:fingers:

Няма с кого да се заядеш вече. Социалните мрежи ни отнеха форумите.

Имах проблеми със стария акаунт в следствие на разни ограничения от страна на тогавашния админ. Нещо му се дръвчех за аватара и ми праснаха една рестрикция. Оправиха се де, ама вече бях направил този и не ми се връщаше към стария. Мога да направя разни врътки и да ги слея, ама малко ме мързи.

Искам да защитиш про-болшевишка.

Аз мога едновременно да защитавам

които смятаха, че няма такова нещо като цензура, корпоративен монопол върху свободата на словото и изобщо причини за притеснение. И отебах.

По едно време, някъде може би преди година и половина - две, точно в разгара на най-голямата онлайн цензура в соц. мрежи се бях наканил да пиша един съвсем сериозен пост на тема колко всъщност ценя РС Мания форума. Колко е важни са форумите, защото те са места и общности, които са си наистина наши. И колко е важно да ги съхраним, защото са може би последния бастион на свободния интернет, където ние хората можем свободно да се изразяваме и да споделяме информация. После обаче затънах в спорове точно по този въпрос с хора като Морко, Княза и Ерик, които смятаха, че няма такова нещо като цензура, корпоративен монопол върху свободата на словото и изобщо причини за притеснение. И отебах.

Не съм участвал в такъв спор.

Сега, така да се каже, крачим из постапокалиптичния свят на PCM, където сме останали малцина живи, но всичките сме с някакви тежки деформации и не можем да се търпим един другиго. Пейзажът е пуст, вятърът носи само прахоляк и оставя послевкус на пепел, спомените за славните времена преди падението вече бледнеят и ние се лутаме безцелно из това сиво измерение по-скоро по навик и заради някаква протъркана от времето носталгия, която държи духа ни завързан за форума, наместо завинаги да продължим нататък към други пространства.