Форум на PC Mania http://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
Space Stories http://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=30408 |
Страница 1 от 1 |
Автор: | AcTivE [ 12 Яну 2005 16:44 ] |
Заглавие: | Space Stories |
Сега ще питате има ли нещо специално, което да съм подготвил за този милениум (2000 поста)? Има нещо. Убедих се, че писането на фентъзи не ми е особено силна страна, понеже имам слаб опит с подобна литература. Нямам опит и с sci-fi-тата или някакви тяхни разновидности. Все пак, за да не е без нищо, реших да напиша нещо, дано не се изложа. Включил съм и саундтрак, който общо е около 5MB, но със сигурност ще ви допадне, след като музиката на "Армагедон" е взела десетки награди и е еталон. Ето и необходимите ви песни (просто ги свалете и няма да съжелявате): Armageddon - Piano Armageddon - 5 Words Armageddon - Leaving Armageddon - Harry arrives in NASA Armageddon - Short Straw Важно е да се слуша съвсем тихо, иначе пречи на четеното. КОРАБЪТ НА НАДЕЖДАТА ![]() Start Soundtrack: >>>Armagedon Piano Време: 10:14ч.; 11 Май; 2037г. Някъде из България: ![]() Start Soundtrack: >>>5 Words ![]() ![]() ![]() ![]() Start Soundtrack: >>>Leaving ![]() ![]() ![]() ![]() Start Soundtrack: >>>Harry Arrives at NASA ![]() ![]() --- --- Start Soundtrack: >>>Short Straw(стартирайте не отначало, а от първата минута) 12:28ч; 13 Май; 2037г. ![]() Превод в ефир благодарение на Канал 3: Край с космическият кораб "Надежда"! Преди час вероятно е попаднал в метеорен дъжд и за съжаление е бил ударен фатално. Повредата е била изключително сериозна и е последвала експлозия. Човешките мечти за опознаване на Вселената се срутиха главоломно! Показахме, че не сме готови да се срещнем със Вселената. Екипажът на "Надежда" са герои на света, те решиха да се жертват в името на човешкия прогрес, но уви... Макар да ни се струва безсмислена и нелепа тяхната смърт, те поствавиха редом с Армстронг и Гагарин нова ера. За период хората забравиха враждата, конкуренцията и проблемите си. Те замениха тези чувства на ежедневието с единение, радост, гордост и заинтересованост. Дано след години, когато "Надежда 2" излети от Земята, да станем свидетели на нещо необикновено... THE END П.С. И за всички тези, с които през тези 2000 поста сме поддържали приятелски отношения: никой няма да ви се разсърди, ако постне едно мнение... |
Автор: | Human_Paun4o [ 12 Яну 2005 17:11 ] |
Заглавие: | |
Много юбилеи,много нещо наскоро... ![]() ![]() |
Автор: | Head_HunteR [ 13 Яну 2005 01:37 ] |
Заглавие: | |
Постарал си се както подобава за юбилея, но имам една забележка. Защо няма развитие в тоя разказ. Малко беше безинтересно да прочета всички тези речи и веднага след това корабът да бъде унищожен. Не мога да разбера замисъла на разказа ти и върху какво си искал да акцентираш. Сега за юбилея: Честит да ти е. Заедно със заека вие сте едни от най-активните(не казвам най-активните, защото пак някой ще се обиди) юзъри. Чудя се токъде ви хрумват толкова много и почти винаги хубави идеи. искам да кажа също и , че ти си един от хората в тоя форум, чиито мнения ме интересуват и винаги им обръщам внимание. Винаги ми е било приятно да чета фън темите ти, макар да не съм се заливал от смях. Често мненията ни по даден въпрос са съвпадали. В много теми си ме подкрепял и си заставал зад моето мнение, така че искам да знаеш, че и ти можеш да разчиташ на мен в това отношение. Е, не съм много добър в благодарствените изказвания, така че май няма какво повече да кажа, освен "Благодаря" за тези 2000 поста, с които си осмислил доста време от престоя ми, както и на много други хора, в този форум. П.П. Очаквам да видя снимката ти в най-скоро време. |
Автор: | AcTivE [ 13 Яну 2005 14:19 ] |
Заглавие: | |
Мерси за поздравленията, както и тези на ЛС ![]() Смисъла на гореспоменатото е, че как всички човешки надежди са концентрирани в една точка и как изведнъж всичко пропада. И все пак, хората отново продължават да вярват... или нещо такова... |
Автор: | AcTivE [ 13 Юли 2006 20:18 ] |
Заглавие: | |
Кратери Филип наблюдаваше как Луната се отразява в езерото. Тъмнокосата Лена го бе цапардосала и сега той си мислеше как утре ще и го върне, като и каже, че не я обича повече. Неочаквано някаква жабка скочи във водата и прекъсна унеса му, Филя се стресна и изпусна стъклената бутилка. Тя се претърколи и цопна във водата. "Проклятый" извика той и скочи след нея, за да я хване, но залитна настрани и от стръмния тревист бряг се озова по лице в тръстиката. "Еб твою мать, Блядское дело!". Младежът понечи да махне калта от лицето си с ръкава си, но той бе още по-кален и Филя погледна към небето, за да отправи нова ругатня. Гласът му обаче заглъхна, а зениците му се разшириха. "Я не могу верить". И наистина не можеше да повярва - проследи светлата диря по небето, завършваща в грандиозна екслозия на стотици, може би хиляди километри. Преливащите топли цветове в най-различни тонове го накараха да изтръпне, колкото и да беше пиян, не можеше да сбърка какво е това. Последвалият след минути мощен тътен го накара бързо да излезе от водата и да побегне с шишето в ръка... ----- - Нали ги изтеглихме, какво по дяволите означава това . В Куба вече няма ракети, защо? Хрусчов се потеше в по принцип прохладния си кабинет и препрочиташе секретната телеграма. Чудеше се какво и е секретното, след като на 120км северно от Москва неопределен брой атомни бомби, подобни на използваните при Хирошима и Нагазаки, но двойно по-мощни бяха сравнили няколко градчета с земята и това бе станало достояние на половин Русия. Толкова ли коварни бяха американците и нима Кенеди бе всички възможни граници на политическа търпимост, макар Хрусчов да беше направил компромис? - Никита, макар и малко вероятно, бях предвидил нещо подобно. Това определено е краят на Студената война, време е да използваме цялата си ядрена мощ, проклетите капиталисти си го изпросиха! Военният министър, другаря Никита Вадимов, въобще не се учуди на избухливостта на своя пряк началник. Отлично бе предвидил какво ще се каже на тази оперативка и какво трябва да се предприеме. Понякога се поставяше на мястото на Хрусчов и ако можеше, лично щеше да хване ръката му и да натисне червеният бутон за изстрелването на кубинските ракети преди месеци. Отстъплението за съветската империя бе нещо непознато и компромиса не бе по вкуса на Вадимов, още повече, че апогея си той постигна, като бе пряк участник в окупацията на безпомощния Берлин в края на войната. - Другарю... - Да, Никита? - Предполагам, че ще има още... много. Поразителната сила на тези бойни глави е огромна и унищожителна, предлагам ви незабавно да изстреляме всичката си ядрена мощ в посока САЩ. Хрусчов се присегна към телефона, но Вадимов затвори слушалката. Лидерът го погледна учудено, а Вадимов просто му кимна и показа ръчния си часовник, като почука по него. - До седем часа американците ще съжаляват. ------ Три часа по-късно, американците прекъснаха всички комуникационни връзки на руснаците в района на бомбардиорвките. Хрусчов беше преместен с конвой във квартирата си във възстановия вече Ленинград и отдаваше нарежданията си оттам. Куба отново прие бойните глави на своя територия, докато американците съвсем надменно дори не се опитаха да ги спрат. Разузнаването обаче донесе потресаващи новини - източният бряг бе залят от огромно цунами, което не бе пощадило и мегаполиси като Бостън и Ню Йорк. Телефонът на Хрусчов извъння. Той позна кой се обажда - американският му колега, така неприятният му. С изкуствена усмивка поздрави гласа от телефона, след което се обади друг дрезгав глас, говорещ на руски. Руският президент проведе задълбочен разговор, от който Вадимов наблюдаваше само жестовете от остъклената тераса. След около двайсет минути, Хрусчов излезе на терасата, запали пура и издиша специфично миришещия дим. Изглеждаше угрижен и в същото време някаква нотка на оптимизъм и задоволство се четеше в устните, а лицето оставаше все така безчувствено като на мъртвец. - Проклятые американцы! Отново ни се изплъзнаха! - Какво, значи трансферирането на ракетите е безполезно?! - Абсолютно. Атаката не идва от тях, а от там... - посочи с ръка мръсносиньото небе, което в момента беше покрито с плътни дъждовни облаци и се готвеше да завали. Вадимов широко отвори очи и потрепери. Видя няколко огнени опашки на небето, което го разрязваха. Това не бяха ракети, не бяха изобщо оръжия, направи от ръката на човек, просто режеха небето и падаха... ---- 122 години по-късно, Армстронг-младши стъпи на Земята. Десетките кратери по повърхноста на Евразия му навяваха носталгично чувство, сякаш и преди е бил тук. Климътът беше прекалено суров за какъвто и да било живот, освен някои микроорганизми, намерили спасение по някакъв начин и адаптирали се към условията. Втората половина на 20ти век, бе записана в учебниците като трагична за цялото човечество. Гиганският астероид от непознат метал бе заплашил земята, е бил поразен от ракета, която го е пръснала на хиляди парченца, обсипвали земята десетки години. Армстронг понечи да направи втора крачка. Вдигна апарата и спокойно каза: - База Луна, тук Земя-1. Кацането на нашата планета е успешно, повтарям, успешно. Нещо кратко и набързо написано ![]() |
Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |