00

- Живеех с едно гадже, което постоянно висеше в кенефа. Поне 4 пъти на ден по час и половина, засичал съм й. Седях като кученце в коридора пред вратата и си бъбрехме. Водили сме адски сериозни разговори точно по този начин. Някой път, като се умълчаваше, надничах през ключалката.
- Мрачно място е кенефът, пич, дупка!
- Остави човека бе, и кво?
- Нищо, приказвахме си. Все едно тя се е заключила там и ти се опитваш да я изкараш, измисляш разни глупости, съблазняваш я да отключи, да й видиш очите най-после, де. Надничането през ключалката не го броя, пък и тя понякога я запушваше с тоалетна хартия. Като не виждаш този, с когото говориш, се отпускаш и казваш неща, дето друг път не би си и помислил. Веднъж обаче, като й давах зор да излезе, тя отключи вратата и поиска аз да вляза вътре. Нищо не се получи. Един кенеф е твърде тесен за двама, да го знаете. Гледам я, седнала, изсулила бикините си, като че ли хлътнала в чинията, а бе.. като глътната. Само коленете и краката й стърчаха. Никаква приказка не стана.
- Да не те беше гнус, а?
- Казах ви аз, мрачно място е кенефът, голяма дупка!
- Не бе... Не... Просто не се получи. Не миришеше. Е, малко.
- Чакайте .. Тук е цялата работа. Това е проблемът. Ако можеш да издържиш миризмата на гаджето, което сере пред тебе, ако не ти е гадно, ако я приемеш като твоята миризма, щото от твоята не ти е гадно, нали, значи ти оставаш с тази жена. Разбирате ли. Може да го наречете голямата любов, единствената твоя половинка, точната жена, с която можеш да издържиш поне няколко години и пр. Това е. Тези неща не се случват толкова често. Само веднъж. И това е тестът.
- Чиърс! Патентовал ли си ги тия неща, или си изпробваш поредния роман пред слушатели.
- Не бе, тия неща са сериозни, обаче при педали като теб тестът сигурно е по-различен. Наздраве!
- Стига с тия кенефи, де. Седнали сме на маса, хапваме, пийваме и откъде дойдоха разни клозети, миризми...
- Не, не, чакай малко. Защо на масата хората да не си приказват за кенефи, а? Защо ходиш до кенефа? Щото си бил преди това на масата, тъпкал си се с нещо, наливал си се и търчиш до кенефа. Това е естествено, нали. Обаче да го говориш на маса не било. А има ли нещо, внимавай сега, което да е по-свързано с тоалетната чиния от масата. И на онова там в кенефа му викат чиния. И двете на всичко отгоре са порцеланови. Порцеланови чи-ни-и! Мислил съм ги тия работи и ще ти кажа, нещата са много вързани. Трябва да си адски тъп и задръстен, за да не виждаш колко е важен кенефът. Знаеш ли кво ще направя някой ден. Ще събера всички истории за клозети, ще ги подредя, ще им сложа коментари, показалци и ще издам една "Голяма история на клозета"...
- С меки корици и на тоалетна хартия.
- Даваш ми идея. Обаче историята ще има два раздела. Домашният клозет е нещо крайно различно от обществения. И ще ви кажа къде е разликата.
- Може ли първо да си доям дробчетата, а? Щото скоро всичко ще се сговни.
- Голямата разлика е в това, че като влизаш в обществения кенеф, всичко е само процедура. Затваряш, разкопчаваш си панталона, свършваш, вдигаш си гащите и изчезваш. Вършиш всичко възможно най-бързо.
- Защото са гадни кенефите.
- Примерно. Но това е процедура. А в собствения ти домашен клозет можеш да влезеш по всяко време и без нужда. Можеш да киснеш с часове, да четеш книга или да прелистваш комикси. Можеш просто да си подпреш главата и да мислиш. В никоя друга стая човек не остава толкова сам със себе си. Това, чуй ме добре, е най-важната стая. Най-важната стая.
- Значи в градския кенеф влизаш процедурно, а в домашния - ритуално.
- Нещо такова. И това са лични ритуали, ритуали за пред самия теб. За пред никой друг. Защото тук никой не те вижда. И самият Господ не вярвам да наднича в клозета.
- Затова ви казвам, мрачно място е клозетът. Един мой дядо се беше обесил в клозета зад къщата. Извадил си колана от панталоните и го метнал на една напречна греда под керемидите. Беше си пъхнал краката в дупката, за да увисне. А панталоните му се бяха свлекли до глезените, не се държаха без колан.
- Пък аз като малък никак не можех да си обясня, като ходех в селското кино, защо във филмите никой не отиваше до кенефа. Гледаш индианци, каубои, цели римски легиони и никой не го дадоха да сере или пикае. Аз след двата часа в киното тичах като побъркан в кенефа, а ония пичове от филмите за цял живот - нито веднъж. Ето, викам си, истинските мъже не клечат с топли задници и се бях навил да пробвам колко ще издържа, без да ходя поне по голяма нужда. Стисках се три дни. Превивах се от болки в корема, ходех леко приведен, нашите се уплашиха и мислеха да ме водят на лекар. На третия ден вечерта не издържах. Затворих се в кенефа и изтекох. Имах чувството, че съм като развързан балон дето се сгърчва, шумти, пльока и накрая нищо не остава от него. Тогава за пръв път се усъмних в киното. Имаше нещо сбъркано в него, нещо... как да кажа... нечестно.
- Само защото си гледал тъпи филми. Едно ще ти кажа, можеш да схванеш струва ли си един филм само по това влиза ли камерата му в кенефа. Я виж в "Криминале", когато Брус Уилис се връща да си вземе часовника и решава да си препече две филийки на тостера, а Траволта кисне в кенефа. Тостерът щраква, Брус се стряска и застрелва другия. Значи тостерът дърпа спусъка и кухнята къса гъза на кенефа. Гледаш ли как ги навързва.
- Ами ченгето в "Глутница кучета", г-н Оранжев ли беше, дето разказва историята с дрогата в кенефа с всичките му подробности за камуфлаж. Докато заучаваше историята, шефът му викаше: трябва да помниш само детайлите. Това ще ги накара да ти повярват. Действието, вика, става в мъжкия кенеф. Трябва да знаеш всичко за тоя кенеф. Дали има хартиени салфетки, или сешоар за ръце, какъв е сапунът. Дали вони. Дали някое копеле не е осрало с редки лайна некоя кабинка... Всичко.
- Ох, ще повърна...

-------------
Извадка от Естествен Роман на Георги Господинов. Има го online на slovo.bg

Абе... Разбира се, че чета РСМ в тоалетната, мятам се на дивана понякога със списанийцето, но най ми е сладко като седна да сера и чета Сашо Бойчев То като почне да се смее човек и се отпуска и докато се усети - пльок - трябва да се става.

Хич не се и застоявайте в кенефа, че се хващат хемороиди, а това не е приятно и само ще ви убие тоалетната утопия. Бе какво говоря, аз стоя по половин-един час

Едно време с лаптопа ходих, да си чатя и да си чета форумя Игрички на телефона задължително цъкам, или чета СМСи, но никога не слушам музика, че от ритъма (особено ако съм надул басовете, но и от телефончето) ми се свива дупката и го прекъсвам. А то като се спре трудно почва И после стоиш с едно такова недоакано усещане в задника.

Па понякога се и обаждам по телефона на някого, че инак не ми остава време

А таз историйка хич не е толкова забавна...

Бях баннат заради тази тема
Админа е пич

Хахахахахахаха той е реагирал остро, но после е видял резултата, явно

Няма нищо лошо в четенето у кенефа, админееееей! Там и уроци съм учил, че и отлични оценки съм изкарвал. Пу, даже авторите на РСМ го споменават като свещено място за почетване. Не мога да ги разбера - админа все едно е хванат от улицата, не е чел списанието

1/4 oт коя да е книга,там се прочита.

Чувал съм, че повечето хора по време на купон или по-често след него употребяват кенефа не само за дефекация, ами как да се изразя... цялостно прочистване на организма...

освен това играя на ПСП в кенефа и ... еми не е лошо

e и аз съм така ама нещо мноо време се задържам в кенефа

"Re: В кенефа ли четете PCM?"

Не.

И държа да изтъкна, че
аз - любими книжа, НЕ нося със себе си в тоалетната

++++++++++++

Не искам да звуча слагачески, но правдата ме задължава да изтъквам САМО факти,
тоест,
Св. Библия, трудовете на т.нар. класически произведения и още десетина любими ми съвременици
никога НЕ носа в кенефа,
а си ги листя САМО в дебело кресло, на трезва глава, за първо четене ( и с пура и коняк (уиски) на последващите гъделни четения ).

++++++

Френдове,

днес е велик празник,
нема да ви го казвам, щото, които го знаят - знаят го,
а които не го ценят ...,
само ще ме подядат залудо, че видите ли "им продухвам главите с религия " ... ,
ами, писна ми вече от нелепи упреци на пост-соц-отрепки,
та ...,
нека не ви казвам, че днес Църквата има Рожден ден.

+++++++++++

Но, нека изрека обещаното:

- Което правиш, и то те прави!

Тоест,
ако четеш в кенефа,
рано или късно,
на говно ще го докараш ...

Сори за откровението.


РС Мания НЕ е:
Азисово-азисинско педерастийско събрание на чалгийчици,
не е гнусна звездобройска сбирка,
не е претенциозно, нищонезначещо уж-академично тщеславно събитие ...
........,
... не е суетна случка!,

а е супер готино издание,
посветено на най-яката и динамична Моя виртуална радост - РС-игриците.

Демек,
вече 10 години служи на КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА - РС Игриците,
и за мен означава,
че РС Мания върши нещто сакрално!

Сакрално значи свещено,
тоест,
не бива да се смесва с отходни миризми.

Мир.

Батко виждам как пишеш за църква и така нататака и хвалиш РС игрите, от които 2/3 са удавени в кръв и разврат. Цъкаш ли Блууд 2 и Дуум 3 ...

ПС - Въпроса ми е със средна сериозност

Може би искаш да кажеш "умерена".
офтопик: Като става дума за сране, днес гледах един епизод на саутпарк, за най-голямото лайно на света.

Не ама да се похваля взех си ПЦ Мания за първи път от около 1 година. След една година може си купя пак. Последния път беше като имаше някакъв шот от форума.

Е, да де,
но на мен пък този твой въпрос много ми допада,
щото имам какво да ти отговоря.

Виж сега, френд,
игрите не са, и не могат да бъдат,
нито добро, нито зло.

Те нямат воля и затова са абсолютно неутрални.

То е същото като учебникарския пример с ножа,
който може да реже хляб,
но може и да пробожда смъртоносно.

Ножът ли е виновен,
или волята, подала импулс на ръката да извърши деянието?

+++++

Ненавиждам духовните кастрати,
именно, поради склонноста им да изнамират злото ИЗВЪН себе си.
Все игрите са им виновни, все филмите, книгите, картините ...


Не казвам, че поощрявам касапските кървави сцени из игриците,
но ако днес забраним игрите с кървища,
утре ще забраним игрите с еротик-намеци,
после ще изпозапалим книгите съдържащи кървави сцени, порно и т.н.

++++++

Тоест,
филми, картини, скулптори, игри ... - това са само едни средства.

Аз колкото наслилие съм видял в Том и Джери, примерно,
толкова кръв не съм разпльокал из Дум3, ХЛ2, Пайнкилър ..., взети заедно.

Ами, няма ли насилие в Червената шапчица?
А във Вълкът и седемте козлета?

Напротив,
пълно е с насилие, щото раят не е на земята
и готините заглавия умеят да представят светът такъв, какъвто е.

Тоест,
не продуктите са виновни,
а ТЪЛКУВАНИЕТО на посланията в тях.

А умението за тълкуване зависи от три неща:
- възпитание,
- дарби
- умения.

+++++

Тъжната истина, френд, е че
най-често злото никак не е кърваво,
а е супер приятно, супер красиво, високо-ерудирано, облечено в нови дрехи, парфюмирано, високо-интелектуално, ...
Но затова друг път, че ми писна да набирам знаци сега.

Ами, тфа е горе долу,
дееба.

Абе на тоя горния пич нито един пост не съм му прочел, никога

Вода и олио, лъв и магаре,
се не смесват,
правилно постъпваш,
тоест.

Стой си където си и немай грижа.

Я прочетох един

Похвално е начинанието ти,
и дано усърдието ти се увенчае с успех,
щото,
сички четем,
но какво разбираме от прочетеното,
е друга тема

Респект за дългият пост, само истини и неща с които съм съгласен.

Всеки път когато усетя напрежение в стомаха с утеха поглеждам старателно лакираната дървена врата на домашният ми кенеф.С бързи крачки потеглям към нея с надеждата да облегча напрежението си.Отварям леко издрасканата дръжка на бравата,а вратата издава познатия скърцащ звук който наподобява изнасилена котка.Вече съм вътре и използвам класическото вдигане на капака с което мога спокойно да седна на облодънната чиния.Присвивам очи и започвам познатите и за двата пола напъни.Когато кафявото(може би и миризливо) изпражнения стига до средата си изведнъж почувствах че нещо ми липсва!По глеждам надолу-право-централно между краката,но всякаш всичко си е наред!Вдигам глава,а пред мен стои едно добре илюстрирано цветно списание!"PCM трябва да е това!"-казвам си аз...

Ахааа... ок.

Бла бла бла...
Аз пък имам друг въпрос - къде четете форума? Само у вас или?