http://www.ign.com
http://www.gamespot.com
-------------------------
http://www.gamebanshee.com - RPG's


Ако рекламите не дразнят, правописните грешки се прощават и не става въпрос за ММО (тогава се ходи на http://www.tentonhammer.com), то тези сайтове предлагат доста добра информация.

Не бях забелязал за "криза", но като го спомена ми изникнаха няколко неща в главата... Довечера ще видя кой какво е изтропал по темата и ще постна малко по-съществени думи.

едит: колко ли поста ще минат, преди някой да заговори за криза в игрите...

Доверявах се на тролите, защото бяха екип от възрастни и сериозни хора. Фалираха явно, защото хората предпочитат шарени неща и неща, които да не ги обременяват много и да не ги карат да четат дълги текстове.

Иначе не съм чел гейм списание от няколко години.

По принцип, Стиляне, хората и да искат, не могат да четат дълги текстове за игра, максималното игрово време на която не надвишава няколко часа. Хайде, за някое RPG, могат да се кажат повечко неща, но какво повече да добавиш за игра, която ще ти отнеме по-малко време да я минеш, отколкото да прочетеш статията за нея?

Гейм журнализмът не е в криза, просто хората остаряват (нищо лично към екипа на PCM, останете все така млади, усмихнати и словозакачливи!) и възгледите им за живота се променят. Ако си на петдесет и две и още не можеш да станеш от компа, залепил очните си ябълки в поредния рейд, значи нещо не е наред.

Остава само новото поколение журналисти да вземе всички добри страни на старото. А дано!

А, и за да отговоря на въпроса ти, колега, предпочитам закачливо-веселяшкия тон за статиите. Съгласи се, че когато четеш подобен текст, все едно някой приятел е седнал до тебе и ти разправя за играта. По-хубаво е, според мен.

Очакваме другите компетенти от Форумово да дадат гласа си в дискусията. Не е приятно да си отговаряме сами, знаете.

Aз си купувах РС Мания от години и сега когато са вече само на сайт, може да не ми е толкова приятно да ги чета, но не мисля че качеството на текстовете ще намалее. Дори напротив, сега авторите са длъжни да са още по обективни, защото представете си ситуацията да напишат в ревюто, че дадена игра е много хубава, пък отдолу да се изредят 10 потребителя и да кажат, че е пълен боклук. Някак не иде.

По принцип, Архангеле, изцяло си зависи от играта. Тоест, ако една игра е качествена и добре изпипана, но кратка, не би ли си заслужавала текста?

Ами да ти кажа, въпросът е принципен (бая попрекалихме с тези принципи ). Аз лично, щом прочета за някоя игра, че е кратка, и спирам да чета статията, просто знам, че ако играта, която играя, се минава за следобед, всякакво желание да я видя, се изпарява в чистия бял въздух. Освен, както каза ти, ако е шедьовър. Тогава стискам зъби и продължавам да чета.

Но всичко си опира до човека, де. Някой се забавляват да четат/гледат/играят дълги истории, други се задоволяват и с по-малко, трети се задоволяват с нищо(демек нито четат, нито гледат... жалка работа). Та тъй де.

Малко се отплеснах. Извинявам се за което. Хареса ми обаче начина, по който ме спомена, "Архангеле"... Зарадва ме много.

Какво очакваме от гейм журналистиката...ами каквито сме си песимисти...очакваме блогърщината да я превземе:
1. По-кратки текстове. (Много причини за това - най-вече защото интернет браузващите не могат да си задържат фокуса на вниманието върху нещо за повече от 5 минути...после, ако няма снимки на голи жени, губят интерес... )
2. По-народен и граматически/стилистично влошен език.
3. По-небалансирани мнения.
4. Желание да се "блесне". Оригиналничене.
5. По-голяма тенденция да се угоди на читателите (заради възможността за коментар), което пък ще развали оригиналният стил и виждания на автора.

Накратко ще заприличат на нас - дуднещите, нагли и безотговорни форумци . Това може би от наша гледна точка ще е забавно, но за тях ще си е падение .

От нещата, които са споменати в статията за която е дал връзка One Vision, май само подкупността и угаждането на корпоративните интереси са ни подминали засега. Ако разчитаме на българското твърдоглавие и гордост, ще ни подминават и за в бъдеще, но не бих заложил пари на това.

Някой ще каже - абе имаше един Ивелин Г. Иванов, който работеше за Пулсар и пишеше статии за конзолни игри, които се продават от Пулсар. Всъщност Иво е контра пример, защото продължи да пише такива статии и след като престана да работи за Пулсар. (Или пък нещо не съм разбрал ситуацията, но това е си е мой проблем, че не съм осведомен правилно. )

Аз нямам някакво специално мнение за гейм журналистиката, освен това, което беше цитирал One Vision - който е истински добър журналист няма да се занимава с ревюиране на видео игри.

Но трябва да спомена, че г-н Иванов е един от хората в ПЦМ с най-правилна представа за случващото се в света на игрите и единственото, което го спъваше беше това, че имаше наистина страшно малко място да си изкаже мнението. Сега се надявам това да се промени.

Моридин


Това е и моето мнение, но може пак нещо да съм се объркал.

One Vision


Да, но мисля че не е масова практика в момента.
Т.е. надявам се да не се разрастне.

Конкретно едно бг гейм списание практикуваха т.н. "маркетингови статии", няма да го спомена поименно, не искам да правя лоша реклама и да ме банват отново. Игрите Spells of gold и Jazz & Faust бяха прехвалени до болка, едната боза едва ли не беше второто Диабло, а глупавият куест беше сравнен с някои от наистина качествените заглавия тогава. И двете си ги взех оригиналки поради промоционалната цена и добрите им оценки в списанието, уви, това бяха едни от най-тъпите игри, които някога бях играл и само причината, че бях дал пари за тях ме накара да им отделя няколко дни. Но както е казано, "нищо лично, просто бизнес"

Мухахаха! Hired Team Trial и Jazz & Faust...спомнихте ми младостта, тенкс за което! Тогава и аз все още купувах и четях геймърски списания.
Апропо, такива статии за тези игри май имаше не само в PC Mania, но и в други списания ...
Grammis сигурно са шарили яко мангизи тогава...
Аз обаче имам някъкви смътни спомени, че статиите бяха отделени в стил "платен репортаж". (което май не е вярно, щом помните оценки в тях) Според мен някак ставаше ясно (може би между редовете), че са рекламен материал, а не истинска критика...

Все пак не беше масова тенденция, пък и мисля че тези статии бяха яко "насолени" в рубриката за читателска поща (щом тези писма са били публикували, това говори добри неща).

Аз четях списанието преди. От доста време насам ми е по-лесно да гледам трейлъри. Те ми дават доста бърза и добра представа за играта.

То Workshop-а се опитваше да е нещо такова. С това безкрайно занимаване на читателя с живота на автора (голяма част от него напъно въображаем ) и почти никакъв фокус върху играта която се ревюира.

Лично на мен винаги ми е било противно някой друг да ми определя тона, вкуса и стила. Още по-досадни за четене са ми самозаблудите за величие на тези автори. Единственото ми обяснение е, че всъщност подигравките им с читателите са били някъква извратена форма на майтап...интересно е, че в личен разговор с поне един от тези автори, забелязах че те продължават този "майтап" и в реалния живот...


1. Защо си мислиш, че не знаем това? Според теб никога не сме ги купували?
2. Мизерщината точно на статиите премества фокуса върху снимковия материал, който пък е беден.
3. Замисли се, какъв е стила на авторите...и каква наглост е да го задават, като стандарт за нещастните си читатели .

Впечатления...а не пространни въздгледи за живота, под формата на 2/3-ти от статия за някъкво RTS примерно.

Поради няколко обективни причини българските гейм медии са много по-независими от западните и липсват икономически предпоставки за поръчкови статии:

- Българските разпространители и вносители се броят на пръстите на едната ръка. Т.е. една българска фирма внася заглавия от много издатели, които на западния пазар са преки конкуренти, но не и на българския при това положение. Ясно е, че една игра ще получи по-висока оценка, а друга по-ниска и няма причина тези оценки да не отразяват мнението на автора. То може да е субективно, но едва ли поръчково.

-В американските и британските медии механизмът е следният: Рекламодатели са ни големите компании - EA, Activision, Vivendi, UbisSoft, Take 2 и т.н. Съответно техните заглавия получават по-високи оценки. Но не може да пускаме само положителни ревюта, трябва да има и отрицателни, нали? Хващаме играта X, издавана от някоя немска фирма, която не се рекламира при нас, или играта Y, на някой по-малък издател, който има ограничен бюджет за реклама, и ги правим на пух и прах. Немските игри получават понякога абсурдно ниски оценки. Навремето Neighbors from Hell беше получила оценка 3 от 10 в PC Gamer, наистина ли защото е чак такъв боклук?

Пущил съм ги да рупат неслушащите.

Е,
те имат нас - слушащите - за несериозници;
като ни упрекват, че"живеем в матрицата".

Но идея си нямат как, т.нар. сериозна медия,
им го навтъква сека секунда,
набива им го така зловещо,
че няма да могат да го изпърдят, чак до Второ пришествие.


Матрицата, в т.нар. сериозни издания, в този могъщо глобализиращ се свят,
е така яко рулираща,
че само духовен слепец не би я видял.

Новият Вавилон иде.

В този смисъл, не им се сърди, а се моли за тях,
френд.

Те се имат за зрящи, но истина ти казвам,
не виждат по-далеч от носа си.