Послушах малко клипове с космически битки и си измислих тази история.Sorry че не съм редактирал текста,но мисля че идеята е интерестна. За един час писане,толкова.
Посвещавам тази звездна битка на всички мои приятели из интернет.
Светът беше битка,неравностоина битка.Няколко поколения се бориха с Зло надхвърлящо всякакви представи.Наи-древната и развита цивилизация,цивилизацията измислила и доразвила технологията с порталите позволяващи на космическите кораби да се прехвърлят до другият краи на Вселената бе изпаднала в жесток ужас.Злото,дявола се бе появил преди стотици години,изникнал от нищото,под формата на космически кораб.Един космически
кораб,едно тяло което нямаше маса,нямаше плътност а променяше околната материя по своя воля се бе доближило до родната планета на наи-великата цивилизация съществувала някога.Какъв беше цветът на космическият обект,какъвто си искаше,беше достатъчно обемен колкото цяла луна и нарочно просвятваше със
странни надписи.По него изпъкваха зловещи предупреждения,зловещи предвещания които започнаха да се сбъдват.Наи-великата раса вече имаше контакт с хиляди нови светове чрез
звездните портали,беше сключила съюз с хиляди приятелски цивилизации,но беше безсилна.Опитваха се с всякакви технологии да повлияят на космическият обект,но
тои сякаш не съществуваше.Атомни бомби,гравитация,тъмна материя,нищо не можеше да повлияе на безкраино плътната маса,това не беше маса ,това беше нещо друго.
Надписите сочеха датата на първата инвазия,след близо година.Тогава щяха да се изсипят милиарди космически кораби около тази система,и ако силите на
цялата Вселена,на хилядите цивилизации не успееха да се справят с тази вълна,злото обещаваше да унищожи всички галактики за миг.Предупреждението
бе излъчвано в хиляди галактики,и всички се сковаваха от страх защото знаеха че щом Зеикорите,наи-мощната сила,с наи-развитата наука не
можеше да повлияе на обекта,значи това беше невероятно Зло.
Денят на страшният съд доиде.В една слънчева система,далече от нея на няколко дни разстояние с наи-бързият кораб се появиха обекти,милиарди боини кораби.
Подредени в строги редици,закриващи всичките точки по радара.Не знаете какво чувство изпитваха милионите космически станции около слънчевата система.Сякаш
те бяха нищо,бяха играчки срещу строгата и бавно връхлитаща сила на злото.И битката започна.Никога в тази Вселена някои бе си представял че това е възможно.
За един кратък миг,за няколко часа наи-добрите боини звездни кораби с милиарди лазери и атомни бомби и безброино количество ракети да се врязват и да атакуват
фронтално Злото.Корабите на злото не бяха по-силни,не бяха по-бързи или по-добри.Те закриваха цялата Вселена,накъдето и да се огледаш в небето просвяткваха лазери.
Космосът не беше черен,тои беше изпъстрен във всевъзможни цветове.И в тази стихия се биеха нищожни малки корабчета,правеха маневри и атакуваха,унищожаваха десетки,
и след миг изгаряха,изгаряха от милиони лазери около тях.През първата битка Коалицията срещу Злото победи.Щетите бяха над 70%,милиарди кораби и животи бяха загубени.
А странният обект около планетата на Зеикорите все още си стоеше и святкаше.След битката започнаха да се появяват надписи.Аз вашият Кошмар съм доволен от пролятата
кръв,от невероятно голямото количество унищожена материя,за мен беше удоволстие да си поиграя с вас за няколко часа.
И всяка година Злото нападаше и унищожаваше невероятно количество воини и кораби.Малко дете в далечна галактика ,гении умножаващ и делящ
стоцифрени числа все се чудеше за един факт.Учителят когато им обясняваше за Злото казваше.Не ме питаите колко космически кораби или какви сили има Злото,което
атакува цялата Вселена всяка година.Злото има безброино количество сила.Как безброино се чудеше детето,то беше гении може би наи-умното от своята раса,
но не можеше да възприеме невероятната сила на Злото.Детето порасна и стана мъж,стана пилот на космически кораб.Тои щеше да участва в последната битка.
Последната битка.Такъв беше надписа на странният,святкащ обект.Последната битка щеше да се състои след десет години.Злото даваше време на всички съществували
цивилизации в тази Вселена да впрегнат силите си за създаването на наи-мощната звездна флота съществувала някога.И Злото им пишеше че ако се задоволи от проляната кръв,от
унищожените кораби,от битката щеше да ги напусне.Учените направиха зловещи изчисления ако подредиха милионите милиарди космически кораби в тази галактика можеше да се получи
гравитационен колапс,опасяваха се че материята и времето ще се изкривят.
И така доиде денят.Един мъж стоящ в един малък но много маневрен космически кораб се отправи за наи-голямата битка.Когато зърнеше Космосът облян от толкова
много обекти и сърцето му започваше да замръзва.Те добрите бяха толкова много,толкова много.Това не можеше да е истина.Квантовите бордови компютри прегряваха от изчисления на
траекториите на толкова много обекти,на толкова много точки по екрана.И всичко трябваше да е подчинено на една тактика,на една стратегия включваща голямо количество малки космически кораби
поддържащи голямите и супер мощните кръстосвачи.Вълната се заформи вихърът,които можеше да донесе гравитационен колапс.Невъобразимото количество оръжия,атомни бомби,лазери се изправяше
срещу стотици пъти по многоброен съперник.Зелените вражески кораби заляха всички екрани,те идваха бавно в строги триизмерни редици,без да бързат.Това не беше битка срещу противник,
това беше обречената битка срещу времето.И започнаха врязванията за секунди всичко пред неговият екран се променяше.Тои беше супер умен,но сега прегряваше от напрежение,и компютърът
му прегряваше и мина на ръчно управление.Почувства Силата,силата на джедаите от междузвездни воини.Минаваше през милиарди лазери,безброино количество ракети,унищожаваше стотици вражески
кораби,а битката не спираше.Тои не се биеше,неговият организъм се биеше,така както сърцата и душите на хиляди поколения преди това се бяха били в обречената за тях битка с времето.
Едва сега осъзна че всичко е загубено.Зелената вълна помете всичко,помете целият Космос.Колкото и късмет да имаше,разбра че е загубен.Тои се бореше срещу безкраен по брои противник.
Как да победиш безкраиността,след като не можеш дори да си я представиш.За миг загуби съзнание и се пренесе в друг свят.Стори му се че всичко около него оживява и започва да танцува.
Предметите променяха формата си и изпъкваха в съзнанието му странни цветове.Странни звуци и усещания,осъзна че вече не съществува в три измерения,беше се променил.Тои и неговият кораб
се носеха не в 3 ,а в 30 измерения наведнъж и си сменяха посоките и направленията.Тои се биеше срещу противника,но след малко започна да усеща че корабите пред него не са зелени ,а
във всевъзможни цветове.Изведнъж сякаш нещо го разтресе и се озова навън.Къде навън?И тои не знаеше,знаеше само че това не беше неговата Вселена,това не бяха неговите физични закони,
тои не знаеше какво е и къде е.Започнаха да нахлуват в съзнането му милиарди,милиарди цветове,движения които оформяха битки.Не Космически,а с непонятни за него обекти в непонятни за
него измерения.И осъзна че има по-голяма сила и по-голями способности от всички компютри и същества съществували в неговата Вселена.Тои беше някъде другаде.
Едва сега разбра че съществува.Преди това беше сянка,бледо копие.Сега усети безкраиността.Как да опишеш безкраиността освен ако не почувстваш милиардите космически кораби.
И тои ги почувства,почувства как тои твореше милиарди космичеки кораби и ги включваше в битки с безброино много противници.Започна да разбира че наистина има съзнание,
моралът в него се пробуди.И тогава сякаш пред него изникна Злото.И то му казваше че вече е преминал етапа на осъзнаването.Сега тои беше бог.Тои избираше какъв бог да бъде лош или добър.
И пое по пътят на доброто.
