Гласовете,тези мрачни гласове,преминават като трептящ слънчев лъч,малки,красиви,а тъй жестоки.Понякога човек може да си помисли,че е обезумял,да притисне пръсти към слепоочията си,да забие нокти в обгорената си плът...да затвори очи и просто да крещи.С цялата си ярост,с гнета,който е държал себе си ...