Иди на:  
търсене   регистрация   чат   помощ   правила   влизане в сайта
Автор Съобщение

Цар
Аватар
Регистриран на:
31 Яну 2003 12:18
Мнения: 1408
Местоположение: София
Заглавие:
Публикувано на: 10 Фев 2007 21:51


Ще отговоря само на нещата, за които може да се проведе по-нататъчна дискусия: които подлежат на въпрос или отговор. Ще оставя настрана тезите, породени само от различните гледища, от различните значения, вложени в думите или тези, които са породени от неразбирателство в смисъла на първия пост. Форумът наистина не обича да пуска дълги постове. :)

AcTivE написа:
Разбира се, че имаме степенуване при чувствата, дори когато са искрени, защото например всеки път когато кажеш на някое гадже, че го обичаш, чувстваш различно. Обичаш едни хора повече от други, мразиш едни повече от други. А контра въпроса ти мога да отговоря без дори да се замисля. Гневът е най-импусивното, мигновено и искрено чувство, което може да възникне в един човек. Помисли си колко лесно и бързо си виждал нерваци да почервеняват от яд - точно за секунда. Сега си помисли другите чувства колко по-бавни са и помисли - докато не стигнеш до частната им същност, не претърпяват ли те мутации и раздвоения?


Не съм съгласен, че гнева е най-първичен и мигновен - просто защото има редица други чувства, които са също толкова (или дори повече) спорадични. Любопитството е добър пример за чувство, което е вкоренено в самия теб - и до известна степен е по-първично от радостта и гнева, защото те са реакции към дадена причина. И отново, похотта?
Второ, гневът също придобива мутации и раздвоения. Гневът срещу по-силния се заприщва от страха и се изражда в омраза. Гневът, проточил се във времето, дава плод в страдание.

AcTivE написа:
И моя контра въпрос - ти безгрешен ли си, дори и да обуздаваш гнева си и не е ли двулично един човек, който те дразни, да му се омилкваш, при положение, че вътре в теб кипи?


Ако в мен кипи, но още имам глава на раменете, ще потърся някакъв друг, по ползотворен начин да се излезе от ситуацията, да се реагира с/у нарушеното спокойствие. Наистина, от гняв нищо добро не съм видял! Това обаче не е покана за повторен спор по тази точка, защото ще се завъртим в кръг. Явно тук става дума и за личен опит. :/ (Какъвто посочи и AlShu)


AcTivE написа:
Чел съм конкретното разсъждение на Джордж Карлин и мога да кажа, че е наистина впечатляващо. Или поне до 5 мин, след като си схванал мотивационната мисъл докрай. И после КАКВО?


Е как какво? Какво прави човек, като прочете нещо добро и позитивно?

AcTivE написа:
Предпочитанията ти обаче тук не играят значима роля, защото ти не си егоист и няма да се бориш за тях, нали? ;)


Поне не и по егоистичен начин. Виж, тук се въртим във философски кръг - или по-точно две отдалечени окръжности, твоята и моята. Явно е, че не влагаш в егоизма това, което ми казва речниковото значение на думата. Не знам обаче как би избягал от негативната конотация на думата - по същата причина, поради която на никой не би му пукало, ако човека Х нарича крушата ябълка.

AcTivE написа:
Интернационалните Ситуационисти не са ми познати и не ме е грижа за подобни организации.


Жалко, те са пичове! Check this out. Един от най-популярните им, свързани с до болка познатия ни ученически живот манифести.

AcTivE написа:
Повярвай ми, че всеки човек знае какво е болката (освен някои с патоанатомични особености) и знае кога "върви към смъртта си", независимо в какво вярват и в какво не. Като стана дума за военните, ще да пример - нашите наемни войници в Ирак... избягали от мизериите на нашата казарма, отиват на място с добро заплащане и елитно професионално обучение. Христианските им мотиви "Да освободим и възстановим Ирак, да избегнем кръвопролития и да помогнем на бедните хорица" явно замазват очите на някои.
Прощавай ти, те съвсем не са ГЛУПАЦИ.


А са роби на банкомата и болтчета - въоражени болтчета - в гладната машина на капитализма. Не мога да кажа, че ги оправда особено добре.

AcTivE написа:
Превъзпитанието в годините на човека, култивирането, базирано на цивилизационния модел, угодно единствено на шепа хора. А за първобитните хора наистина вече не смятам да коментирам, имаш уикипедия, гугъл, литература, човече, какви са тези детски въпроси?


Ми не те разбрах в първия пост, затова са тези детски въпроси! Много объркано изречение беше в този абзац.

AcTivE написа:
И какво от това?
Бориш се за ред, но никога не го получаваш. Я според теб Френската революция от културна, политическа и социална гледна точка не е ли точно това, което ти заклеймяваш като непостижимо. И да ти напомня, че френската революция, ако изключим задколисните игри на хората в сянка, ще видим, че гневът на определена група от елементарни хора от долният част на обществото подтиква това велико историческо събитие.


Не мога да се съглася тук. Ще ти предложа мисълта на един мой съученик - бог в областта на историята - който простичко охарактеризира човешката история със следния класов конфликт (разсъждения донякъде подтикнати от оруелския 1984; линк по-долу):
(свободен цитат) "Човешката история е накъсана на множество конфликти, случващи се по един и същи начин от едни и същи първопричини. Имаме три класи - управляваща, буржоа и пролетариат. Всяка революция е плод на буржоата, която използва пролетариата за да размени местата си с управляващата."
Лесно можеш да напаснеш описаното от теб събитие по тази схема, нали? Затова не вярвам, че човека не е надраснал инстинкта да го управляват. За наистина радикална промяна в положителна посока, е нужно това да се изкорени. Напълно и изцяло. Друг е въпроса колко са готови на нещо такова.

AcTivE написа:
Ти как предлагаш да спасим света? Държа да отговориш специално на това, ако не ти се води дискусия на другите въпроси повече.


Ето, и тук несъгласието ни е породено от различните значения, влагани в думата 'егоизъм'. При мен се корени в това, че не мога да възприема множество от егоисти да се борят единодушно по дадена кауза. Два различни бряга на реката, както спомена. :)

AcTivE написа:
И аз харесвам Оруел, но не съм чел конкретно визираното произведение. Ще се радвам, ако го споделиш с линк, ако разполагаш с такъв.


ЩРАК

___________________________________
Come, my raven, it could be a lark.


Профил

Заглавие:
Публикувано на: 10 Фев 2007 22:27


Jenseits von Gut und Böse...
Който знае, знае.
Активен, интересни неща си написал. По-скоро харесвам факта, че си ги извел всъщност, не ги подкрепям дословно, но така или иначе - получаваш точка.

___________________________________
Negative Frequency Entity.


Профил Skype

Цар
Аватар
Регистриран на:
31 Яну 2003 12:18
Мнения: 1408
Местоположение: София
Заглавие:
Публикувано на: 10 Фев 2007 22:44


Skald написа:
Jenseits von Gut und Böse...
Който знае, знае.


Ааа, не, не и ТОЯ, моля ви! :P

___________________________________
Come, my raven, it could be a lark.


Профил

Шефа на Кенефа
Аватар
Регистриран на:
30 Ное 2003 14:14
Мнения: 7904
Местоположение: Троянски манастир
В момента играе: на троянска чушка
Заглавие:
Публикувано на: 10 Фев 2007 22:51


Firzen написа:
Skald написа:
Jenseits von Gut und Böse...
Който знае, знае.


Ааа, не, не и ТОЯ, моля ви! :P


Стига бе, време беше да го намесим. :wink:

___________________________________
a.k.a. ЧУПЕН ЧАЙНИК


Профил ICQ

The King of Kings
Аватар
Регистриран на:
26 Дек 2002 14:16
Мнения: 3480
Заглавие:
Публикувано на: 10 Фев 2007 22:52


Firzen написа:
Skald написа:
Jenseits von Gut und Böse...
Който знае, знае.


Ааа, не, не и ТОЯ, моля ви! :P


Аз само се усмихвам и давам пас. :D
Можеше и да не Го намесваме, но Йехова пожела така :wink:

___________________________________
Цитат:
az se nadqvam planeta turneto da e ludnica taq godina!


Профил ICQ

Цар
Аватар
Регистриран на:
31 Яну 2003 12:18
Мнения: 1408
Местоположение: София
Заглавие:
Публикувано на: 10 Фев 2007 22:59


Офтопик, но си струва. :o

___________________________________
Come, my raven, it could be a lark.


Профил

Шефа на Кенефа
Аватар
Регистриран на:
30 Ное 2003 14:14
Мнения: 7904
Местоположение: Троянски манастир
В момента играе: на троянска чушка
Заглавие:
Публикувано на: 10 Фев 2007 23:05


AcTivE написа:
Можеше и да не Го намесваме, но Йехова пожела така :wink:


Или по-скоро така каза Заратустра?

___________________________________
a.k.a. ЧУПЕН ЧАЙНИК


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
18 Май 2004 21:32
Мнения: 667
Местоположение: Dark pits of darkness and despair descending down decaying decrypted doom-damned dungeons
Заглавие:
Публикувано на: 11 Фев 2007 00:33


Хах...Гняв...Удивително е...Четири..Просто четири приятно съчетани звука...А толкова....Толкова много така и неизказани и все пак прошепнати на самите нас и прошепнати оправдания..Оправдания на хаоса..На емоцията..На лудостта..На човешкото..На отреченото то самите нас общо...Гняв...Какво прекрасно извинение...Неосъзнато..Достоверно..Дори теоретично вярно..И все пак просто извинение..Маска..Напукана глинена маска на собственото ни тъй и неотхвърлено проклятие...Страха...Инстинкта...Собствения ни криворазбран наполеонов комплекс...Да бъдеш над...Да бъдеш повече...”Гневя се”..Просто намирам поредното оправдание да отрека собствената си човечност, приемайки я в най чиста форма.....

А сега ако бих могъл да си позволя, макар и вече тъй изгубен и отдавна поддал се на сладката меланхолия пред безсилието на собствения си осъзнат ..гняв, нека споделя своите собствени тъй необективни и пречупени през стъклата на собствените ми лутащи се из бурана на реалността, стоманени капки на мислите, безпомощно разбивани в твърдта на океана от хормони и лудост, погълнал съзнанието ми, за да се разтопят в ръждива мъгла на дъното му и Юда родят изказаните по-долу редов, сякаш появили се в своята мъртвешко кафява прелест не просто за да изразят позицията и сякаш генетичния ми опит за противопоставяне на всяка инспирирана то емоции теза, независимо от принципиалните ми симпатии към персоната изказваща, но и в отчаян опит да помогнат на самия мен да намеря отговор на въпроса си: „И все пак...Дали го има..Нима наистина го има онзи..чистия Гняв..Гнева лишен от емоцията..от страха...от злобата...от безсилието..гнева на звяра видял по-силния от самия себе си самец..Дали наистина го има онзи Гняв...Гнева на зададения и останал без отговор въпрос..Гнева на стремежа..Гнева към собствената ни низост..Гнева на поредния осъзнат и все пак тъй дълъг път..Гнева тласнал ни просто към първата крачка?”(Само и само за да осъзнаеш по средата на поредната посипана със стъклени късове пътека че именно още в тази първа крачка ти си бил покварен за пореден път от собствения си страх от всички онези дори и не прозрели пътя, но не защото си почиствал нуждата да го последваш, а просто защото за пореден път гнусния кукловод на Свръх Аза е изрекъл тежките си слова на ужас пред евентуалната загуба на поредната самка, незабелязала те сред всички останали, поставяйки те по този начин бос , за пореден път обречен бавно на огледалната отрова просмукваща се в преумялото низостта си съзнание , превръщаща те просто в една от многото стъклени статуи, покрила с разнесения си от ветровете прах пътя с безцветния си хермелин, очакващ всички онези поели също като теб, поредния фалшив и все пак тъй приласкаващо „истински” в собствените им заслепени от прикрилия се зад „гнева” страх погледи...)

Естествено не бих могъл да скрия меко казано приятната си изненада от появата на съответната тема в спектъра на достъпните за дискусия такива в рамките на вече тъй презряната и почти отхвърлена, сякаш в опит да предотвратя собствената си породена от страх и безсилие агония на безконечната ми отдавна изгубения в рамките на собственото ми погълнато то низост на емоциите и инстинктите съзнание битка срещи перверзните форми на съответните ,превърнали в просто свои сенки онези отдали се на комфорта на сладкия пасивизъм и глупост, вградени сякаш в самата същност на избралите ни да следват пътя на тревопасните ни прародители , наши „равни”, форума форма на общуване и отстояване на позиции, и все пак запознаването с съдържанието на дълбоко уважаемия от мен потребител използващ сякаш опитващи се да инкарнира собствения си идеал за постоянно движение( независимо от посоката на даденото) потребител AcTivE провокира една забравена тъй отдавна у мен струна на съзнанието, вече отдавна покрита с прах и все пак някак си позната и никога не забравена а именно онази на тъй клишираната и позната максима „В спора се ражда истината”, отключила пред всички онези преумелия толкова много истини, независимо от изхода на техните собствени спорове и болката на осъзнатите слова, дори и за двете страни....

И нека все пак прескоча жалостивата си тирада на отчаяние и пореден опит за възвръщане към състояние тъй обикнато ми и познато, но безвъзвратно изгубено, сред спомени за толкова много вслушани и осъзнати „Няма смисъл да се ядосваш” и разкрия минорните си както и тъй и непогледнатите звездни искри мисли , освободени от катранената мания на неумелата софистика:

Гняв....Пречистващ твърдиш..Всъщност не само ти...Всеки преумял поне за миг смисъла на онзи малък разкъсан от хилядите извиращи в пространството лъчи диск от стомана( за незапознатите изначалния символ на хаоса както и на античния символ на кастата на философите анархисти, хибиисти и циници представлява малка сфера с привидно разпръскващи се в пространството от нея стрели символизиращи градивното начало на хаоса и вечния подчинен на липсата на точен алгоритъм едогресивен растеж на вселената(като самата употреба на термина „подчинен” в изказаната от Талес теза поражда изначалния парадокс на анархизма като течение „подчинено” на „неподчинението” до извесна степен обезсмисляйки го в зародиш) го твърди.
Да....
Гневът....„пречиства”..Но точно тъй както пречиства и полета сред удавения в кървави краски небосвод на покварената и тъй обикната от мен в своята близост до нас реалност на Оруел и неговото сковано в прах и пепел небе над „новия” Лондон, позволяващо ти просто да се вгледаш в цялата разруха и низкия ритъм на движещите се из мрака на собствената си рутина и безсилно примирение в илюзия за комфорт и „сладка двуминутна омраза” проли просто и с наслада да усетиш собственото си величие при провокирания от криворазбраното ти самолюбие осъзнат факт на проумяната реалност, така и не забелязвайки собствените ти чезнещи сред пламъците криле , докато не започнеш да пропадаш сред собствените си разбити илюзии за власт над собствените си мисли и не завършиш сред хилядите късове разтрошена мазилка, като поредния пречупени изсмукан в кадрила на възвърнатата реалност Пречупен....Безсилен и знаеш истината..И все пак никога не преумял собственото си безсилие..Ето това..Това сотава от Гнева..От онзи..Същия твоя пречистващ гняв..Пепел..Черна..Обречена на вятъра на Техните крачки пепел.. .Само и само за да се преродиш след миг отново в началото на полета си, докато най-нкаря не осъзнаеш че никгоа не си имал крила..Не и по различни от тези на всички Тях и техните собствени заблуди....Защото в своя полет..Там сред красния безбряг на небето на „твоя” гняв си пропуснал единственото и най-важното..”Твоя” гняв...”твоите” крила...Никога не са били твои..Просто поредния предоставен ти с любезна усмивка от онези тихо нашепнали ти , точно като и на всички онези все още за теб пълзящи по черната пръст че си способен да летиш, са същите онези движещи самия теб инстинкти...Просто впили ноктите си дори по-дълбоко в зениците ти отколкото желаеш или дори смееш да повярваш...И тогава..Къде остана той...Истинския... Спасителя..Пречистващия..Гнева ?
Нима и той не се превърна в поредната усмивка, в поредната прикрита заповед, в поредния инструмент за контрол..И то не създаден от Тях..Не и от Масите..Не и от червеите, овцете, двукраките маймуни или особено актуалното в момента сред самите Тях „амеби”...А от собственото ти тъй зависимо от презрените от теб (въведи животно оцеляващо на стадно-пасивен принцип по избор) тяло, копнеещо с твоя „гняв” и „егоизъм” просто да увеличи собствените си шансове за участие в поредното поколение делене, докато тихо увива кадифените струни на твоята „душа” в магнетичната мрежа на прикрития си зад Маската на идеала „аз съм различен- аз съм повече” изкрещяно в самотата на къса ти покой като отчаян манифест да убедиш себе си в тази наложената от алюзията за „разум” подчинила се за пореден път на отровния вой на хормоните ти психика, докато най- накрая ти самия не повярваш и не започнеш да изпълняваш създадената си за целта” програма”..И тогава идва Мига..Мига на чистия ужас...на Истината..На първата истинска мисъл..Че всичко..Всичко което вършиш или твърдиш че си или ще извършиш..Всичко е просто думи..Разпаляни листове, самотно извикани слова, предизвикали разумно кимане от страна на аудиторията гръмки фразови, просто захвърлени за да задоволят собствената ти илюзия за комфорт по „пътя към „Целта” слова...Дори не родени вече от гнева или от „егоизма” а просто от рутината, всеки ден вдъхваща ти поредните мигове надежда че рано или късно ще дойде Края...Техния край..Твоето начало..Твоя шанс...А сега..Сега трябва да се подготвяш..Само и единствено да вярваш..Да помниш..Да мислиш в същата си полоса...И да търпиш...
Истината за собствения ти „гняв”..Просто поредната маска на пасивизма....
Именно тогава..Именно в отзи миг на отначало блажено прозрение, готово всеки момент да се превърне в искрата на пламъка на собствената ти истинска първа крачка...Точно миг преди да продължиш с поредното клише в своя арсенал от идеали и очаквания го осъзнаваш....Пътеката ти...Избрания ти път..Пътя на гнева...Е просто поредния покрит с стъклените късове на тези преминали преди теб мираж....И ти тоново си тъй бос..Тъй безпомощен...А тогава..Е тогава идва Тя...Винаги за теб....Лудостта..Меланхолията..Апатията...Спомена на собствените ти откъснати и всъщност просто подарени и просмукани с арсеник крила....За да напомнят с кървавия си дъх за твоята собствена обвита в стоманения хермелин на гнева маска на „лъжливото само лишение и отказване от света”, по простата причина че всеки път, всеки миг и мисъл посветени ти на гневното презрение и хула спрямо всички удавени в инстинкт и емоция си обричал самия се бе си на тяхната собствена съдба..Обречен на падение..А така и не полетял истински....

И отново въпроси..Отново пътища..Отново отговори..Отъново стъкла..Отново същите стари криле..Отново..Гняв..Отново „егозиъм”..Отново робство..Робство на собствената ти човечност...До края...ДО самия истински и последен край...Края на собствената ти самозаблуда..Мига в който озърнеш че ти си просто поредния..Поредния живеещ с илюзията за собствения си уникалност и в същото време тъй безличен и заменим в лицата на онези последвали пътеката на „твоя” гняв..просто поредната криворазбрана и все пак тъй удобна суб-култура..Анархист, националист, краен социалист, хибист (а.к.а привърженик на хипи движението), фашист, технократ- радикалист , или защо дори не скинар, рокер, метъл, блек метъл, гот, емо...Просто поредното допълнение в музия на „изключенията”...

А какво остава..Избор..Спасение..Надежда...Хах..Не...Просто предното ти бягство..И мисъл..Мисъл за истина..Една единствена болезнена и понякога тъй и не намерена истина...Нямаш избор...Нямаш свобода...Не няма Голям Брат..Няма Министерство на Любовта...Няма теле екрани и микрофони..Има го само онзи демон..Собственото ти подсъзнание..Собствения ти екзекутор, всяка секунда натискащ в амока на своя гняв поредния бутон на твоите собствени емоции и родените в защита на собственото ти чувство за индивидуализъм мисли, оковани завинаги в негова служба..И единствената свобода, единствения изход, единствения път , тъй мечтан и недостижим..Не не за спасението на света..За твоето спасение..За спасението на индивида седящ зад служебното Аз...(И все пак и за целия свят, защото нима спасението на света не е в спасението на всеки един обитаващ го по отделно) е собствената му смърт..Смъртта на емоцията...Смъртта на онзи...Родения с страха..На Гнева...Смъртта на гнева от така и непостигнатата цел....И раждането..На истинския.>Единствения Гняв...Гнева пред собственото му съществуване..Гнева не „от” ... гнева по непостигнатото все още „към”...Гнева предложил не отговор, а Гнева родил просто въпроса и изчезнал с лаконичния жест на показания път да намериш единствената някога съществувала реално пътека отвъд блатото на преди презряното, а сега просто проумяно като низко и излишно настояще на Техния свят...Пътеката на собствения ти никога не забравил демоничния си гид Разум..Пътя на Познанието...на Спомена...На Мисълта..На разтошилите собствените си окови зовящи се емоции крила...Крилата на озъсналия собствеата си сивота срд безлично белите си събратя лебед...


"The game is over I’ve come to the end of this road -
I lost my soul on the way up if only I had known
The game is over I’m facing the ruins of my life
but I won’t go down in ashes without one final cry"

Krypteria - At the gates of retribution

___________________________________
Lets have a black celebration

I see the stars come out tonight
I see the bright and hollow sky
Over the city's ripped backsides

I look to you
How you carry on
When all hope is gone
Can't you see

PS: Misery Loves Company - I AM NOT A GOTH!


Профил

Аватар
Регистриран на:
25 Фев 2004 22:48
Мнения: 3549
Местоположение: Within emptiness unobstructed
В момента играе: Игрътъ
Заглавие:
Публикувано на: 11 Фев 2007 01:36


Sick 'em, boy, sick em!


Профил

Curse of the Sands
Аватар
Регистриран на:
14 Дек 2005 12:43
Мнения: 1899
Местоположение: Velvet
Заглавие:
Публикувано на: 11 Фев 2007 11:50




Ако прескочим лиричните откровения и може би изгубените от смисъл текстове със крайна нужда от редакция или поне полагане на препинателни знаци, най-вече точки в контекст на чисти ясни и прости изречения а не под формата на влакнести лиги на куче. :roll:


Бих се съгласил ,че гневът е може би гибелта на този не толкова славен народ зовящ себе си чаловечески.
Друга пагубност егоизмът, (нещо което е може би по-добре да се наблюдава отстрани отколкото да се задълбава във него)
водещият локомотив на човешкото загниване и опадък на ценности.
Но ако се погледне отстрани какво ти дава егоизмът, ако можеш да овладееш този егоизъм, ти би могъл да се издигнеш и след това да помогнеш на тези след теб и те да направят същото. Уви , хората носещи във себе си този си ген са на дъното на "хранителната" верига кретащи покрай арогантните ,нахакани и мотивирани издънки на човешката психика желаещи да грабят. Но къде ще го носят след като вече изчезнат от лицето на този ад наречен планетата земя. Нима няма да бъдат забравени като кучето прегазено на магистралата. Защото Земята за мен е адът, тук човек изкопува греховете си, колкото по-добре си жиееш тук, толкова по-трудно ще преминеш отатъка. Ще бъдеш винаги заточен да се прераждаш на това парче тиня в центъра на забравата и голямото нищо наречено вселена.

Все пак в какво човек вярва или мисли ,че ще направи със живота си зависи от него и може би ако започне да изповядва подходящите религии помагащи му да достигне своята ултимативна цел. Нима Християнството не ни подлага на изпитания и не ни подготвя за царството небесно. Но някак си тази религия не може да бъде използвана "по предназначение" както е била позлвана във средновековието. Нима тези излъскани, заможни хора трябва да се обърнат към друга, позволяваща им да достигнат определено ниво но както казват във познатият ни филм "тъмната страна на силата" . Не не говоря за табутата и омразните догми за "дявола", сатанистите и всякакви идиоти заслепени за истината.
Всичко това е плод на отминала ера на отминали вярвания за далечни време където са били възможни за прилагне тези совенравни измислици. Или превъплащения на истинските лица на божества непознати и ужасяващи за да бъдат показани във своята си форма. Но какво ще бъде това божество ако е толкова ужасно ,че да бъде представяно като дявол, на какво ли ще бъде способно и какви сили би имало.
Всичко това е само и единствено въпрос на гледна точка. Нима за някои то няма да бъде нормално. Нима за някои то няма да бъде ужасяващо. Така е има хора създадени да могат да отварят съзнанието си за да приемат посланията.

Не говорим само за нищожната точка , нашият "дом" Земята. Защото ние все още не сме се прибрали във истинският ни дом. Този дом ще варира във много рязки граници за всеки човек. Защото колкото е голям толкова е и разнообразен.

При положение ,че ние сме открили един бог, или може би той е открил нас той го прави такъв само на тази земя. Ако не на тази земя на тази галактика ако не и на нея на тази вселена.
Но тази вселена единствена ли е ? Не разбира се там отвъд хоризонта се крият други. Места в които човек би могъл да полудее да изгуби всякакви представа за реалност и какво е истина. Места където нашият бог не би могъл да упражнява силите си. Места със други божества където не влияят физични ,химични и каквито и да е човешки измислици.

Където няма да имаш нужда от очи за да виждаш и уши за да чуваш. Места все още неразбираеми за голямата част от земното население. Но пресстоящи да се случат. Колко ще вникнат в истината ще направят равносметка и ще направят своят избор не би могло да се предскаже но определно ще има и от двата вида.

Кой ще бъде правилен зависи единствено от гледната точка на ибралият. Там няма да има "добри и лошо" там е "новото срещу старото" , "различното срещу обичайното".

Място където обиновенните хора стават владетели а владетелите слуги.





"Hope is the first step on the road of disappointment"


Профил WWW

The King of Kings
Аватар
Регистриран на:
26 Дек 2002 14:16
Мнения: 3480
Заглавие:
Публикувано на: 18 Фев 2007 18:26


Immaterium написа:
Място където обиновенните хора стават владетели а владетелите слуги.


Смятам идеята за Денят на Страшния съд за наивност. Лично мнение.

___________________________________
Цитат:
az se nadqvam planeta turneto da e ludnica taq godina!


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
10 Дек 2004 17:51
Мнения: 517
Местоположение: Sofia
Заглавие:
Публикувано на: 18 Фев 2007 19:32


zip0 написа:
too long, didn`t read.


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
04 Юни 2004 15:50
Мнения: 4407
Местоположение: Taina
Заглавие:
Публикувано на: 18 Фев 2007 19:44


Vergil написа:
zip0 написа:
too long, didn`t read.


Профил ICQ Skype

Curse of the Sands
Аватар
Регистриран на:
14 Дек 2005 12:43
Мнения: 1899
Местоположение: Velvet
Заглавие:
Публикувано на: 18 Фев 2007 21:06


AcTivE написа:
Immaterium написа:
Място където обиновенните хора стават владетели а владетелите слуги.


Смятам идеята за Денят на Страшния съд за наивност. Лично мнение.


В написаното от мен няма нищо общо със "Денят на Страшният Съд" не говоря за Християнство дори. Това по-скоро е философия за към първичната необработена истина. В самото и тълкувание от човек се прави кръстопътя по който ще се реши къде ще попаднеш отвъд границата.

Животът не е нищо друго освен граници задържащи ни докато не станем готови за нея. :roll:


Профил WWW

Аватар
Регистриран на:
24 Окт 2006 16:48
Мнения: 335
Заглавие:
Публикувано на: 18 Фев 2007 21:27


Хм не лоши разсъждения прави Актив,но начина на мислене на Фирцен повече ми допада.Актив ми се струва,че употребяваш твърде силни думи,за да изкажеш нещо по-просто от обяснението на тези думи,като например "утопия,утопичност и утопичен".Хм не съм съгласен с доста неща,но те подкрепям в това,че си се решил да пишеш толкова и въобще по тази тема,но като си егоист,самия егоизъм не се ли размива с лакомичността,която ти отричаш?Сега няма достатъчно време да прочета и другите по-дълги мнения,но ще го направя,за да се включа и аз по-компетентно в спора.

@Фирцен-добре си подбираш аргументите и с добро доказателство към тях,което ми допада.Браво! :wink:

___________________________________
† Harbinger of Death †


Профил

Цар
Аватар
Регистриран на:
31 Яну 2003 12:18
Мнения: 1408
Местоположение: София
Заглавие:
Публикувано на: 18 Фев 2007 22:49


На Фирцен му е забавно! :P

___________________________________
Come, my raven, it could be a lark.


Профил

Аватар
Регистриран на:
08 Дек 2005 16:30
Мнения: 183
В момента играе: Трепене с Лопата
Заглавие:
Публикувано на: 28 Мар 2007 15:56


THE WORLD MEANS NOTHING NOW

___________________________________
Майка си еби
И себе си
ЕБИ

VIVA LA MUERTE


Профил

The King of Kings
Аватар
Регистриран на:
26 Дек 2002 14:16
Мнения: 3480
Заглавие:
Публикувано на: 28 Мар 2007 22:14


:devious:

___________________________________
Цитат:
az se nadqvam planeta turneto da e ludnica taq godina!


Профил ICQ
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
 
Иди на:  
cron
© 2009 PC Mania | Реклама | Контакти web by: ilyan.com