кога за последно се обърнахте към жената, дала ви живот, с "мамо" без да имате никакви специални (подлизурковски и мазни) намерения? кога я целунахте за последно? каква е ролята на тази жена в живота ви?

Майка ми... е много голяма, копеле. Тя е човекът, който най-много ще ми липсва някой ден. От стотиците начини, по които се е опитвала да ме направи човек, половината аз съм ги провалил като бясно и неволно разлигавено от същата тази прекрасна и любяща жена тъпо лапе. И като вече пораснал, осъзнал колко ценно е всяко познание и колко безмилостен може да бъде живота, съжалявам за всеки един от тях. Другата половина не сварих да я проваля, и съм й дълбоко благодарен за всичко. Искам някой ден да спра да й благодаря просто с "благодаря ти, маме", и да взема да и сбъдна някоя мечта. Да я заведа на екскурзия някъде. Тя иска да види Барселона. Дано успея поне тази радост да и подаря.

п.п. Не осирайте тази тема, двем.

тази вечер изпържих картофи на мама.

Гледам по-честичко да звъня на родителите ми, ей тъй да ги чуя какво правят, живи ли са, здрави ли са. Защото ако не бяха те, едва ли щях да стана и 10% от това, което съм днес.

Аз живея с наще, така че го казвам минимум по два пъти на ден в компелкт с "татко"

Стремя се винаги да показвам обичта и признателността си към родителите ми (макар че не винаги успявам), защото винаги са ме подкрепяли за всичко. Никога не са ме ограничавали и спирали да правя това, което харесвам. Смея да твърдя, че от тях получих най- доброто, което едно дете може да иска от родителите си. Въпреки това, като че ли съм бил винаги по- близък с майка ми. Може би защото баща ми откакто се помня все пътува по корабите и по половин година не си е вкъщи, или може би защото както във всяко семейство има проблеми, то и при нас те не отсъстваха в един даден период. Но винаги съм се възхищавал на силата на майка ми: още докато беше на работа винаги носеше по 100 дини под една мишница, и винаги и оставаше време за мен. Въпреки всички проблеми, които сме имали и за миг не съм я видял да се предаде. И като си помисля колко пъти се е случвало да се скараме и да се развикам за някакви пълни простотии, си давам сметка какъв тъпанар съм бил и как тая жена с нищо не ми е виновна, за да и крещя. Благодаря и за подкрепата, която ми е била, и продължава да бъде. И се надявам, както Рийд е обещал на своята майка да я заведе в Барселона, и аз да мога да изпълня 2-те си обещания към нея: 1. Къщичка на брега на морето и 2-ро Билет за първи ред на Миланската Ла Скала, където дай боже да може да ме гледа как играя

И аз съм все още с нашите, все пак си уча, хах, и винаги съм им казвал "мамо" и "тате". И двамата са готини хора, но са много често нервни, главно заради сестра ми, която е дълбоко в пубертета и се изгражда като една тъпа кифла. Хубаво ми е, че получавам собствени пари сега като работя, мога да им правя подаръци по разни поводи. Пък за екскурзии, те постоянно ни водят я в Гърция, я в Италия, Турция, Австрия. Подкрепят ме във всичко, което захвана както могат.

Наскоро се прибрах с цветя за майка ми по повод това че бяха ми пратили клипчета на раждащи жени Благодарих и, че си е причинила подобно нещо за мен, тя падна от смях. Много истинско.

Е, че аз винаги така си се обръщам към нея.. или поне с русенското ма'о. Баща ми адресирам с баща.

na mama i vikam leidi, na tate SIR



A NA VASHTE MAIKI IM GO SLAGAM

стига насирал, бе...

днес си я погушках в пристъп на топли чувства, иначе често я разочаровам неизбежно, уви. сега мисля и аз да й сготвя, щото ми стана миличко от Калоян.

Майка нямам от много време, за съжаление

Посочи и докажи, или си затваряй човката.



Това е тъжно. Какво (не) ти е направила? Нали очакваш хората да се разкрият тука. Защо се криеш?

ИСКАМ МАМА ДА МЕ ГУШНЕ

а уй не щеш ли