Ха-ха, земи се застреляй.

Да*ба и метъла смръдлив.
Ваща музика само ще ти кажа, че е най-противната и отвратителна.

Тихо, юнга, не ги сереш квадратни говната, че да си позволяваш така да говориш

Pervertor_ov_TK3C на мен ли говориш?

И на тебе, и на цялото ти стадо

Връз що за основания тръскаш подобни смехотворщини ? Цигани ли са те ебали, признали са ти скоро, че си осиновен ли - не знам кой всъщност е комплексарът тук, тоест не съм сигурен дали си наясно.

Вие сте комплексарите, който сте с тия предрасъдажи за чалгата и за хората, които я слушат. Дето се нахвърляте непрекъснато срещу члагата, чалгарите и т.н. аааааае у лево

Добре. Айде отивай да риъл лайф-стваш.

Ти не се притеснявай аз си имам 'риъл лайф', (по-добър от твоя при всички положения, ако въобще го имаш или живота ти се разпростира до УоУ) за разлика от повечето хора тук.


Blue Да, слушам и House и Чалга, и други стилове. Това само говори добре, че мога да се забавлявам по-различни начини, а не съм се ограничил до един стил музика.

Ебем ти риъл лайфа - да те нижат манафи на легане и на ставане - ЗЗЗАЕБИ , МОЙ

Сигурно за 1520928271623-ри път чувам същите неща, само че всеки път човекът е различен... oh, well.

Оно нали знаеш - fuckin' conveyor

Иначе тоя ако беше поне малко акълия, щеше да млъкне още у началото, че да не става за смях пред (не)хората тука

Ако селяните от Драгоман, те нижат тебе, незначи, че при мен в София е така.

Nocturno Истината боли, нали?

Теб боли ли те ? Мен щото не ме боли... само дето одеве си прискрипах пръста, докато пренасях един "Раховец" от последния вход у блока до мазето тука, та сега кълна проклетия капак на фурната !!!

Да ти пратим хора от Драгоман, а ?

Много са ми смешни такива - сереш отгоре им, а те идват за още - ходи им разбирай !

Ама, Слим, съгласи се, че в края на 19-ти век е малко абсурдно да очакваш голям процент от населението да е образовано. Това и в Западна Европа го няма по това време. Там, прочее, цари същата мизерия както и у нас по време на Войните - тук вината наистина не е в българския народ.

Съгласен съм, че комунягите не са виновни за цялото окастряне на българския културен елит. Наистина след Освобождението попадаме в един порочен кръг на войни и кланета, всяко водещо като последствие следващата кървава касапница. Реално България не е оставена да се развива сама от балканските войни чак до 1989г., че и след това.

Позволи ми да добавя още малко интересни размишления, които може да хвърлят малко по-друга светлина върху психиката на нашето общество, и защо мнозинството българи днес са такива апатични овце, що се отнася до оцеляването ни като народ.

Георги Андреев говори за т.нар. "болни общества", в които социумът не е узрял естествено, и често действа като преждевременно остаряло дете. Дано ти се чете нещо по-дълго, защото определено е страшно интересно.


В света съществуват „сбъркани” народи, които все не успяват да излязат от задънената улица, в която са подпаднали. Това са народите на Черна Африка, Австралия и Океания, индианците от двете Америки и някои азиатци. Тези народи не са съставени от дефектни хора. Нещастието им е в това, че нормалното историческо развитие е прекъсна-то отвън, чрез намесата на външни сили. Колониалната експанзия на европейските страни ги е заставила да прескочат исторически етапи в развитието си, и те, вече свободни, плащат за това. Намесата отвън насилствено е променила ценностната им система, културните традиции и начина на живот, лишила ги е от управленски традиции и кад¬ри, които се формират постепенно, а също от възможността сами да извършат своите буржоазни революции, когато се създадат необходимите условия. Страни с древна култура като Индия и Китай, опирайки се на хилядолетните си културни традиции, по-бързо се справят с нанесения им удар. За други (негрите и индианците) ударът се оказва фатален.
В наши дни опитът да се „внесе” отвън държавен капитализъм (наричан социализъм) в страна с племенно-феодално общество като Афганистан доведе до сътресения в нейното общество, които ще се лекуват в продължение на много десетилетия.
Обикновено намесата отвън разрушава съществуващата многогодишна структура на обществото, и това е решаващо за по-нататъшната съдба на народа. Ако структурата се запази и се остави на естественото си развитие, народът сравнително безболезнено понася чуждата намеса и дори чуждото владичество. Това обяснява защо финландците и словаците, които имат много кратка държавност, съумяват да изградят нормални общества.
Турските завоеватели напълно са разрушили българското общество, а когато етносът ни се съвзема от удара и тръгва към своето освобождение и своята революция, процесът е прекъснат отвън - Русия освобождава България от турско робство. Това е стечение на исторически обстоятелства, за които Русия няма вина пред българите. В новоосвободеното княжество неколцината духовни водачи на народа са погълнати от случайни хора, оказали се в състава на управляващия „елит” - хора, мислещи в мащабите на своята търговийка и бистренето на политиката в кафенетата. Една революционна селекция не би поставила тези хора начело на Властта. За преобладаващата част от българския народ, останал пасивен по време на освободителната война, извън патриотичния подем на национална основа, свободата се изразява едва ли не в смяната на бирниците - преди е плащал данък на султана, сега плаща на княза; и преди си е обработвал земята, и сега я обработва; и преди -търговия, и сега - търговия... Това е твърде опростен анализ на събитията, звучащ тенденциозно, но иначе разсъжденията биха излезли извън темата. Основното тук е, че българите получават независимостта си като подарък, без да заплатят нужната цена. Такива подаръци се правят на децата за примерно поведение. На подаръка не се търсят кусури и българите още оттогава добиват навика да не търсят сметка на управниците си за поведението им.
След общия подем преди балканските воини идват двете национални катастрофи. Никой не търси отговорност на виновниците за катастрофите (Фердинанд и Радославов безпрепятствено заминават за Германия, където получават пожизнени пенсии, а опитите на Стамболийски са осуетени след деветоюнския преврат). Въпреки традиционните монархически традиции, Хоенцолернате в Германия и Хабсбургите в Австро-Унгария загубват троновете си след поражението. Но Кобургите в България остават ненаказани. Народът, смазан от катастрофите, забравя да накаже политиканите, хазартно проиграли усилията му. А това би било много възпитателно за бъдещите политикани, би повишило самочувствието на хората и би ги направило по-отговорни.
Между двете световни войни опората в Русия се сменя с опора в Германия, а не в себе си. България упорито си търси родител или поне наставник!... В объркването на народа се намесва и коминтернът, преследващ свои цели... През цялата ни следосвобожденска история няма обществена сила (ако се изключат неуспешните опити на БЗНС при Стамболийски), която да оказва отпор на Двореца и на безотговорните действия на политическите котерии, и която да обедини национален елит от образовани отговорни (пораснали) хора. След репресиите през 1925 г. Елитът на лявата интелигенция (Гео Милев, Сергей Румянцев, Йосиф Хербст...) Е унищожен и тази възможност изчезва.
Следва ново освобождение (нова намеса отвън) от страна на Червената армия. Отново наставникът (възрастният човек), ръководещ революционната игра на децата, е отвън. А децата-строители на новия живот забравят, че играта е истинска, а не на ужким, и с българско престараване на прилежни ученици, като на шега, изтрепват трийсетина хиляди свои сънародници... А след това, опиянени от властта и безнаказаността си, дечурлигата-управници извършват множество поразии... Реалният социализъм осигурява относителна осигуреност на послушните, но напълно ги лишава от възможността да участват в управлението и да вземат важни решения - всички поданици са поставени в положението на ученици, които могат да решават как да си напишат домашното упражнение, но не им е позволено да решат дали да го напишат; „учителката” никога не „отсъства от час” и лудории не са позволени; който слушка, получава похвали, награди и възможност самият той да стане учител... Социализмът не създава инфантилизма у българите, той само го засилва.
Превратът на 10 ноември 1989 г. до голяма степен заложи на детската възторжена реакция на българите. Обикновените хора - и „сини”, и „червени” - не разбраха, че са излъгани: сините тълпи не осъзнаха, че СДС е креатура на Държавна сигурност, понеже опозиция, равностойна на БКП-БСП не може да се създаде за няколко седмици; червените и досега не могат да обяснят дори на себе си защо „строят капитализъм”, без някой да ги насилва...
Разбира се, и преди, и сега е имало и има „пораснали” „умни” хора, т.е. мошеници и нагаждачи, които имат не идеи и възгледи, а само интереси. И се стараят да ги постигнат. И често успяват.
Инфантилизмът не е единственият недостатък на българина, нито пък е единствената причина за неуспешното раз¬витие на страната ни. Влияят също множество външни (извън страната) и обективни (закономерни) обстоятелства, които са извън темата, разглеждана тук. Обаче инфантилизмът е общият знаменател, под който може да се подведе голяма част от поведението на българина.
И сега закономерно възниква въпросът: прокълнати ли сме винаги да бъдем социално инфантилни?
(...)


И още нещо от същата книга:

По правило буржоазните революции са кървави и продължителни, жертвите са многобройни и народите, заплатили тази висока цена за придобиване на свободата и правата си, не са съгласни да се лишат от тях заради едно шоколадче, получено сега.

В България буржоазна революция, в която да се кали едно отговорно за "живота" си общество, нямаме.

Ти докато пренасяш фурни от мазетата, аз ще се качвам на Аудито ми, и ще тръвам към буда да зема едни курветини от там, че имам сепаре за Син сити довечера