Меката й топлина отново ме пронизва.
След кратко потрепване на окото пак посягъм към нея
чашката натежава с всяка минута, а болката от самотата се увеличава.
Споменът за нея загнил в сърцето ми, дълбае бездна.
Наивността в погледа ми чезне, когато видя страшната сила на дъжда,
глух екот от гръм пронизва главата ми.
Отражението в огледалото засилва агонията на бедния самотник
Поредния гръм раздира мрака,
поредната чаша бива пресушена.
Пламъка на свеща, пречупена през чашата изглежда тъй примамлив,
тъй сладък като покой, покоя за който дерзая
Тишина настъпва и погледа застива за момент, след което затихва
...завинаги
Усещам как живота му си отива със всяка паднала капка дъжд,
болката изчезва, границата между добро и зло се размива,
вече нищо няма значение, това е краят- светът му зачезва.
Взирайки се през дима от цигарата ясно се откроява удовлетворението му.
Единствения начин да бъде щастлив, да бъде свободен.
Потрепване по пръстите му разкрива празна опаковка от хапчета,
жизненоста му се изпарява, тъй болезнения спомен потъва в тъмнината.
Мрака прегръща самотника, Смърта ги изпровожда по пътя им.
Сега той е удовлетворен- сам но спокоен
...завинаги
ЕДИТ:Това го написах в резултат на някои събития и промени настъпили в живота ми днес- дано никога не ме осени такава муза...
Мнения и критики са добре дошли- не ме щадете, нищо че ми е за първи път. Малко, но от сърце.
Post scriptum:
в зависимост от развоя на събитията утре може да очаквате нещо подобно
Желая ти успех !