Форум на PC Mania

Благодаря ти Demented...не знам дали са казани на място или не...глас в пустиня...понякога просто е добре да кажеш всичко, което усещаш, да се опиташ да го напишеш, да изразиш чувствата си в думи...колкото и нееднозначно да изглеждат...
Търся определено същността си...много време вече лутането из ...

И може би до някаква степен удивление, недоумение как е възможно такова нещо, такава мощна сила да съществува в синхрон и да поддържа такова съвършенство...!!!!
В действителност темата беше в общия форум!!!

Звучи логично тогава как бихме могли да оприличим това усещане...когато се чувстваш частица от нещо така недостижимо, така необятно и непонятно...Разбирам, че много обичаш природата!

Не за друго Джойн освен за това, че ми се иска да почувствам вечността, музиката ни унася и ни дарява с криле, мечтаем за красиви светове изпълнени с приключения, искам да усетя пълноценността!

Ами благодаря за постовете и на двамата...явно други хора не са сметнали за необходимо да пишат...
Да Джойн знам, че времето е безмилостно и все пак...не копнееш ли да се отдадеш на сладка дрямка сред избуяващите край теб цветя...
МеталГеарРекс...а това не е ли самолюбие!?Не се предавай, но ...

Прочетох и другите...не са лоши...наистина...харесват ми...има я онази атмосфера типична за влюбените тийнейджъри...нима топлината на любимия е толкова вдъхновяваща...Не знам светът има нужда от любов както и хората, за да станат по- добри...

Разбирам...и все пак светът се е превърнал в едно студено място, хората в безразлични и безчувствени...навремето усмивката не залязваше от лицата, но сега трудно вече се показва...срамежлива е тя...Може би младостта е тази, за която остана да вирее и избуява...да демонстрира своите чувства без да се ...

Не че искам да се пречкам или по някакъв начин нуважение да проявявам, но си мисля, защо чувствата на едни влияят, а на други не...Как така устроен е светът, че тъй често се питаме колко студено е край нас... Влизам аз за първи път...и да си призная изненадана оставам от топлотата на хората ...

Горите са постлани в тишина, очите се притварят бавно и поглеждат с копнеж отново към света...безвъзвратно отлитат тези мигове в живота, когато отново откриваш, че си нищо...че си част от безкрайността, че не би могъл да се сравняваш с просторните поля и красивите цветя...Не се ли чувствате понякога ...