Откъс от книгата:
Напоследък стана модерно световно известни личности да пишат приказки - например оная пикла Мадона. Същата, дето изпя "Лайк а върджин". Истината е, че това парче лично аз й го изпeх и го записах в едно студио в Синсинати. Дето се вика, направих й един буфосинхронизъм, след което Мадона вече беше "върджин", ама само в ушите. Ще ми пише приказки! Единственият, който знае, може и требва да пише приказки - съм аз. Ето как се прави:
Имало едно време една баба и един дeдо, които били много бедни, щото гласували за Станишев. Пада им се! Били бедни и защото имали кокошка, която снасяла златни яйца, но като им платели патентния данък и ДДС-то, бабата и дeдото резко обеднявали. Добре, че бил добрият юнак Бойко, да им даде двайсет и пет лева надбавка за Коледа, та три дни яли, пили и се веселили.
Внучка им се казвала Червената шапчица. Тя била послушно момиченце, но нощно време бачкала на Околовръстното, за да можела да занесе после на баба си питка и масълце. Дето се вика - за едната питка работела с едната пичка. Това не е много за деца, ама е житейска мъдрост. Веднъж на Околовръстното минал Големият Лош Вълк. "Дошъл съм да те прибера, боклук!", казал той на Червената шапчица, а тя нагло му отвърнала: "Да, ама не можеш. Щото Бойко вече ти отне лиценза да събираш боклука в София!".
По това време София била страхотен приказен град. Имало много кестени и една златна ябълка. Имало и трима братя - Големият Компир, Малкият Компир и Средния Алабаш. Заради златната ябълка те били във война с Триглавата ламя, която имала цели три глави - съдебна, изпълнителна и законодателна. Но понеже главите не общували много помежду си, тримата братя винаги успявали да прецакат ламята и си хрупали от златната ябълка. По едно време тримата братя се захванали с бизнеса с отвличания. И кого-кого да отвлекат - Кашчей Безсмъртни. Винаги били на далавера с Кашчей. Ако близките му не платели откупа, те застрелвали Кашчей, той се съживявал и братята пак искали откуп. Заради тeхната дързост и красота всички започнали да им викат "Наглите". Обаче приказният стражар Цецо ги задържал и започнал да ги пуска един по един, щото немал никви доказателства, но гледал да ги респектира.
Освен златната ябълка в ония времена имало още много златни неща. В това се убедил и един беден момък, който хванал златната рибка. "Пусни ме, момко, и ще ти изпълня три желания!", крещяла рибката, докато се пържела, а глухонемият момък наливал още олио в тигана.
И докато се разигравала тази приказна трагедия, Хензел и Гретел си вървели по един столичен булевард, щото - като добри деца - били избeгали от час по математика, за да пушат трева. Не щеш ли, по пътя си срещнали Бойко Борисов, който попитал Хензел и Гретел: „За какво хвърляте тия трохи, дечица? Спокойно, нема да се загубите, от тука все направо, направо и сте на Цариградско шосе!" А Хензел и Гретел в един глас отвърнали: „Това не са трохи, това е чакъл, след малко ще асфалтираме."
Междувременно големият пластичен хирург Татко Карло взел една дебела костинбродска цепеница и от нея издялкал приказно момче на име Азис. За разлика от Пинокио - като лъжел, на Азис му растял не носът, а пишката. "Аз съм момиче, аз съм момиче!", лъжел Азис, а пишката му растяла. И от това неговото гадже - Карабас Китаеца - бил много доволен и направо цъфтял от щастие и отзад.
Спящата красавица обаче била нещастна. Тя лежала непробудно в своя палат сам-сама, докато не дошъл храбрият юнак Бойко. "Спиш ли, ма?" - сритал я той в ребрата, но тя не помръдвала. Тогава Бойко започнал да я целува. Целувал я къде ли не. Давал й и тя да го целува къде ли не - без тя да осъзнава. Но Спящата красавица така и не се събуждала. "Не е фригидна. Тая верно е мъртва!" - промърморил юнакът Бойко и извикал съдебния лекар Доктор Охболи. Разбира се никой не знаел откъде идвал този псевдоним на доктора, защото - както и при всеки друг съдебен лекар - неговите покойни пациенти не можели да говорят, камо ли да охкат. Нещата бързо се разнищили, понеже в хода на следствието се установило, че лицето "Спящата красавица" всъщност е злата Баба Яга. Тя от години се преструвала на умрела, за да намаже некой и друг юнашки боздуган.
По това време вдън горите Тилилейски и предимно на пиацата около Министерството на земеделието бродел Котаракът в чизми, какъвто бил приказният псевдоним на чутовния травестит Урсула. Веднъж, както си вървял в гората травеститът Урсула видел чудна гледка: едно магаре, а върху него - едно куче. А върху кучето - един котарак, а върху котарака - един петел. "Страхотно!" - възкликнал травеститът Урсула - "Оргия! Содомия!" А магарето отвърнало: "Не. Ние сме Бременските музиканти!"
Изобщо в гората било едно, а в двореца - съвсем друго. След като изгонила дъщерите си Туршия и Руска салата, Злата Кралица натирила и Снежанка при перверзните горски джуджета. След това Злата Кралица застанала пред вълшебното огледало и попитала: "Огледалце, огледалце от стената, кажи ми коя е най-красива на земята?" Тук, иззад кралицата се показал Бойко и строго казал на огледалото: "Внимавай кво ше отговориш, щото много такива като тебе вече плакаха!"
Търкулнала се Медената питка. И се търкаляла три дни и три нощи. Абе голям търкал паднал. Докато накрая Медената питка се търкулнала право в лапите на лакомата Кума Лиса. "Не ме, яж, Кума Лисо!", проплакала Медената питка, но лисицата я захапала. И после изкрещяла от болка, щото си счупила зъбите. А Медената питка се усмихнала и лукаво казала: "Ех, Кума Лисо, ако Бойко беше запълнил дупките по магистрала "Тракия", сега немаше да си строшиш зъбите!" "Засто?" - изфъфлила лисицата, а Медената питка отвърнала: "Щото аз съм автомобилен тас!"
Това е, мили деца! И аз там бех, три дни ядох, пих и се веселих, докато накрая попът смутено ми каза: "Господин Борисов, моля ви, ориентирайте се към приключване. Все пак това е панихида."
