Това е може би най-добрия отговор :D:D

СМЯХ

Бирите ftw. Иначе чисто теоретично по спора - Дълбълдор би трябвало да е по-силен като магьосник, но Гандалф е по-добър като персонаж.

Алоу.

От това, което се вижда в книгите - Дълбълдор показва по-разнообразни магически възможности и прави по-imba-ви магии. Не съвсем като Пъг или Рейстлин, но пак показва по-големи възможности от Gandalf. Въпреки това магьосникът от средната земя е по-симпатичен.

Силмарилион чел ли си? Не си, естествено, иначе щеше да разбереш.

За Валарите

Най-велики сред всички духове са онези, които елфите наричат Валари или Повелители на Арда, а хората често ги зоват богове. Властелините им са седмина; седем са и Валиерите — кралици на Валарите. Имената им знаем на елфически език, както е бил говорен във Валинор, макар че другояче ги назовават елфите от Средната земя, а и людете са ги надарили с безброй имена. Ето как се подреждат Властелините: Манве, Улмо, Ауле, Ороме, Мандос, Лориен и Тулкас; а имената на Владетелките са Варда, Явана, Ниена, Есте, Вайре, Вана и Неса. Мелкор вече не се числи между Валарите и името му не се изрича на Земята.

За Маярите

Заедно с Валарите дошли и други духове, чието битие също започвало още преди света, ала били от по-нисък ранг. Наричали се Маяри — поданици на Валарите, техни слуги и помощници. Елфите не познават броя им и само за малцина са измислили имена Чедата на Илуватар, защото напуснат ли Аман, Маярите рядко посещават Средната земя във форма зрима за елфи и хора.
Най-главни между онези Маяри от Валинор, чиито имена още се помнят в преданията за Древните дни, са Илмаре, помощничката на Варда и Еонве, знаменосец и глашатай на Манве, несравним по воинска доблест сред цяла Арда. Ала от всички Маяри най-добре опознали Чедата на Илуватар двамина — Осе и Уинен.
Осе е васал на Улмо и владее моретата, що мият бреговете на Средната земя. Не слиза към дълбините, защото обича бреговете, островите и ветровете на Манве; радват го бурите и смехът му често се носи сред грохота на вълните. Съпругата му е Уинен, Владетелка на моретата, чиято коса се разстила из всички води под небесата. Обича тя всяка жива твар и всяко растение сред водите солени; нея зоват моряците да укроти вълните и да смири яростта на Осе. Нуменорците дълго живели под нейна закрила и я почитали наравно с Валарите.
Мелкор ненавиждал морето, понеже нямал власт да го покори. Разказват, че при сътворението на Арда опитал да привлече Осе, като му обещал цялото царство на Улмо. И в древни времена настанали страховити бедствия морски, що причинили много зло и на сушата. Но по молба на Ауле успяла Уинен да укроти Осе и го довела пред Улмо; там той измолил прошка, приел отново властта на Улмо и му останал верен. Поне отчасти, защото продължил да обича дивото буйство и понякога беснее на воля, без да е чул повеля от своя властелин Улмо. Затуй всички пътници по вълните морски може и да го обичат, ала не му се доверяват.
Мелиан се нарича онази, която служела едновременно на Вана и Есте; дълго живяла тя в Лориен и полагала грижи за дърветата и цветята в градините на Ирмо, докато накрая преминала в Средната земя. Гдето и да отиде, славеи пеят след нея.
Най-мъдър сред Маярите бил Олорин. Той също живеел в Лориен, ала пътят му често го водел към дома на Ниена, от която се учел на милост и търпеливост.
За Мелиан е разказано повече в „Куента Силмарилион“, ала за Олорин там не се споменава, защото макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им. В по-сетнешни той станал приятел с всички Чеда на Илуватар, жалел за техните скърби и който го слушал, мигом забравял покрусата и пропъждал виденията на мрака.

За враговете

Най-последно стои името на Мелкор — Онзи, що се възправя със Сила. Ала изневерил е той на това име, затуй не го изричат Нолдорите, които сред всички елфи понесли най-много злини от неговата злоба и му отредили името Моргот — Мрачният враг на света. С велика мощ го надарил Илуватар, тъй че бил равен на Манве. Имал дял в силата и мъдростта на всички други, но обръщал всичко това само към злото и напразно прахосвал сили за жестокост и тирания. Защото алчно копнеел за Арда и всичко в нея; мечтаел наместо Манве сам той да властва над всички свои събратя.
И поради гордост безмерна рухнал от величие към презрение спрямо всичко извън самия себе си, докато станал накрая дух безмилостен и суетен. Мъдростта превърнал в лукавство на лъжец безсрамен, за да прекланя пред своята воля всеки, когото решал да използва. Отначало копнеел за Светлината, ала щом не можел да я притежава само за себе си, гневно слязъл надолу към Мрака сред яростта на свирепи огньове. Тъкмо мрака използва най-често за своите зли дела в Арда и е вселил страх от тъмното в душата на всяка жива твар.
Но с тъй велика мощ се бил въздигнал във времена незапомнени, че дълго имал надмощие над всички Валари начело с Манве и владеел почти цялата земна твърд. И не бил сам. В дните на неговото величие мнозина Маяри се подлъгали по блясъка и останали в негова власт даже когато рухнал към мрака; сетне подмамил на своя служба и други с лъжи и измамни дарове. Най-страховити сред тия духове са Валараукарите — огнени чудовища, наречени в Средната земя с името Балрози или демони на ужаса.
Сред ония от неговите слуги, които имат названия, най-могъщ бил духът, наречен от Елдарите Саурон или Гортаур Жестоки. Отначало той бил един от Маярите на Ауле и познавал много от премъдростите на своите събратя. Във всички дела на Моргот из Арда, във всяка негова злина и лукавство имал пръст и Саурон, който по злоба му отстъпвал само защото дълго служил на чужда воля, вместо на своята собствена. Ала подир дълги години той се въздигнал като сянка на Моргот, като призрак на неговото коварство и поел същия гибелен път надолу към Пустотата.