз трябва да върша каквото остане, а шефа е един гламчо и им се връзва яко.
Извън работната обстановка е някакво смесено - в смисъл тук разлика много между женски и мъжки няма. Виждам некви женски в футболни шорти, говорят за футбол и стоя и гледам ей така
(вече посвикнах де) наравно се напиват, уригват, псуват, драйфат като се напият с мъжете. Та като погледнеш едно красиво създание (трудно е да повярваш в първият момент но да има красиви американки, по нарядко но си има) да върши такива ти мизерии и се чудиш къде отиде финноста, изяществото, обноските, маниерите и женственноста на европейските девойки
А пък интернационалките нещо не ме кефят.
Та за момента ми е някакво странно индеферентно от към жените, виж руснака ммм съм си го набелязал отдавна ама понеже ми е най добър приятел не мога да направя нещо по въпроса, че не искам да си развалим приятелството
Та чакам да се върна на родна земя и имам чувството, че като се върна ще съм ей така
през 5 минути и ще зяпам по улиците. Че и ако е лятото предразполага за по оскъдно облекло.
Простете за правописа
Що се отнася до проблеми, шита според мен е да запазиш баланса между интересуваш се и тичаш по нея. Но генерално колкото по малко ти пука толкова по добре, добре старото клише, че морето е пълно с риби си действа според мен. Въпреки, че при сериозна връзка нещата стоят по различно ама отплесвам се вече.
Говоря принципно.
